Дом на пръст и кръв

— Какво има?

Тя се уви в кърпа и тръгна към вратата, подхлъзвайки се на плочките. Хънт стоеше облегнат на входа на спалнята й, гол от кръста нагоре. Сигурно щеше да поогледа мускулите му, ако лицето му не беше толкова сериозно.

— Ще ми отговориш ли на един въпрос?

Тя преглътна и го обходи с поглед от глава до пети.

— Въпрос?

— Какво е това, по дяволите?

Хънт протегна ръка и отвори големия си юмрук.

Вътре имаше лъскав лилав еднорог.

Тя грабна играчката от шепата му и тъмните му очи грейнаха иронично.

— Защо ровиш из нещата ми? — попита Брайс.

— Защо държиш кутия с еднорози в шкафа си?

— Този е еднорог пегас. — Тя погали лилавата му грива. — Казва се Желенце.

Хънт я изгледа недоумяващо. Брайс мина покрай него, блъсвайки го грубо, и отиде при шкафа в коридора, чиито врати зееха отворени, а кутията й с играчки беше свалена на един от долните му рафтове. Хънт я последва.

— Сапуните са ето тук — заяви тя, посочвайки рафта на нивото на очите му. — Но ти реши да свалиш кутията от най-горния рафт?

Бузите му като че ли пламнаха.

— Видях нещо лилаво и лъскаво.

Тя примига насреща му.

— И си помислил, че е секс играчка, нали?

Той си замълча.

— Мислиш ли, че бих държала вибратора си в шкафа в коридора?

Той скръсти ръце.

— Интересува ме защо имаш цяла кутия с такива неща.

— Защото ми харесват. — Тя остави внимателно Желенце в кутията и извади оранжево-жълта играчка. — Това е пегасът ми Прасковени мечти.

— Ти си на двайсет и пет.

— Е, и? Те са лъскавички и мекички. — Тя понамачка обичливо Прасковени мечти, върна я в кутията и извади еднорог с дълги крака, ментовозелена козина и розова грива. — А това е Принцеса Еклерче.

Вдигна брокатената играчка пред Умбра Мортис и едва не прихна в смях от абсурдната картинка.

— Името не пасва на цветовете й. И защо всичките си ги кръстила на храни?

Тя погали единия хълбок на еднорога, обсипан с лилав брокат.

— Защото са толкова сладки, че ти иде да ги изядеш. Всъщност когато бях на шест, изядох една.

Устата му трепна в лека усмивка.

— Лъжеш.

— Казваше се Ананасово блясъче и крачетата й бяха толкова пухкави и лъскавички, и един ден просто не издържах, и… си отхапах от нея. Оказа се, че отвътре наистина имат желе. Но не от това, което се яде. Майка ми веднага се обади в токсикологията.

Той огледа кутията.

— И си ги пазиш, защото…

— Защото ме радват. — Все така насмешливият му поглед я накара да добави: — Добре де. Щом чакаш по-сериозно обяснение, Аталар, ето го: когато започнах да си играя с тях, другите деца спряха да се отнасят с мен като с пълен изрод. Кончетата „Звездна фантазия“ бяха играчки номер едно в списъка с желани подаръци за Зимното слънцестоене на всяко петгодишно момиченце. И не бяха равни. Горката Принцеса Еклерче беше най-често срещана. Но виж, Желенце… — Тя се усмихна на лилавия еднорог пегас и спомените, които й носеше. — Майка ми напусна Нидарос за пръв път от години, за да ми я купи от един от големите градове, на два часа път. Тя беше най-ценната придобивка от колекцията „Звездна фантазия". Не просто еднорог, нито просто пегас, а и двете. Веднага щом се появих с това бебче в училище, ме приеха в лоното.

Очите му просветнаха, а тя внимателно върна кутията на горния рафт.

— Повече никога няма да ти се присмивам за тях.

— Добре. — Тя се обърна към него и внезапно осъзна, че още е по кърпа, а той още е гол от кръста нагоре. Грабна кутията със сапуните и му я подаде. — Ето. И следващия път, като ти хрумне да разгледаш вибраторите ми, просто попитай, Аталар. — Тя кимна към вратата на спалнята си и му намигна. — В лявото ми нощно шкафче са.

Той пак се изчерви.

— Не исках да. Ти си направо таралеж в гащите.

Тя затвори вратичката на шкафа с хълбок и тръгна с лежерна стъпка към спалнята си.

— Предпочитам да съм таралеж в гащите — подхвърли лукаво през голото си рамо, — отколкото тършуващ перверзник. Ръмженето му се чуваше чак до банята й.

42

Под светлината на късното утро река Истрос сияеше в тъмносиньо и бистрите й води разкриваха древните останки, разпилени сред светлите камъни и полюшващите се водорасли по дъното й. Артефакти от различни векове в историята на Лунния град ръждясваха из коритото й, пробирани от съществата, които се препитаваха, изваждайки на сушата захвърлените в реката боклуци.

Говореше се, че някога градоуправниците опитали да наложат солени глоби за всеки, заловен да изхвърля разни неща в реката, но събирачите на подводни съкровища така се разбунтували, че Речната кралица се принудила да отхвърли законопроекта.

В небето прелитаха ангели, вещици и крилати метаморфи, странейки от мъгливата мрачина на Костения квартал. Снощният порой беше отстъпил място на ясен пролетен ден — нямаше и следа от блещукащите светлинки, които се виждаха под водната повърхност в мрачно време.

Брайс изгледа смръщено един гигантски син рак, който щъкаше по дъното край каменния кей и чоплеше бирените бутилки, сувенири от нечий запой миналата нощ.

— Слизал ли си в града на мерите?