Дом на пръст и кръв

— Богове, как смърди — изсъска Брайс над бученето на водата, притиснала лице в лакътя си, и коленичи до Хънт, за да надникне в отворената шахта. — Мамка му!

Подгизнал от дъжда и коленичил в Огенас знае какво на тротоара, Хънт се подсмихна, обхождайки бавно с лъча на фенерчето си влажните тухли на тунела и мътната тъмна река, надигнала се в коритото си заради водопадите от дъжд, които се изливаха през решетките.

— Това е канализация — изтъкна той. — Какво очакваше?

Брайс му показа среден пръст.

— Ти си воинът следовател и каквото още там се наричаш. Не може ли само ти да търсиш улики долу?

— Наистина ли вярваш, че Сабин би оставила толкова ясна диря?

— Може да има следи от нокти.

Тя огледа древния камък. Но Хънт не знаеше защо си прави труда. Навсякъде имаше следи и драскотини от нокти. Вероятно от отрепките, които живееха и ловуваха долу от векове насам.

— Това не ти е криминален сериал, Куинлан. Не е толкова лесно.

— Никой не обича задници, говорещи покровителствено, Аталар.

Устата му се изви нагоре. Брайс пак впери поглед в сумрака под тях, стиснала устни, сякаш можеше със силата на волята си да извика кристалоса и Сабин. Хънт вече беше писал на Исая и Вик да приготвят още камери за района около портата и канализационните шахти наблизо. Помръднеше ли някоя от решетките, щяха да разберат. Не смееше да ги изпрати след Сабин. Още не.

— Трябва да слезем — обяви накрая Брайс. — Може да доловим мириса й.

— Ти не си направила Скока — напомни й внимателно той.

— Спести ми закрилническите простотии, ако обичаш.

В името на Ада, тази жена щеше да го побърка.

— Няма да сляза долу без още поне тон оръжия. — Беше въоръжен само с два пистолета и нож. — Дори да не говорим за демона, ако Сабин е долу…

Въпреки че превъзхождаше Сабин по сила, заради възпрепятстващите заклинания на вещиците в мастилото на ореола му можеше да се каже, че е с вързани ръце.

Тоест всичко щеше да опре до груба физическа сила, а макар и в това отношение да я превъзхождаше, Сабин беше смъртоносен противник. Мотивиран. И подъл като змия.

Брайс се намръщи.

— Мога да се грижа за себе си.

След показното на стрелбището Хънт не се и съмняваше.

— Не става дума за теб, сладурче. Говорим за моята кожа.

— Няма ли как да ни защитаваш със светкавичните си чудесии?

Той потисна още една усмивка заради израза „светкавични чудесии“ и отговори:

— Долу има вода. Не е много мъдро да използваш светкавици във вода.

Тя му стрелна кръвнишки поглед. Хънт й отвърна със същия.

И се почувства, сякаш е издържал някакво изпитание, когато Куинлан му се поусмихна.

Избягвайки леката й усмивка, Хънт продължи да оглежда мръсната река под тях.

— Всички канали се изливат в Истрос. Може някой от Морета и океани да е видял нещо.

Брайс вирна вежди.

— Защо мислиш така?

— Реката е подходящо място за изхвърляне на трупове.

— Но демонът е оставил труповете. Като че ли не е имал интерес да ги крие. Той или Сабин. Може би тя цели да застраши имиджа на Мика.

— Това е само теория засега — предупреди я Хънт. — Имам един информатор от Морета и океани, който може да ни помогне.

— Да вървим към пристанището тогава. И без това по тъмно е по-малко вероятно да ни забележат.

— Но два пъти по-вероятно да ни нападне някой гладен хищник. Ще идем по светло.

Боговете знаеха, че вече рискуваха достатъчно, идвайки тук. Хънт свали металната решетка върху шахтата. А като видя ядосаното й мърляво лице, се засмя. И преди да е размислил, каза:

— Много се забавлявам с теб, Куинлан. Въпреки потресаващия случай, въпреки всичко не съм се забавлявал така от много време.

Всъщност никога.

Можеше да се закълне, че Брайс се изчерви.

— Ако се позадържиш повечко край мен, Аталар — отвърна тя, бършейки мръсотията от краката и ръцете си, — май ще успееш да се отървеш от тоя бастун в задника си.

Той не отговори. Вместо това се чу щрак.

Брайс се завъртя към него и видя вдигнатия му телефон. С който току-що я беше снимал.

Хънт се ухили и белите му зъби прорязаха дъждовния сумрак.

— Предпочитам да имам бастун в задника, отколкото да приличам на удавен плъх.

Брайс изми обувките и ръцете си на чешмата на покрива. Не искаше да внася кал и мръсотия в дома си. Дори накара Хънт да се събуе в коридора и не погледна дали смята да се изкъпе, преди да хукне към собствената си стая и да пусне водата в банята.

Остави дрехите си на купчина в ъгъла и започна да се търка, сапунисва и пак да се търка под врялата вода. А като си спомни как беше коленичила на мръсната улица, вдишвайки каналния въздух, се изтърка още веднъж.

След двайсетина минути Хънт почука на вратата й.

— Не забравяй да се измиеш между пръстите на краката.

Въпреки че вратата беше затворена, тя покри голото си тяло.

— Изчезвай.

Гърленият му смях я достигна въпреки шуменето на водата.

— Сапунът в стаята за гости свърши. Имаш ли друг?

— Има няколко в шкафа в коридора. Избери си.

Той измърмори половинчато „благодаря“ и си тръгна. Брайс се насапуниса отново. Отврат. Този град беше толкова гнусен. И дъждът само влошаваше положението.

Хънт пак почука на вратата.

— Куинлан.

Сериозният му тон я накара да спре водата.