Дом на пръст и кръв

— Не. — Хънт разтръска криле и едното от тях докосна рамото й. — Предпочитам да си стоя на сушата. — Речният бриз повя, прохладен въпреки топлия ден. — А ти?

Тя потри с длани ръцете си през гладката кожа на старото яке на Даника, за да ги позатопли.

— Никога не са ме канили.

Малцина получаваха покана. Речните обитатели бяха прочути с потайността си и не приемаха често гости от сушата в града си под водната повърхност — Синия двор. На ден в дълбините се спускаше по една стъклена подводница и в нея се качваха само пътници с покана. А никой, дори надарен с белите дробове на плувец или подсигурен с изкуствени средства, не дръзваше да доплува до дъното. Не и покрай съществата, дебнещи в тези води.

Глава с кестенява коса се показа над повърхността на няколкостотин метра от тях и мускулеста ръка, частично обвита в люспи, им махна, изчезвайки мигновено с проблясващи на слънцето остри сиви нокти.

Хънт надникна към Брайс.

— Познаваш ли мери?

Тя кривна уста в лека усмивка.

— Една мера живееше в моя коридор през първата ми година в университета. Купонясваше повече от всички ни, взети заедно.

Мерите умееха да се преобразяват в изцяло човешки тела за кратко, но останеха ли в тази форма твърде дълго, оставаха в нея завинаги — люспите им се съсухряха и се оронваха, хрилете им се затваряха.

Мерата от общежитието и разполагаше с огромна вана, за да не й се налага да влиза в Истрос веднъж дневно. Тя превърна стаята си в парти терен още първия месец. Брайс и Даника редовно й гостуваха и дори влачеха Конър и Торн. До края на годината целият етаж на общежитието беше толкова съсипан, че наложиха на всички им солени глоби за нанесени щети.

Брайс се докопа до известието, преди родителите й да го намерят в пощенската кутия, и тихомълком погаси глобата със знаците, които изкара през лятото, продавайки сладолед.

Сабин получи писмото, изплати глобата на Даника и я наказа да събира боклук в Полята цяло лято.

Щом се държиш като боклук — беше казала на дъщеря си, — ще прекарваш дните си в боклук.

Разбира се, есента Брайс и Даника се облякоха като боклукчийски кофи за Есенното равноденствие.

Водите на Истрос бяха достатъчно бистри, за да гледат Брайс и Хънт как могъщото мъжко тяло плува към тях. Червеникавокафявите люспи по дългата му опашка отразяваха светлината като лъсната мед. Прорязваха ги черни райета и контрастната шарка продължаваше нагоре по целия му торс. Приличаше на воден тигър. Голата кожа по раменете и гърдите му имаше силен слънчев загар, навярно от часове, прекарани близо до повърхността на водата или върху скалите на някое уединено заливче по крайбрежието.

Той отново подаде глава и отметна с ноктести ръце дългата до челюстта си кестенява коса.

— Дълго време мина — ухили се на Хънт.

Хънт се усмихна на мера, който газеше през водата към тях.

— Радвам се, че не си прекалено зает покрай новата си титла да ми обърнеш внимание.

Мерът махна небрежно с ръка, а Хънт привика Брайс.

— Брайс, това е Тарион Кетос. — Тя се доближи до бетонния ръб на кея. — Стар приятел.

Тарион пак се ухили на Хънт.

— Не по-стар от теб.

Брайс се поусмихна на мера.

— Приятно ми е.

Светлокафявите очи на Тарион проблеснаха.

— Удоволствието е изцяло мое, Брайс.

Боговете да са му на помощ. Хънт се прокашля.

— Идваме по официална работа.

Тарион преплува останалите няколко метра до кея и бутна с опашка синия рак във водата. Опря ръце с дълги нокти в бетона и чевръсто надигна масивното си тяло от реката. Хрилете под ушите му се затвориха веднага щом прехвърли дишането си през носа и устата. Потупа с длан намокрения бетон до себе си и смигна на Брайс.

— Поседни, Хубави крачета, и ми разкажи какво става.

Брайс се засмя.

— Опасен си.

— Всички така разправят.

Хънт врътна очи. Брайс обаче седна до мера, без да я е грижа, че ще намокри зелената рокля, която носеше под коженото яке. Събу бежовите си обувки на токчета и потопи крака във водата, джапайки леко. При други обстоятелства Хънт би я дръпнал от ръба и би я смъмрил, че ще е цял късмет, ако загуби само краката си. Но докато Тарион беше с тях, никой от речните обитатели нямаше да й посегне.

Тарион я попита:

— От 33-ти ли си, или от Помощната гвардия?

— Нито едното, нито другото. Консултирам Хънт по един случай.

Тарион изхъмка.

— А какво мисли приятелят ти за това, че работиш с прочутия Умбра Мортис?

Хънт седна от другата му страна.

— Много деликатно, Тарион.

Но Брайс му отвърна с широка усмивка.

Почти същата като тази, която даде и на него сутринта, когато надникна в стаята й, за да провери дали е готова. Естествено, очите му отскочиха директно към лявото нощно шкафче. И тогава усмивката й стана свирепа, сякаш знаеше какво се върти в главата му.

Миналата вечер, като отвори шкафа в коридора, определено не търсеше секс играчките й. Но като мярна нещо лилаво и лъскаво — добре де, може би онази мисъл му щукна за миг, — просто свали кутията, преди да успее да се замисли.