Драконът и Джорджът

Прошава отново, бавно се приближи и се показа на светлината. Пред тях стоеше четирикрако същество със зелени очи, голямо колкото дребно пони. От полуотворената му тясна и удължена муцуна се показваха бели лъскави зъби и език, червен като огнените пламъци.

Беше вълк. Вълк, два пъти по-голям от най-големите вълци, които Джим беше виждал в зоопарк или на филм. Зелените очи погледнаха покрай рицаря и огъня и запламтяха свирепо към Джим.

— Значи ти си бил — прозвуча груб глас иззад стоманените челюсти. — Така си и мислех. Не че това би променило нещата.

ГЛАВА 9

Съзнанието не може да възприеме много неща преди да се задействат на реакциите. След всички премеждия в този свят и особено след сегашното, в което щяха да станат плячка на мраколаците, фактът, че вълк говори като човек не би трябвало да е впечатляващ за Джим. Но беше.

Той тупна на хълбоците си. Ако се намираше в обикновеното си човешко тяло, вероятно щеше да е припаднал. Но сега ефектът бе същият. Направи усилие да си възвърне гласа, докато вълкът-чудовище се приближаваше към огъня.

— Кой… кой си ти? — скалъпи Джим най-накрая.

— Какво става, Горбаш — изръмжа вълкът, — да не би мраколаците да са изтрили паметта ти? Познаваме се от двайсет години. Освен това малко са съществата, които биха сбъркали Ара с който и да е друг английски вълк

— Ти кой си… Ара? — изхриптя Брайън.

Вълкът го погледна.

— Да, а ти кой си, човеко?

— Сър Брайън Невил-Смит.

— Никога не съм чувал за теб — проръмжа вълкът.

— Моето семейство — каза стегнато Брайън — е по-малкият клон на рода Невил. Земите ни минават отвъд Уивънсток, на север от река Лин.

— Нямам близки там — изскърца Ара. — Какво търсиш тук в моята гора?

— Минавахме на път за Малвърн, сър вълк.

— Наричай ме Ара, когато говориш с мен, човеко.

— А ти се обръщай към мен със сър Брайън, сър вълк.

Горната устна на Ара се присви и зъбите му пробляснаха.

— Чакайте… — намеси се бързо Джим.

Ара се обърна към него и устната му леко се отпусна.

— Този сър Брайън е с теб, нали Горбаш?

— Ние сме дружина. И всъщност аз не съм наистина Горбаш. Нали разбираш…

С прегракналия си глас Джим се опита да обясни набързо ситуацията до момента, в който бяха попаднали на това място.

— Хмм! — изръмжа вълкът, след като той свърши. — Всичко това е чиста глупост. Винаги когато се захванеш с нещо, се оплиташ по седем различни начина. Но ако този сър Брайън е поел задължението да се бие заедно с теб, предполагам, че мога да се примиря с присъствието му.

Обърна се към Брайън.

— А теб — каза той, — ще те държа отговорен, грижи се добре за Горбаш. Глупав е, но ми е приятел от години.

Джим внезапно получи просветление. Този Ара сигурно беше вълкът-другар на Горбаш, за когото Смргол бе говорил неодобрително, вълкът, с когото Горбаш е бил приятел още от малък.

— …и не искам мраколаците да го изядат или да му се случи нещо подобно. Чуваш ли ме?

— Уверявам те… — сковано започна Брайън.

— Не ме уверявай. Просто го направи! — отсече Ара.

— А тези мраколаци — вмъкна бързо Джим, за да предотврати възможния конфликт в разговора между Брайън и Ара, — те почти ни бяха хванали. Не те ли тревожат техните звуци?

— Откъде накъде? — каза Ара. — Аз съм английски вълк. Никога не мисля за две неща едновременно. Мраколаците живеят по морските брегове. Вече знаят какво ще им си случи, ако пак ги хвана в моите гори.

Изръмжа леко, сякаш на себе си.

— Искаш да кажеш — Брайън свали шлема си и се вторачи във вълка учудено, — можеш да слушаш тези писъци, без изобщо да ти пречат?

— Колко пъти трябва да повтарям? — изръмжа Ара. — Аз съм английски вълк. Предполагам, че ако се бях спрял да ги слушам като някои хора, щях да обърна внимание на звуците, които издават. Но в момента, в който ги чух, си казах: „Тази паплач трябва да се маха!“ И това беше единственото, за което си мислех, докато изчезнаха — всички, с изключение на четири от тях — уточни той. Не стават за ядене, разбира се, но наистина пищят добре, когато им счупиш врата. Не се страхувах да слушам писъците им.

Той седна на свой ред на хълбоци и подуши огъня.

— Светът отива по дяволите — промърмори вълкът. — Малцина от нас запазиха здравия си разум. Магьосници, Тъмни сили, всички тези глупости. Счупи няколко врата, разкъсай няколко гърла по добрия изпитан стар начин и да видим докога ще се навъртат тези мраколаци и тем подобни. Вижте колко грижи могат да предизвикат Тъмните сили, след като разполагат с такива същества.

— Всъщност откога се познавате, сър Джеймс? — осведоми се Брайън.

— Сър Джеймс? Сър Джеймс? Доколкото ме е грижа, той е Горбаш — изръмжа Ара. — Винаги е бил Горбаш и винаги ще бъде Горбаш, независимо от тези глупости с омагьосването. Не вярвам, че е възможно днес да си един, а утре — друг. Прави каквото искаш. Доколкото ме интересува, той е Горбаш. От двайсет години, да ти кажа. А не го ли споменах вече? Защо?

— Защото, любезни ми приятелю, …

— Не съм ти любезен приятел. На никого не съм любезен приятел. Аз съм английски вълк и ще постъпиш разумно, ако не го забравяш.

— Много добре, сър вълк.

— Така е малко по-добре.