Драконът и Джорджът

— Защо просто не хвърля едно око там, долу? Не спомена ли… вино?

— Наистина, вино от Бордо, от Аувергн, от…

— Мисля, че ще пия малко вино.

Джим произнесе това доста небрежно. В момента, в който съдържателят казваше „вино“, той бе усетил в себе си почти същото чувство, което се разпалваше в него от думата „злато“. Освен че имаха страст към съкровищата, драконите явно обожаваха и виното.

— Ще намеря нещо да хапна в избата ти — каза той. — Не се притеснявай за мен.

— Тогава може би ще ме придружиш, сър Джеймс? — предложи Дик, като се насочи към една вътрешна врата. — Мисля, че ще успееш да минеш оттук, нали? Колкото до входа към избата, през него внасяме бъчви и би трябвало да е достатъчно широк, а стълбата — достатъчно здрава, за да те издържи.

Като бъбреше, той го поведе през вратата по коридора — въпреки че бе тесен, Джим успя да го премине — към голяма стая, която явно бе кухнята. Вдясно имаше широко отворена врата, от която започваха стъпала, водещи надолу. Джим последва съдържателя в избата.

Дик с право се гордееше със своята изба. Тя явно се простираше под целия хан и бе склад за всичко — от нещата, които можеха да се намерят в средновековна таванска стаичка, до вещите в хранилището на средновековен замък. Дрехи, мебели, чували с жито, бутилки — пълни и празни, бъчви с напитки…

— А! — възкликна Джим.

А на другия край на куките, забити в дебелите греди, са окачени големи парчета пушено месо, също и достатъчно свински бутове с добра големина.

— Да — каза Джим, като се спря пред бутовете, — това ме устройва. Къде е виното, за което говореше?

— По цялата задна стена, сър Джеймс — суетеше се Дик, — в бутилките. Но може би искаш да опиташ виното в бъчвите, което е с голям асортимент…

Той тършуваше из един тъмен рафт — избата се осветяваше единствено от факлата, която бе донесъл. Измъкна голям съд от почерняла кожа, към който с метални скоби бе прикрепена дървена дръжка. Изглеждаше, че събира три четвърти от американския галон. Връчи го на Джим.

— Защо не опиташ от разнообразните вина — те са в този край на редицата, бирата и алът — в другия, докато занеса малко месо и пиене на сър Брайън и останалите? Скоро ще се върна, за да взема това, което си избрал.

— Не се притеснявай — изхитрува Джим. — Всъщност мебелите горе не са много удобни за драконското ми тяло. Неловко ми е, когато се опитвам да се храня с други хора, които са в собствените си тела. Защо да не остана да вечерям тук долу?

— Както желаеш, сър Джеймс. Дик излезе, като тактично остави факлата, която бе донесъл, до бъчвите с вино.

Джим потърка предните си лапи и се огледа…

ГЛАВА 13

Събуди се от неясното чувство, че някъде близо до него се води разговор. Два мъжки гласа като че ли се опитваха да говорят тихо, но под влияние на емоциите единият или другият от време на време се извисяваше повече, отколкото би искал неговият притежател.

Като се разсъни още малко, но без да отваря очи, ДжимгВгАеаДЛи че единият глас бе на Брайън, а другият — на съдържателя.

Заслуша се лениво, почти без да вниква в думите. Чувстваше се прекалено уютно, за да се съсредоточи върху каквото и да е. За първи път откакто се бе озовал в това тяло, коремът му бе задоволително пълен. Не можеше да сложи в уста нищо повече, независимо от храната, която бе на негово разположение. А виното се оказа най-доброто, което един дракон можеше да очаква. Не чувстваше забележими последствия от него. Може би драконите нямаха махмурлук.

Докато лежеше, постепенно съзнанието му напълно изплува от съня. През клепачите му премина червената светлина на нова факла — сети се, че оставената от Дик бе изгоряла малко преди да приключи с вечерята, но с драконското си тяло се бе чувствал в тъмното като у дома си, а и бе разучил мястото на всичко в избата, което го интересуваше. Сега двата гласа се чуваха напълно отчетливо и той установи, че следи разговора независимо от волята си и въпреки че се опитваха да не му пречат.

— …Но сър Брайън — казваше съдържателят отчаяно, гостоприемството е едно, а…

— Стрелецът може и да те е спасил от тази банда разбойници, — строго отвърна Брайън, — но ако е писано сър Ху да бъде изгонен и семейството ти да заживее отново в пълна безопасност, то сър Джеймс и аз ще бъдем тези, които ще върнат мира. Какво ще кажеш на моята дама, след като замъкът отново премине в нейно владение и разбере, че ти се е посвидила малко храна и вино за един от нейните спасители?

— Малко! — Джим си представи как Дик отново кърши ръце. — Четиредесет и шест от най-избраните бутове, четвърт тон бордо и сигурно две дузини бутилки с други вина. Три такива вечери на сър Джеймс и ще бъда разорен, сър Брайън.

— По-тихо! — отсече Брайън. — Нима искаш да събудиш добрия рицар с оплакването и скимтенето си? Засрами се, мастер съдържател. Със сър Джеймс сме заедно от два дни и през това време не е ял. Може би няма да изпита нужда да се храни отново, докато си възвърнем замъка. Но във всеки случай, както ти казах, ще се погрижа да ти се заплати за всички разходи, които той ти създава.