Духовна връзка

познато. Не се борих с пазителите, докато ме водеха към вратата, но и не им позволих да

ме изкарат преди да кажа няколко последни думи.

- Можеш да промениш закона за кворума, ако искаш, лицемерна кучко! - Извиках

в отговор. - Извърташ закона, защото си егоистична и уплашена! Правиш най-голямата

грешка в живота си. Ще съжаляваш за това! Почакай и ще видиш - ще ти се иска да не си

го правила!

Не знам дали някой бе чул тирадата ми, защото дотогава залата отново беше в

хаус, както беше, когато влязох. Пазителите - трима от тях - не ме пуснаха преди да

излезем. След като ме пуснаха, постояхме неловко за момент.

- Какво сега? - попитах. Опитах се да премахна гнева от гласа си. Все още бях

бясна и ядосана, но това не беше по вина на момчетата. - Ще ме закопчаете ли? – видях

това като възможност да бъда при Дмитрий, че дори ми се стори като награда.

- Казаха само да те изкараме, - заяви един от пазителите. - Никой не каза какво да

те правим след това.

Друг пазител, стар и с прошарена коса, но все още гледащ свирепо, ме погледна

иронично.

- Бих отпрашил докато мога, ако бях на твое място, преди наистина да имат

възможността да те накажат.

- Не че няма да те намерят, ако не поискат, - добави първият пазител.

С това тримата влязоха обратно, оставайки ме объркана и разстроена. Тялото ми

още беше готово за борба и бях изпълнена с чувството на раздразнение, което винаги се

появяваше, когато попаднех в ситуация, в която не мога да направя нищо. Всичкото това

викане за нищо. Не бях постигнала нищо.

- Роуз?

Отърсих се от избиващите ми емоции и погледнах към сградата. По-старият

пазител не беше влязъл и все още стоеше на прага. Лицето му беше стоическо, но мисля,

че видях окото му да проблясва.

- Ако има някакво значение... – рече ми той, - мисля, че беше страхотна вътре.

Не ми се усмихваше много, но устните ми се предадоха.

- Благодаря - казах.

Добре, може би бях постигнала едно нещо.

Глава 22

Не послушах съвета на момчетата да се махна оттам, макар че въпреки това и не

останах точно на предното стъпало. Спрях се до няколко черешови дръвчета, като

осъзнах, че щеше да е само въпрос на време преди събранието да приключи и хората да

се пръснат през вратите. След като изминаха няколко минути и нищо не се случи, аз се

вмъкнах в съзнанието на Лиса и открих, че нещата все още бяха в разгара си. Въпреки че

Татяна два пъти обяви, че събранието е свършило, хората все още стояха там и спореха в

групички.

Таша стоеше в една такава група заедно с Лиса и Ейдриън, като произнасяше една

от страстните си речи, в които я биваше. Таша може и да не беше студена и точна като

Татяна що се отнасяше до политически решения, но наистина имаше някакво силно

чувство за промените в системата и разпознаваше възможностите, когато се появяваха.

Тя беше срещу закона за по-малката възраст. Обучаваше морои да се бият. Нито едно от

двете не стигаше особено далеч, затова тя се вкопчи в следващото най-добро нещо: Лиса.

- Защо спорим помежду си как е най-добре да убиваме стригоите след като можем

да ги спасяваме? – Таша прегърна Лиса с една ръка, а с другата – Ейдриън, като ги

побутна напред. Лиса все още беше с онова спокойно и уверено изражение, но Ейдриън

изглеждаше готов да изчезне, стига да имаше шанс. – Василиса – на която, между

другото, въобще не е позволено да има право на глас тук, благодарение на този

старомоден закон – ни показа, че стригоите могат да бъдат връщани.

- Това не е доказано, - възкликна един мъж в тълпата.

- Шегувате ли се? – попита една жена до него. – Сестра ми е била с групата, която

го доведе тук. Казва, че той определено е дампир. Та той дори е бил на слънчева

светлина!

Таша кимна одобрително към жената.

- И аз бях там. И сега имаме двама, които владеят Духа и са способни да сторят

това и с други стригои.

Колкото и да уважавах Таша, не бях изцяло съгласна с нея в това отношение.

Количеството сила – да не споменаваме пък и усилието при пробождането, - която бе

нужна на Лиса за Дмитрий, беше потресаваща. Дори временно повреди връзката ни. Това

не означаваше, че не можеше да го направи отново. Но и не означаваше, че няма да

поиска да го стори пак. Тя беше достатъчно наивна и състрадателна, че да се хвърли пред

огъня, за да помогне на другите. Но знаех, че колкото повече сила използваше един

владетел на Духа, толкова по-бързо лудостта го застигаше.

А Ейдриън... е, той беше почти безсилен тук. Дори и да искаше да прободе

стригой, той нямаше този тип лечебна сила, която бе нужна за връщането на стригой –

поне не и сега. Не беше ново това, че мороите използваха елементите си по различен

начин. Някои, които владеят огъня като Кристиан, са овладяли самия пламък. Други

могат да използват магията, да речем, само за затопляне на стая. Аналогично Лиса и

Ейдриън имаха различни сили на Духа. Най-големият му лечебен триумх беше

поправянето на фрактура, а тя все още не можеше да се научи да навлиза в сънищата,

независимо колко пъти се упражняваше.

Така че реално погледнато Таша разполагаше само с един владеещ Духа, който е

способен да спаси стригой и този един човек трудно можеше да се справи с толкова