Духовна връзка

мен. Разпознах някои от мороите. Те бяха тези, които бях чула да говорят за връзката ми

с Ейдриън и че кралицата го мразела. Подозирах, че и хората от вчерашната церемония

са тук. Те бяха видяли как Татяна ме изведе и без съмнение си мислеха, че избликът ми и

неуважението днес са един вид отмъщение.

Мороите не бяха единствените, които реагираха. Независимо от това дали

споделяха мнението ми, няколко пазители пристъпиха напред. Бях застанала мирно на

мястото си и това, заедно с липсата на страх от страна на Татяна, ги накара да останат на

място.

- Вече ни омръзва този разговор, - каза Татяна, като превключи на кралското ние. -

Можеш да говориш повече и по по-подходящ начин, когато следващия път се видим и те

оставя да коментираш. Засега, независимо дали ти харесва или не, това решение е взето.

Такъв е законът.

Тя те пуска. Гласът на Лиса отново прозвуча в главата ми. Оттегли се преди да

направиш нещо, което ще ти навлече наистина голяма беда. Ще спориш по-късно.

Беше наистина иронично, защото бях на ръба на избухването и освобождаването

на яростта ми. Думите на Лиса ме спряха, но не заради значението си. Беше самата Лиса.

Когато Ейдриън и аз обсъждахме станалото по-рано, бях забелязала нещо грешно в

логиката.

- Не е бил справедлив вот - обявих. - Това не е законно.

- Сега адвокат ли сте, госпожице Хатауей?, - кралицата беше развеселена и

изпускането на титлата ми “пазител” беше безспорно липса на уважение. - Ако имате

предвид вота на монарха, който има повече сила в сравнение с другите от Съвета, тогава

можем да ви уверим, че това е право на мороите през вековете във всяка ситуация, - Тя

погледна другите членове на съвета, никой от които не протестира. Дори и тези, които

гласуваха против нея, не можеха да намерят грешното в преценката й.

- Да, но не целият Съвет е гласувал - казах. - Имате празно място в Съвета през

последните няколко години, но вече не. Обърнах се и посочих мястото, където стояха

приятелите ми. - Василиса Драгомир вече е на осемнайсет и може да запълни мястото за

семейството си. В целия този хаус рожденният й ден беше пренебрегнат, дори и от мен.

Всички в залата погледнаха към нея - нещо, което тя не хареса. Въпреки това Лиса

беше свикнала да е център на внимание. Тя знаеше какво се очаква от кралските особи,

как да изглежда и да се грижи за себе си. Така че вместо да се свие, тя седна по-

изправена и се загледа напред с хладен, кралски поглед, който показваше, че може да

отиде до масата и да поиска рожденото си право. Дали заради прекрасното й поведение

или може би заради харизмата й от Духа, беше почти невъзможно да извърнеш поглед от

нея. Красотата й имаше собствено сияние и из стаята много от хората изпитваха

благоговението, което и аз към голяма част от Двореца. Промяната на Дмитрий все още

беше загадка, но тези, които вярваха в нея, наистина я смятаха за нещо като светица. Тя

ставаше все по-важна в очите на много хора, и заради фамилията си, и заради

мистериозните си сили – а сега и заради разкритата способност да бъдат връщани

стригои.

Самодоволно погледнах към Татяна.

- Осемнадесет не е ли законната възраст за гласуване? - Шах и мат, кучко.

- Да, - каза тя весело. - Ако Драгомир имат кворум.

Не бих казала, че зашеметяващата ми победа се разклати съвсем, но със сигурност

загуби малко от блясъка си.

- Нямат какво?

- Кворум. По закон, за да има една фамилия на мороите право на глас в Съвета,

трябва да е семейство. Тя не го прави цяло. Тя е само една.

Погледнах я невярващо.

– Какво, казвате, че тя трябва да има дете, за да гласува?

Татяна направи гримаса.

- Не веднага, разбира се. Някой ден със сигурност. Едно семейство, за да има глас,

трябва да има най-малко двама члена, един от които да има осемнадесет. Това е закона на

мороите - отново закон, който е бил в книгите през вековете.

Няколко души излеждаха объркани и изненадани. Това определено не беше

законът, с който бяха запознати. Разбира се, тази ситуация не се е била състояла в

доскорошната история, ако изобщо някога се е случвала.

- Това е истина, - заяви неохотно Ариана Сзелски. - Чела съм го.

Добре, зашеметяващата ми победа беше разгромена. Фамилията Сзелски беше от

онези, на които вярвах и Ариана, по-голямата сестра на онзи, когото защитаваше майка

ми. Ариана беше доста пристрастен към книгите човек и тъй като бе гласувала против

промяната на възрастта на пазителите, изглеждаше малко вероятно да покаже

доказателство като това, ако не беше вярно.

Без повече оръжия, прибягнах до старите трикове.

- Това, - казах на Татяна - е най-шибаният закон, който съм чувала.

Така беше. Публиката избухна в шокирано бърборене и Татяна се отказа от

каквито и да било приятелски отношения, на които се стараеше. Съвсем точно показа на

говорителя как се дават заповеди.

- Изгонете я! - изкрещя Татяна. Дори и с бързо развиващия се шум, гласът й

прозвуча ясно в стаята. - Няма да толерираме такова вулгарно държание!

За секунда около мен имаше пазители. Честно казано, след като знаех колко пъти

съм била влачена от такива места в последно време, в това имаше нещо приятно и