Духовна връзка

визитата на Татяна. Поне не ми се наложи да слушам как Ейдриън и баша му се заяждат.

Преди това Даниела поддържаше лек разговор.

След посещението й вечерята премина в мълчание. Всички бяхме възхитени от

визитата на Татяна. Поне не ми се наложи да слушам как Ейдриън и баша му се заяждат.

Преди това Даниела поддържаше лек разговор, разпитвайки ме за интересите ми, но ми

направи впечатление, че след визитата на Татяна не обели нито дума. Даниела беше

омъжена за един от фамилията Ивашкови и се зачудих дали намираше кралицата за

страховита.

Когато дойде време да си тръгваме, Даниела се усмихваше широко, докато

Нейтън се оттегли в кабинета си.

- Наминавай по–често, - каза тя на Ейдриън, приглаждайки косата му, без да

обръща внимание на протестите му. – Ти също си добре дошла по всяко време, Роуз.

- Благодаря, - отвърнах глупаво. Продължавах да изучавам лицето й, за да разбера

дали се преструва, но ми се стори, че е искрена. Нямаше логика. Мороите не одобряваха

дълготрайните връзки с дампирите. Особено тези с кралско потекло. И особено онези,

които имаха роднинска връзка с кралицата, ако миналия опит можеше да бъде някакъв

индикатор.

Ейдриън въздъхна.

- Може би, ако го няма. По дяволите. Сетих се нещо. Миналия път оставих

палтото си тук – исках да си тръгна възможно най–бързо.

- Сигурно имаш петдесет якета, - отбелязах.

- Попитай Тори, - каза Даниела. – Тя ще знае къде е.

Ейдриън отиде да търси икономката, оставяйки ме сама с майка му. Може би

трябваше да подхвана лек, неангажираш разговор, но любопитството ми надделя.

- Вечерята беше превъзходна, - казах искрено. – И се надявам да не ме разберете

погрешно…, но искам да кажа… струва ми се, че нямате нищо против да излизам с

Ейдриън.

Тя кимна ведро.

- Така е.

- Ами… - трябваше да го изррека. – Тат – Кралица Татяна също няма проблем с

отношенията ни.

- Вярно е.

Уверих се, че ченето ми не падна на пода.

- Но… така де, последният път, когато разговарях с нея, тя беше побесняла.

Продължаваше да ми повтаря как никога няма да позволи да сме заедно за в бъдеще, или

да се оженим, или нещо от сорта. – Потръпнах, припомняйки си шегата на Ейдриън. –

Предположих, че изпитвате същото. Лорд Ивашков очевидно не ме харесва. Едва ли

наистина искате синът ви завинаги да бъде свързан с дампир.

Даниела се усмихна мило, но студено.

- Имаш ли планове да сте заедно завинаги? Мислиш ли да се омъжиш за него и да

се установите?

Въпросите й ме хванаха напълно неподготвена.

- Аз… не… искам да кажа, без да засягам Ейдриън. Аз просто никога…

- Не си планирала да се задомиш изобщо? – Тя кимна мъдро. – Така си и

помислих. Повярвай ми, наясно съм, че Ейдриън не говореше сериозно по–рано. Всички

стигнаха до изводи, които дори не бяха верни. Чувала съм за теб, Роуз – всички са

чували. Възхищавам ти се. И въз основа на това, което научих за теб, предполагам, че не

си от типа жени, които биха се отказали от дълга си на пазители, само за да се превърнат

в домакини.

- Права сте, - съгласих се.

- Тогава не виждам проблем. И двамата сте млади. Сега ви е времето да се

забавлявате и да правите каквото си искате, но аз – и ти съшо – знаем, че дори и цял

живот да излизаш с Ейдриън, пак няма да се ожените и да се установиш. Няма нищо

общо с казаното от Нейтън или някой друг. Заради мирогледа ти, заради личността,

която си. Виждам го в очите ти. Татяна също го осъзна и затова се успокои. Ти имаш

нужда да си навън и да водиш битки и точно това ще направиш. Поне ако наистина

настояваш да си пазител.

- Искам. – Гледах я възхитено. Отношението й ме удиви. Тя беше първата кралска

особа, която не откачи на секундата при мисълта морой да излиза с дампир. Ако и други

хора споделяха мнението й, щяха да улеснят живота на всички. И беше права. Нямаше

значение какво мисли Нейтън. Нямаше да има значение дори Дмитрий да беше наоколо.

Единственото съществено бе, че аз и Ейдриън нямаше да сме заедно цял живот, защото

винаги щях да изпълнявам задълженияа си на пазител и нямаше да се размотавам

наоколо като него. Осъзнах положението и някак си улесних всичко…, ала се почувствах

натъжена.

Видях Ейдриън да приближава по коридора зад нея. Даниела се наведе напред и

понижи гласа си, за да я чувам само аз. Но сега в гласа й се усещаше тревогата, която

можеше да изпитва само една майка.

- Обаче, Роуз, запомни, че дори и да нямам нищо против да се срещате, моля те,

опитай се да не разбиваш сърцето му, когато настъпи момента.

Глава 4

Реших, че ще е най-добре, ако не споменавам пред Ейдриън за разговора ми с

майка му. Не се нуждаех от свръхспособности, за да усетя смесените му чувства, докато

вървяхме обратно към квартирите за гости. Баща му го беше раздразнил, но одобрението

на майка му му бе подействало окуражаващо. Не исках да съсипвам краткотрайното му

щастие, затова не му казах, че майка му одобрява връзката ни, само защото смята, че е

временна, за забавление.

- Е, значи ще излизаш с Лиса? – попита, когато се озовахме пред стаята ми.

- Мхм, съжалявам. Нали се сещаш – момичешки неща. – И под момичешки имах

предвид влизане с взлом.

Ейдриън ми се стори малко разочарован, ала вече знаех, че няма нищо против