Духовна връзка

приятелството ми с Лиса. Усмихна ми се мило и обви ръце около кръста ми, навеждайки

се, за да ме целуне. Устните ни се срещнаха и топлината, която винаги ме изненадваше,

се разля по цялото ми тяло. Миг по-късно се разделихме и по погледа му си личеше, че

никак не му е лесно.

- Ще се видим по-късно, - казах му. Той ме целуна бързо още веднъж и се отправи

към собствената си стая.

Моментално потърсих Лиса – мотаеше се в собствената си стая. Стоеше втренчена

в една сребърна лъжица и заради връзката ни почувствах колко е напрегната. Канеше се

да я омагьоса, като използва за целта Духа, така че всеки, който я държи, да се почувства

добре. Зачудих се дали я е предвидила за себе си или е просто експеримент. Реших да не

тършувам из съзнанието й – не исках а знам.

- Лъжица? – попитах учудено.

Тя сви рамене и я остави.

- Ей, не е лесно да повлияя на среброто. Трябва да се задоволя с каквото мога.

- Е, поне може да се използва за щастливи семейни вечери.

Тя се усмихна и качи крака си на абаносовата масичка за кафе, разположена в

средата на малката й импровизирана всекидневна. Всеки път, когато я зърнех, си

спомнях за лъскавите черни мебели, с които беше обзаведена „затворническата ми

килия” в Русия. Бях пробола Дмитрий с кол, направен от крака на стол в същия стил като

масичката.

- Като стана дума… как мина вечерята?

- Не беше толкова зле, колкото очаквах, - признах. – Не бях осъзнала какъв задник

е бащата на Ейдриън. Майка му всъшност е готина. Няма проблем с това, че се срещаме.

- Да, срещала съм я. Симпатична е…, въпреки че не съм предполагала, че е

толкова добра, че да няма нищо против скандалната ви връзка. Предполагам, че Нейно

Кралско Височество не се появи? – тя се шегуваше, но отговора ми я смая.

- Напротив, дойде… и не беше уажсно.

- Какво? Да не би да каза „не беше”?

- Знам, знам. Откачена работа. Отби се съзсем за малко, за да види Ейдриън и се

държеше така, сякаш присъствието ми в къщата не е кой знае какъв проблем. – Реших да

не се задълбочавам и да не разказвам каква политика смята да предприеме Татяна във

връзка с бойното обучение на мороите. – Естествено кой знае какво можеше да се случи,

ако беше останала? Може би щеше да се държи както винаги. Нямаше да откажа пълен

комплект омагьосани сребърни прибори, които да ме спрат да не я наръгам с нож.

Лиса изстена.

- Роуз, не си прави подобни шеги.

Изкисках се.

- Само казвам това, което ти се страхуваш да изречеш гласно.

Усмихна ми се в отговор.

- Отдавна не бях го чувала, - каза меко. Пътуването ми до Русия остави пукнатини

в приятелството ни – и в крайна сметка й доказах колко много означава за мен.

Прекарахме останалото време като поклюкарствахме за Ейдриън и останалите.

Почувствах облекчение като видях, че се е отърсила от лошото си настроение,

предизвикно от Кристиан, но с напредването на деня нетърпението й нарастваше в

очакване на срещата ни с Мия.

- Всичко ще е наред, - опитах се да я успокоя, когато дойде момента. Отправихме

се пак по настланите пътеки на довреца, облечени удобно с джинси и тениски. Приятно

беше да не спазваме вечерния час, наложен в училище, и въпреки това сякаш ярката

слънчева светлина ме излагаше на показ. – Фасулска работа.

Лиса ме изгледа, но не каза нищо. Пазителите се грижеха за безопасността на

нашия свят, а ние отивахме в щаб-квартирата им. И проникването едва ли щеше да е

фасулска работа.

Когато пристигнахме, Мия изглеждаше решителна и поведението й ми вдъхна

кураж – а също и факта, че се беше облякла в черно. Наистина, не вършеше особено

работа на слънчевата светлина, но по своеобразен начин узаконяваше бъдещите ни

действия. Умирах да разбера какво беше станало с Кристиан, както и Лиса. Обаче за

пореден път беше по-добре да не засягаме темата. Мия ни обясни какъв е плана й и ми се

стори, че имаме почти 65 процента шанс да успеем. Лиса не се чувстваше комфортно,

защото задачата й беше да използва внушение, ала тя удържа на думата си и се съгласи.

Преговорихме още няколко пъти подробно плана и се отправихме към сградата, в която

се осъществяваха всички операции на пазителите. Вече бях посещавала сградата, когато

преди време Дмитрий ме заведе да видя Виктор, задържан в ареста на главната квартира.

Досега не бях прекарвала много време в главния офис и както предрече Мия, по това

време на деня нямаше много персонал.

Влязохме в сградата и насреща имаше рецепция, каквато имаше във всяка една

сграда. Зад бюро с компютър седеше строг пазител, навсякъде около него имаше рафтове

и натрупани папки. Вероятно по това време на нощта нямаше много за вършене и

въпреки това стоеше нащрек. Вниманието ми привлече вратата зад него. Мия бе

обяснила, че зад вратата се намира входа към всички тайни на пазителите, към архива и

към главните офиси, а също и към наблюдателната зала, от която се следяха високо-

рисковите зони в двореца. Строг или не, човекът се усмихна на Мия.

- Не е ли малко късно? Едва ли си дошла на уроци.

Тя му се усмихна широко. Предположих, че е от пазителите, с които се беше

сприятелила откакто живееше в двореца.

- Не, тук съм с приятели и искам да ги разведа наоколо.