Духовна връзка

леко облекчение. Стригоят, превърнал насила Дмитрий, също се казваше Нейтън и

определено не ми се искаше да произнасям името гласно. Бащата на Ейдриън ме огледа,

ала в погледа му нямаше и следа от одобрението, което синът му бе показал по–рано.

По–скоро ме оглеждаше като някой чудак.

- О. Момичето дампир.

На практика не се държеше грубо, просто не проявяваше интерес. Искам да кажа –

все пак не ме нарече кървава курва или нещо от сорта. Седнахме да се храним и въпреки

че Ейдриън продължаваше да се усмихва дяволито, бях сигурна, че наистина има нужда

да запали цигара. И да пийне ликьор също. Не се наслаждаваше на компанията на

родителите си. Когато един от сервитьорите сипа на всички ни вино, Ейдриън почувства

облекчение и не се сдържа. Хвърлих му предупредителен поглед, който той пренебрегна.

Нейтън успя бързо да погълне покрития със сос от балсамов оцет свински медальон, и

въпреки това пак изглеждаше елегантен.

- Значи, - каза той, насочил вниманието си към Ейдриън, - след като Василиса се

дипломира, какво смяташ да правиш с живота си? Няма да живееш с гиназистите, нали?

Няма смисъл да се връщаш обратно.

- Не знам, - отвърна вяло Ейдриън. Поклати глава и разроши грижливо

пригладената си коса. – Харесва ми да се движа с тях. Мислят си, че съм по–забавен,

отколкото съм в действителност.

- Не се изненадвам, - отговори баща му. – Изобщо не си забавен. Време е да

свършиш нещо полезно. Ако няма да се връщаш в колежа, е добре да започнеш да

присъстваш на част от срещите, свързани със семейния бизнес. Татяна ще те разглези, но

от Руфъс може да научиш много.

Имах достатъчно познания за кралската политика и успях да разпозная имената.

Най–възрастният член на всяко семейство обикновено се явяваше „принц” или

„принцеса”, и имаше място в Кралския съвет – и имаше реалната възможност един ден да

стане крал или кралица. Когато Татяна беше получила короната, Руфъс получил мястото

на „принц” в семейство Ивашкови, след като бил най–големият.

- Вярно, - рече безизразно Ейдриън. – Наистина ми се иска да науча как успява да

държи двете си любовници в тайна от жена си.

- Ейдриън! – отсече Даниела, а бледите й бузи се зачервиха. – Не казвай подобни

неща, докато вечеряме, особено когато имаме гости.

Нейтън ме забеляза и вдигна безразлично рамене.

- Тя е без значение.

Прехапах устна, потискайки желанието си да видя дали, ако хвърля подноса си

като фризби, ще улуча главата му. Нейтън се обърна пак намръщено към Ейдриън.

- Но ти си от значение. Няма да те оставя да се мотаеш наоколо, без да вършиш

нищо и да използваш парите ни, за да финансираш бездействието си.

Нещо ми подсказваше да стоя настрана, но не можех да не се намеся, виждайки

Ейдриън унижен от досадния си баща. Ейдриън наистина бездействаше и харчеше пари,

но баща му нямаше право да се забавлява за негова сметка. Искам да кажа, аз можех да

се шегувам с него по въпроса. Но при нас беше друго.

- Може би трябва да отидеш в Лехай с Лиса, - предложих му. – Да продължиш да

изучаваш с нея Духа и след това… да правиш каквото си правил преди в колежа…

- Тоест да пие и да пропуска лекциите, - каза Нейтън.

- Изкуство, - каза Даниела. – Ейдриън посещаваше часовете по изкуство.

- Наистина ли? – попитах и се обърнах изненадана към него. Някак си си го

представях като творец. Подхождаше на капризната му същност. – Значи идеално. Може

пак да го направиш.

Той сви рамене и довърши втората си чаша вино.

- Не зная. Сигурно и в този колеж ще имам същите проблеми като в предния.

Смръщих се.

- И какви бяха проблемите?

- Домашни.

- Ейдриън, - изръмжа баща му.

- Няма проблем, - отвърна безгрижо Ейдриън. Отпусна ръката си на масата. –

Нямам нужда от работа или допълнителни доходи. След като с Роуз се оженим, аз и

децата ще преживяваме от заплатата й на пазител.

Всички, включително и аз, замръзнахме. Ясно съзнавах, че се шегува. Искам да

кажа, дори и да си фантазираше за женитба и деца (а бях съвсем сигурна, че не го е

правил), мижавата заплата, която получаваха пазителите, нямаше да е достатъчна да

поддържа луксозния му начин на живот. Обаче баша му очевидно не разбра, че се

шегува. Даниела не можеше да прецени. А аз просто чувствах неудобство. Лош избор на

тема, особено по време на такава вечеря, и още не можех да повярвам, че Ейдриън стигна

дотам. Дори не си помислих, че вината за поведението му се крие във виното. Ейдриън

просто се наслаждаваше да измъчва баща си.

Ужасното мълчание ставаше все по–тягостно. Инстинктивното ми желание бе да

запълня неловкото мълчание с някакъв разговор, но нещо ми подсказваше да си мълча.

Напрежението нарастваше. Когато издрънча звънецът на входната врата, всички почти

подскочхме от столовете си. Икономката Тори се спусна да отвори и аз въздъхнах наум,

изпитала облекчение. Неочакваният гост може би щеше да разведри обстановката. Или

не. Тори се прокашля, когато се върна и ми се стори изчервена, стрелкайки погледа си от

Даниела към Нейтън.

- Нейно Кралско Височество Кралица Татяна е тук.

Няма. Начин.

Внезапно тримата членове на семейстов Ивашкови се изправиха и половин