Духовна връзка

напред-назад. Вече можех да си позволя да се разсейвам, затова отворих връзката си към

Лиса.

- Слава Богу, - каза тя, когато ме видя. – Помислихме си, че са те хванали.

- Ами… дълга история. – Не исках да ги натоварвам излишно. – Взех каквото ми

трябваше. И всъщност… получих много повече. Мисля, че ще се справим.

Мия ме погледна замислено.

- Наистина ми се иска да зная какво правите.

Тръснах глава, когато потеглихме.

- Не, - отговорих й. – Не съм убедена, че искаш да знаеш.

Глава 5

Реших, че ще е най-добре двете с Лиса да останем будни до късно и да проучим

документите. Тя изпита смесени чувства, когато й разказах за срещата ми с Михаил – за

която още не бях споменавала пред Мия. Първоначално Лиса се изненада, ала след това я

връхлетяха и други чувства. Страхуваше се да не би да съм се забъркала в сериозни

неприятности. После почувства топлината на романтиката, виждайки на какво сме

способни двамата с Михаил в името на хората, които обичаме. Чудех се дали би

направила същото, ако Кристиан се озовеше в подобна ситуация. Незабавно реши, че би

постъпила като мен; любовта й към него продължаваше да е силна. После си каза, че в

действителност вече не се интересува от него и ако не бях разсеяна, щях да се подразня.

- Какво има? – попита тя.

Тревожна въздишка се откъсна шумно от гърдите ми – осъзнах го, едва когато чух

мислите й. Не желаех да разбира, че разглеждам подробно съзнанието й, затова посочих

разпръснатите върху леглото листи.

- Опитвам се да си обясня всичко. – Не бях много далеч от истината.

Разположението на затвора изглеждаше сложно. Килиите заемаха два етажа и бяха

съвсем малки – по един човек в килия. Документите не обясняваха защо, но причините

бяха очевидни. Имаше общо с думите на Ейб, че престъпниците трябва да се пазят, за да

не бъдат превърнати в стригои. Ако ме заключеха в някой затвор години наред, бих

разбрала изкушението да убия съкилийника си, да се превърна в стригой и да избягам.

Клетките бяха разположени в центъра на сградата, заобиколени от охрана, офици, „стаи

за упражнения”, кухня и помещения за хранене. В документите се обясняваше на какъв

принцип се сменяха пазачите, както и графика за хранене на затворниците. Очевидно ги

ескортираха един по един до мястото за хранене, солидно охранявани, и им позволяваха

много малко кръв. И отново – цялата процедура целеше да държи затворниците

изнемощяли и да ги предпази от превръщането им в стригои.

Информацията щеше да ми послужи, но не вярвах, че е обновена, тъй като папката

беше отпреди пет години. Изглежда затворът се беше сдобил с всякакви нови

охранителни системи. Предполагам, че единствената информация, на която можехме да

разчитаме, беше местоположението на затвора и плана на помещенията.

- Колко си напреднала в усвояването на уменията за изработване на амулети? –

попитах Лиса.

Въпреки че не успяваше да вдъхне достатъчно лечебни сили на пръстена ми, за

разлика от Оксана, забелязах, че част от мрачния ми темперамент се беше изпарила. Лиса

направи пръстен и за Ейдриън, въпреки че не можех със сигурност да твърдя, че именно

пръстенът му помага да контролира вредните си навици – той отдаваше пороците си на

страничното въздействие на Духа. Тя сви рамене и легна по гръб. Чувстваше се

изтощена, но стоеше будна заради мен.

- Задобрявам. Иска ми се да се срещна с Оксана.

- Някой ден може би, - отвърнах разсеяно. Не мислех, че Оксана някога ще

напусне Сибир. Беше се скрила там с пазителя си и се опитваше да не се набива на очи.

Освен това не ми се искаше Лиса да отива там след мъченията, които преживях.

- Можеш ли да вплетеш някаква друга магия, освен лечебната? – Миг по-късно

сама си отговорих. – О, да, лъжицата.

Лиса направи гримаса, която се превърна в прозявка.

- Не мисля, че се справям чак толкова добре.

- Хм.

- Хм?

Погледнах плановете на затвора.

- Мисля си, че ако успееш да направиш още няколко амулета за внушение, ще ни е

от полза. Трябва да караме хората да виждат онова, което искаме да видят. – Щом

Виктор – който далеч не владееше внушението като нея – бе успял да сътвори амулет за

прелъстяване, тя със сигурност щеше да се справи с необходимото. Просто се нуждаеше

от малко практика. Справяше се с основните принципи, ала се затрудняваше да накара

желанията си да траят по-дълго. Единственият проблем бе, че като я карах да направи

амулетите, щеше да използва повече Духа. Дори страничните ефекти да не се появяха

веднага, със сигурност щяха да я тормозят в бъдеще.

Тя ме изгледа любопитно, но когато я видях да се прозява отново, й казах да не се

притеснява. Щях да й обясня на другия ден. Тя не възрази и след бърза прегръдка и двете

се оттеглихме в собствените си спални. Нямаше да се наспим нормално. Утре беше

големият ден.

Когато присъствах на процеса срещу Виктор, носех считаното за официално сред

пазителите облекло в черно и бяло. Докато бяхме в ролята на охранители се обличахме

съвсем обикновено. Ала станеше ли дума за светски събития, искаха да изглеждаме

свежи и професионални. На сутринта след проникването ни в архива, се запознах