Духовна връзка

- Мисля, че се надяват да ми затворят устата заради идеята мороите да се бият

редом с дампирите. Подкупват ме.

- Сигурна съм, че няма да се вържеш.

- Не. Ако не друго, то поне ще ми дадат някой, с който да тренирам. – Усмивката

й изчезна и тя ни огледа несигурно. – Надявам се да не се разсърдиш… обаче те пожелах,

Роуз.

Лиса и аз си разменихме стъписани погледи.

- О, - не знаех какво друго да кажа.

- Надявам се, че ще те дадат на Лиса, - добави бързо Таша, изпитала неудобство. –

Но ми се струва, че кралицата е категорична в своите предпочитания. Ако случаят е

такъв…

- Няма проблем, - отговорих. – Ако не мога да съм с Лиса, наистина бих

предпочела да съм с теб. – Говорех самата истина. Исках да съм с Лиса повече от всичко

на света, но ако се опитаха да ни разделят, наистина бих предпочела Таша пред някой

сноб с кралска кръв. Естествено, бях почти сигурна, че шансовете ми да ме назначат на

работа при нея са също толкова малки, колкото да ме назначат при Лиса. Онези, които се

разгневиха, когато напуснах, биха направили всичко по силите си, само за да ме поставят

във възможно най-неприятната ситуация. А дори и да й бяха обещали пазител, си

помислих, че едва ли ще зачетат предпочитанията на Таша. Бъдещето ми беше под

въпрос.

- Ей, - възкликна Ейдриън, обиден, че не споменах неговото име като мой втори

избор.

Поклатих глава.

- Знаеш, че така или иначе ще ме назначат при жена. Освен това, трябва да вземеш

живота си в ръце, за да заслужиш пазител.

Казах го на шега, но когато той се намръщи си помислих, че може би съм

наранила чувствата му. Междувременно Таша си отдъхна.

- Радвам се, че нямаш нищо против. Между другото, ще сторя каквото е по силите

ми, за да ви помогна. – Тя завъртя очи. – Не че мнението ми има значение.

Нямаше смисъл да споделям опасенията си, че може да ме назначат при Таша.

Тъкмо щях да й благодаря, когато към нас се присъедини друг посетител: Даниела

Ивашкова.

- Ейдриън, - смъмри го тя, - не бива да пазиш Роуз и Василиса само за себе си. –

Обърна се към двете ни. – Кралицата иска да ви види и двете.

Чудесно. Изправихме се, но Ейдриън остана на мястото си – не изгаряше от

желание да посети леля си. Нито пък Таша. Даниела я забеляза и и кимна кратко и

учтиво.

- Лейди Озера.

След това тръгна. Предполагаше се, че ще я последваме. Стори ми се странно, че

Даниела ме приема, но продължава да се отнася с предразсъдъци към семейство Озера.

Предположих, че милото й държание едва ли би се разпростряло по-далеч. От друга

страна Таша отдавна бе имунизирана срещу подобно държание.

- Забавлявайте се, - пожела ни. После погледна Ейдриън. – Още шампанско?

- Лейди Озера, - каза той величествено. – Вие и аз мислим еднакво.

Поколебах се, преди да последвам Лиса при Татяна. Забавлявах се с грандиозното

появяване на Таша, но едва сега обърнах внимание на нещо.

- Всичките ти бижута ли са сребърни? – попитах.

Тя разсеяно докосна огърлицата с опали, висяща на врата й. Носеше три пръстена.

- Да, - отговори тя объркано. – Защо?

- Ще ти прозвучи наистина странно… е, може би не чак толкова, в сравнение с

обичайното ми странно поведение. Но може ли, ъм, да ни ги заемеш?

Лиса ми хвърли убийствен поглед и веднага се досети за мотивите ми. Имахме

нужда от още амулети, но не разполагахме със сребро. Таша вдигна вежда, но като

повечето ми приятели, имаше забележителната способност да възприема странните идеи.

- Разбира се, - отговори. – Но може ли да ви ги дам по-късно? Не ми се иска да

свалям всичките си бижута по време на празненството.

- Няма проблем.

- Ще ги изпратя в стаята ти.

Уредихме въпроса и двете с Лиса се отправихме за срещата с Татяна, която беше

заобиколена от обожатели. Даниела сигурно се беше объркала, като каза, че Татяна иска

да види и двете ни. Споменът как ми крещи заради Ейдриън още ме изгаряше и вечерята

у Ивашкови съвсем не ме беше накарала да си мисля, че сме станали първи приятелки.

Удивително, но все пак, когато ни видя, тя засия.

- Василиса. И Роузмари. – Тя ни подкани да се приближим и групичката около нея

се разпръсна.

Пристъпвах несигурно до Лиса. Дали щеше да ми се разкрещи пред всички?

Очевидно не. Татяна представи Лиса на непознатите морои, насядали около нея. Всички

изгаряха от любопитство да се запознаят с принцеса Драгомир. Кралицата представи и

мен, въпреки че не си направи труда да похвали качествата ми, както стори с Лиса. И

въпреки това, факта, че ме представи сам по себе си беше невероятен.

- Василиса, - поде Татяна, след като приключиха формалностите, - мислех си, че

скоро трябва да посетиш Лехай. Посещението ти е организирано, да кажем, за след

седмица и половина. Сметнахме, че ще е хубав подарък за рожденния ти ден. Серена и

Грант естествено ще те придружат, но ще изпратя и още някого освен тях. – Серена и

Грант бяха заместили мен и Дмитрий като бъдеща охрана на Лиса. Разбира се, че щяха да

отидат с нея. И тогава Татяна добави шокиращо: - Ако искаш, Роуз, и ти можеш да

отидеш. Василиса едва ли ще иска да празнува без теб.

Лиса грейна. Университетът Лехай. Примамката, която я бе накарала да приеме да