Духовна връзка

отблизо с модата на пазителите. На процеса на Виктор бях облякла конфекция, но сега

разполагах с униформата на пазителите, скроена точно по мярка: прави черни панталони

по крака, бяла блуза и черно яке, което ми пасваше перфектно. Нямаше за цел да бъде

секси облекло, но начина, по който обгръщаше корема и ханша ми определено

придаваше на тялото ми различен вид. Почувствах задоволство, гледайки отражението си

в огледалото, и след няколко минути размисъл реших да събера косата си в спретнат кок,

така че да се виждат татуировките ми мълнии. Кожата ми още изглеждаше раздразнена,

но поне превръзката я нямаше. Изглеждах много… професионално. Външния ми вид

напомняше за Сидни. Тя бе алхимик – човек, който работеше за мороите и вампирите, и

им помагаше да скрият съществуването си от останалия свят. С уникалния й моден усет

винаги изглеждаше готова за бизнес срещи. Още си мислех да й пратя като подарък за

Коледа куфарче.

Днес беше подходящият ден да се изфукам. След изпитите и дипломирането

дойде следващата голяма стъпка по пътя към превръщането ми в пазител. Бяха ни

организирали официален обяд, на който присъстваха всички дипломирали се. Мороите,

търсещи нови пазители, също щяха да присъстват, с надежда да огледат кандидатите.

Досега резултатите ни от дипломите и изпитите трябваше да са станали публично

достояние, и сега имахме шанс да се срещнем с мороите и те да изразят предпочитанията

си кой искат да ги охранява. Естествено, повечето от гостите щяха да са от кралското

обкръжение, ала знаех, че ще присъстват и няколко важни морои, които ще ни преценят.

Наистина нямах желание да се излагам на показ и да си търся изискано семейство.

Единствената, която исках да охранявам, бе Лиса. И въпреки това трябваше да направя

добро впечатление. Исках да стане ясно, че аз съм тази, която трябва да е с нея.

Двете пристъпихме в кралската бална зала заедно. Единственото голямо място,

което можеше да побере всички, защото на събитието не присъстваха само дипломантите

на „Св. Владимир”. Всички американски училища бяха изпратили новите си попълнения

и за кратък миг морето в бяло и черно ме замая. Цветно облечените кралски особи

разнообразяваха малко палитрата. Стенописите във воден цвят караха стените да

блещукат. Лиса не носеще бална рокля, независимо от това изглеждаше много елегантна

в прилепналата по тялото й рокля, изработена от сурова коприна.

Кралските особи общуваха с лекота, възпитани от малки да се държат на висота, а

съучениците ми се движеха покрай тях стеснително. Изглежда никой нямаше нищо

против. Работата ни не се състоеше в това ние да се предлагаме; просто стояхме и

чакахме някой да ни доближи. Всички дипломанти носеха метални табелки, на които

имаше залепени стикери – ЗДРАВЕЙТЕ, КАЗВАМ СЕ… Табелките ни правеха

разпознаваеми, така че мороите да дойдат при нас и да направят проучванията си.

Не очаквах никой освен приятелите ми да разговаря с мен, затова двете с Лиса се

запътихме направо към бюфета, а след това се настанихме в един тих ъгъл, за да хапнем

канапетата и хайвера. Е, Лиса яде хайвер. На мен ми напомняше прекалено за Русия.

Разбира се, Ейдриън пръв ни потърси. Усмихнах му се криво.

- Какво правиш тук? Зная, че нямаш нужда от пазител. – Без конкретни планове за

бъдещето се предполагаше, че Ейдриън ще живее в двореца. Затова нямаше нужда от

допълнителна защита – въпреки че най-вероятно щеше да си подбере пазител, ако

решеше да заживее във външния свят.

- Вярно, но не бих пропуснал купона, - отвърна той. Държеше чаша шампанско в

ръка. Зачудих се дали ефекта на пръстена, който му даде Лиса, не отслабваше. Разбира

се, едно питите не беше края на света, а и езика му се развързваше. Най-вече исках да

откаже пушенето. – Успяха ли да те разпитат поне дузина обнадеждени хорица?

Тръснах глава.

- Кой би искал безразсъдната Роуз Хатауей? Онази, която напуска без

предупреждение, за да хукне да изпълнява собствените си планове.

- Много хора, - отвговори той. – Аз бих. Сритваш задниците на всички по време

на битка, а и всички си мислят, че беше тръгнала да избиваш стригои наред. Някои биха

сметнали, че си заслужава да търпят лудата ти глава.

- Прав е, - внезапно някой заговори. Погледнах нагоре и видях Таша Озера, на

белязаното й лице играеше лека усмивка. Независимо от обезобразяването, си помислих,

че днес изглежда красива – излъчваше кралско великолепие повече отвсякога. Дългата й

черна коса блестеше, носеше морско синя пола и дантелено бюстие. Дори бе обула

високи токчета и носеше бижута – досега не я бях виждала да носи аксесоари.

Зарадвах се да я видя; не знаех, че ще идва в двореца. През съзнанието ми

премина странна мисъл: „Позволиха ли ти най-после да си избереш пазител?”.

Благородниците имаха много тихи и учтиви начини да отбягват изпадналите в немилост.

В случая със семейство Озера разпределените им пазители бяха намалени наполовина,

като наказание за стореното от родителите на Кристиан. Изобщо не беше честно. Озера

заслужаваха да се ползват със същите права като всяко друго кралско семейство. Тя

кимна.