Духовна връзка

което бях чувала, Робърт беше избягал и искаше да бъде сам. Напрегнат, изпълнен с

туристи град, не беше съвсем това, което съвпадаше с описанието. Второ, градове като

този бяха перфектни места за жертви за стригоите. Претъпкани. Луди. Малко забрани.

Много беше лесно за хората да изчезват – особено когато повечето от тях излизаха

нощем.

Часто от мен беше сигурна, че това беше трик на Виктор, но той се закле, че казва

истината. Така че, без всякакви други следи, Лас Вегас стана следващата ни дестинация.

Нямахме много време за обсъждане така или иначе, след като знаехме, че пазачите ще ни

търсят във Феърбанкс. Разбира се, заклинанията на Лиса бяха замаскирали чертите ни

достатъчно, че да не търсят хора с нашите описания. Обаче знаеха как изглежда Виктор,

така че колкото по-скоро се махнехме от Аляска, толкова по-добре.

За съжаление имахме малък проблем.

- Виктор няма лични документи, - каза Еди. – Не може да се качи на самолета.

Беше вярно. Всички притежания на Виктор бяха иззети от затворническите

управители и в суматохата от обезвредяването на наблюдателните устройства и

отстраняването на половината пазачи, съвсем не ни беше останало време да претърсим за

личните му вещи. Внушението на Лиса беше феноменално, ала тя беше изтощена след

случката в затвора. Освен това пазачите със сигурност щяха да проверят летището.

Нашият “приятел” Бъд, човекът с колите под наем, ни предостави решение. Той

изобщо не беше трогнат, когато видя как върнахме колата му с толкова драскотини след

страшното каране на Еди, но достатъчно пари в брой най-накрая спряха мърморенията

му относно “даването под наем на някакви хлапаци”. Именно Виктор измисли

алтернативен план и го предложи на Бъд.

- Има ли частно летище наблизо? Със самолети, които можем да наемем?

- Разбира се, - каза Бъд. – Но няма да е евтино.

- Това не е проблем, - казах аз.

Бъд ни погледна въпросително.

- Да не сте ограбили банка или нещо такова?

Не, но си бяхме взели доста пари в брой. Лиса имаше сметка, в която всеки месец

се внасяха пари, докато тя навършеше 18, както и кредитна карта без лимит. Аз самата си

имах кредитна карта, останала ми, след като убедих със сладките си думи Ейдриън да

спонсорира пътуването ми до Русия. Бях освободила другите активи, които той ми бе

отпуснал, като огромната банкова сметка, която ми беше открил. Но, грешно или не, бях

решила да си запазя една кредитна карта под ръка просто в случай на спешност.

Това със сигурност беше спешен случай, затова използвахме картата, за да платим

за част от частния полет. Пилотът не можеше да ни закара чак до Лас Вегас, но успя до

Сиатъл, където успяхме да се свържем с друг пилот, когото той познаваше и който щеше

да ни закара до края. Още пари.

- И отново Сиатъл, - рекох замислено, точно преди самолетът да излети.

Интериорът на малкия джет включваше четири места, две от всяка страна, едно срещу

друго. Седнах до Виктор, а Еди – срещу него. Бяхме решили, че това ще е най-добрата

защита.

- Какво за Сиатъл? – попита Еди объркан.

- Няма значение.

Малките частни джетове не са толкова бързи колкото големите, и пътуването ни

отне голяма част от деня. През това време продължих да разпитвам Виктор за брат му и

мястото му в Лас Вегас, и най-накрая получих отговора, който исках. Виктор щеше да ни

каже накрая, но мисля, че се беше отказал от садистичната тръпка от протакането на

отговора.

- Робърт не живее съвсем в Лас Вегас, - обясни той. – Има малка къща – хижа,

предполагам – до Ред Рок Каньон, на километри от града.

Ах. Сега това беше повече отколкото очаквах. Лиса се стегна при споменаването

на хижата и почувствах неспокойствие през връзката ни. Когато Виктор я беше отвлякъл,

той я беше завел в една хижа в гората и я беше измъчвал там. Погледнах я възможно най-

успокоително. В такива моменти ми се щеше връзката да беше двустранна, за да мога

наистина да й изпратя утешението си.

- Значи отиваме там?

Виктор изсумтя.

- Определено не. Робърт цени личното си пространство прекалено много. Не би

пуснал непознати в дома си. Но ще дойде до града, ако го помоля.

Лиса ме погледна. Виктор може да ни прави капан. Има много поддръжници.

Сега, когато е навън, може да им се обади, вместо да повика Робърт да се срещне с нас.

Кимнах й едва доловимо, като отново пожелах да мога да й отговора чрез връзката

ни. И аз бях помислила за това. Беше наложително да не оставяме Виктор сам, за да се

обажда без наблюдение. И всъщност този план да се срещнем в Лас Вегас ме накара да се

почувствам по-добре. За наша собствена безопасност от привържениците на Виктор,

беше по-добре да се видим в града, отколкото там някъде сред нищото.

- Тъй като бях в помощ, - рече Виктор, - имам правото да знам какво искате от

брат ми, - той погледна към Лиса. – Искате уроци за Духа? Трябва да сте свършили доста

добра разузнавателна работа, за да разберете за него.

- Нямаш право да знаеш плановете ни, - отвърнах остро. – И сериозно? Ако трябва

да огледаме кой е бил най-полезен тук, ние абсолютно те бием по точки. Имаш много за

вършене, за да наваксаш след това, което направихме в Тарасов.