Духовна връзка

- Добре, - казах аз, надявайки се да я накарам да се почувства по–добре, - да

останем будни ще ни помогне да се завърнем към графика на Двореца. Може също да

гледаш как охраната на казиното изхвърля Ейдриън.

Както и се надявах, да гледа как Ейдриън мами с Духа, наистина разсея Лиса – до

толкова, че тя самата се заинтересува да опита. Страхотно. Подтикнах я към по–

безопасни игри и й разказах как Ейдриън пося идеята за вътрешна работа в главата на

онзи морой. Пропуснах частта за бащата на Лиса. Нощта като по чудо премина без

инциденти – и от стригоите, и от охраната, – и няколко души дори разпознаха Лиса,

което щеше да помогне на алибито ни. Еди не ми проговори цялата нощ.

Напуснахме “Магическия час” сутринта. Никой от нас не беше щастлив заради

това, че загубихме Виктор или заради атаката, ала казиното ни бе успокоило малко –

поне докато стигнем до летището. В казиното бяхме заливани от моройски новини,

изолирани от човешкия свят. Но докато чакахме самолета си, не можехме да правим

друго, освен да гледаме телевизорите, които изглежда бяха навсякъде.

Главната история тази вечер беше за масово убийство край “Луксър”, такова,

което не оставяше никакви следи на полицията. Повечето от пазачите на казиното, които

бяха замесени, бяха убити чрез счупване на вратовете и никакви други тела не бяха

намерени. Предположението ми бе, че Дмитрий е изхвърлил своите хора навън, където

слънцето ще ги превърне в пепел. Междувременно, самият Дмитрий се беше измъкнал,

без да оставя други свидетели. Дори камерите не бяха записали нищо, което не ме

изненадваше. Ако аз можех да извадя от строя надзирателната система в затвор, Дмитрий

със сигурност можеше да го направи в човешки хотел.

До каквото и подобряване на настроението да бяхме достигнали, то изведнъж

изчезна и ние не говорехме много. Стоях далеч от главата на Лиса, защото нямах нужда

нейните депресиращи мисли да увеличават моите собствени.

Бяхме уредили директен полет до Филаделфия и оттам щяхме да хванем редовен

полет до летището близо до Двореца. Това, с което се бяхме срещнали веднъж там... ами,

предполагам, че това беше най–малката ни грижа.

Не се притеснявах, че стригои може да нападнат самолета ни през деня и без

никакви затворници, които да наглеждам, си разреших да потъна в така нужния ми сън.

Не си спомнях кога за последно бях получавала такъв по време на това пътуване. Спах

дълбоко, ала в съня ми бях преследвана от факта, че бях допуснала един от най-опасните

престъпници морои да се измъкне и че бях разрешила на стригои да си тръгнат

необозпекоявано, и че няколко души бяха убити. Не държах никой от приятелите си

отговорни. Цялото това нещастие беше заради мен.

Глава 12

Което беше потвърдено веднага щом се завърнахме в Двореца.

Не бях единствената загазила, разбира се. Лиса беше извикана при кралицата за

наказание, въпреки че знаех, че няма да я накажат наистина. Не като Еди и мен. Може да

не бяхме на училище, но технически бяхме под властта на официалните пазители сега,

което означаваше, че се бяхме забъркали в толкова проблеми, колкото и всеки непокорен

служител. Само Ейдриън избегна всякакви последици. Той можеше да прави каквото си

поиска.

И наистина, наказанието ми не беше толкова лошо, колкото можеше да бъде. Пък

и честно, какво можех да изгубя на този етап? Шансовете ми да пазя Лиса вече бяха

бегли, пък и никой не ме искаше за пазител освен Таша. Луд уикенд във Вегас – което

беше историята ни за прикритие – бе достатъчен, за да я разубеди да ме наеме. Беше

достатъчно и да накара някои от възможните наематели на Еди да оттеглят молбите си

той да им бъде пазач. Достатъчно все още го искаха, така че нямаше опасност да загуби

добрата си позиция, ала се чувствах ужасно виновна. Не беше казал и дума на някой за

това, което бяхме направили, но всеки път, когато ме погледнеше можех да видя укора в

очите му.

И видях доста от него следващите няколко дни. Оказа се, че пазителите тук имат

система, с която да се справят с тези, които не се подчиняват.

- Това, което сте направили, е било толкова безотговорно, че май трябва да ви

върнат обратно в училище. По дяволите, дори начално училище.

Бяхме в един от офисите в щаба на пазителите, крещеше ми Ханс Крофт, човекът,

който командваше всички пазители в Двореца и някой, който помагаше за назначаването

на пазители. Беше дампир, в началото на петдесетте, с буйни сиво-бели мустаци. Беше и

задник. Миризмата на цигарен дим винаги го заобикаляше. Еди и аз седяхме кротко пред

него, докато той крачеше наоколо с ръце зад гърба.

- Последният представител на рода Драгомир можеше да бъде убит заради вас –

да не споменавам и момчето Ивашков. Как мислите, че щеше да реагира кралицата на

смъртта на пра-племенника си? Говорим за подбиране на подходящия момент! Решили

сте да купонясвате точно когато човекът, който опита да отвлече принцесата, избяга. Не

че бихте знаели това, както виждам сте били твърде заети да играете на ротативките и да

използвате фалшивите си лични карти.

Потръпнах, когато отнесе нещата до Виктор, въпреки че, предполагам, трябваше