Духовна връзка

по-стари от мен. Тези, които не бяха, имаха уморени погледи, въпреки флиртуващият им

смях. Кървави курви. Погледнах свирепо мороя.

- Не смей да говориш за тях така или ще разбия тази чаша с вино в лицето ти.

Очите му се разшириха и погледна към Ейдриън.

- Раздразнителна е.

- Нямаш си представа, - каза Ейдриън. Барманът се върна с Том Колинс-а. - Тя

имаше лош ден.

Задникът морой не погледна отново към мен. Явно не приемаше заплахата ми и

наполовина толкова сериозно колкото трябваше.

- Всеки има лош ден днес. Чу ли новините?

Ейдриън изглеждаше отпуснат и весел след като изпи питието си, но стояща

толкова близо до него, усетих, че настръхна.

- Какви новини?

- Виктор Дашков. Нали знаеш, онзи тип, който отвлече момичето Драгомир и

заговорничеше срещу кралицата? Избягал е.

Ейдриън повдигна вежди.

- Избягал? Това е лудост. Чух, че е бил на някакво място с максимална охрана.

- Бил е. Никой не знае какво всъщност се е случило. Вероятно са замесени и

хора... и тук историята става странна.

- Как така странна? - попитах аз.

Ейдриън плъзна ръка около мен, което подозирах, беше тих знак да го оставя той

да говори. Или беше защото вярваше, че това беше „характерното” държание за

кървавите курви, или защото се притесняваше, че ще ударя онзи тип, не мога да кажа.

- Един от пазителите бил там, въпреки че твърди, че е бил под чужд контрол.

Също удобно казва, че всичко му е в мъгла и не си спомня много. Чух го от някакви

кралски особи, които помагат с разследването.

Ейдриън се засмя, отпивайки голяма глътка от питието си.

- Това е удобно. На мен ми звучи като вътрешна работа. Виктор имаше много

пари. Било е лесно да подкупи пазител. Мисля, че това е станало.

Имаше приятна мекота в гласа на Ейдриън и когато тънка, глупава усмивка се

появи на лицето на другия тип, осъзнах, че Ейдриън е използвал малко внушение.

- Обзалагам се, че си прав.

- Трябва да кажеш на приятелите си кралски особи, - добави Ейдриън.

- Вътрешна работа.

Типът кимна с готовност.

- Ще го направя.

Ейдриън задържа погледа му още няколко секунди и накрая погледна надолу към

Том Колинс-а. Изцъкленият поглед изчезна от лицето на мъжа, но знаех, че заповедта на

Ейдриън да разпространи историята с „вътрешната работа” ще остане. Ейдриън изгълта

остатъка от питието и остави празната чаша на бара. Щеше да каже нещо, когато нещо в

другия край на стаята привлече вниманието му. Мъжът морой също го забеляза и

проследих погледите и на двамата, за да видя какво толкова ги е впечатлило.

Изстенах. Жени, разбира се. Първо си мислих, че са дампири, тъй като явно видът

ми привличаше вниманието тук. Пред мен се откри двойна изненада. Жените бяха

морои. Морои, статистки във вариете, за да бъда по–точна. Бяха няколко, облечени в

подобни къси, дълбоко изрязани рокли с пайети. Само че всяка носеше различен украсен

с камъни цвят: медно, електриково... Пера и изкуствени диаманти блестяха в косите им, а

те се усмихваха и смееха, докато преминаваха през зяпналата тълпа, красиви и секси по

начин, различен от този на моята раса.

Което не беше изненада. Имах склонност да забелязвам мъже морои да гледат

влюбено жени дампири по-често, просто защото аз бях дампир. Но, разбира се, мъжете

морои бяха привлечени и заслепени и от собствените си жени. Така оцеляваше расата им,

въпреки че мъжете морои се занасяха с дампири, накрая винаги свършваха с някой от

собствения им вид.

Статистките бяха високи и грациозни и свежото им, брилянтно появяване, ме

накара да си мисля, че са на път за представление. Можех да си представя какъв блестящ

танца трябва да правят. Можех да го оценя, но Ейдриън очевидно го оценяваше повече,

съдейки по широко отворените му очи. Сръгах го с лакът.

- Хей!

Последната от статистките изчезна през тълпата в казиното, зад табела, на която

пишеше ТЕАТЪР, точно както предполагах. Ейдриън погледна към мен, усмихвайки се

мошенически.

- Няма нищо лошо в гледането.

Той ме потупа по рамото.

Мороят до него кимна в съгласие.

- Мисля, че може да посетя шоуто днес. - Той завъртя питието си. - Цялата тази

работа с Дашков и бъркотията с Драгомир... натъжава ме за горкия Ерик. Той беше добър

човек.

Погледнах съмнително.

- Познавали сте бащата на Лиса – Ерик Драгомир?

- Разбира се. - Мороят направи знак, че иска втора чаша. - Управител съм тук от

години. Беше тук през цялото време. Повярвай ми, той оценяваше тези момичета.

- Лъжеш, - казах аз спокойно. - Той обожаваше съпругата си.

Бях виждала родителите на Лиса заедно. Дори и толкова малка можех да видя

колко лудо влюбени са един в друг.

- Не казвам, че е правил нещо. Както гаджето ти каза, няма нищо лошо да гледаме.

Но много хора знаеха, че принц Драгомир обича да купонясва, където и да отиде –

особено ако има и женска компания. - Мороят въздъхна и повдигна чашата си. -

Проклятие е това, което се случи с него. Надявам се да хванат това копеле Дашков и да

оставят малкото момиче на Ерик намира.

Не харесвах намеците на този тип относно бащата на Лиса и се радвах, че тя не

беше наоколо. Притесни ме това, че наскоро бяхме открили, че братът на Лиса, Андре,

също беше момче на партитата, което се занасяше наоколо и разбиваше сърца.