Духовна връзка

за които никой не знае? Хората бяха уплашени, някои дори убедени, че той ще се появи в

Двореца и ще се опита да убие всички, докато спят. Теорията с „вътрешната работа” се

ширеше наоколо, което продължаваше да ни държи извън подозрение. За съжаление това

означаваше, че много хора сега се безпокояха за предатели в нашите среди. Кой знае кой

може да работи за Виктор Дашков? Шпиони и бунтовници може би се криеха в Двореца

и планираха всякакви варварщини. Знаех, че всички истории са преувеличени, но това

нямаше значение. Всички идваха от същината на една истина: Виктор Дашков се

разхождаше наоколо свободно. И само аз – и моите съучастници – знаехме, че е заради

мен.

Това, че бях видяна в Лас Вегас продължаваше да се грижи за алибито ни за

бягството от затвора и правеше това, което бяхме направили, да изглежда още по–

безразсъдно. Хората бяха ужасени от това, че сме оставили принцеса Драгомир да се

разхожда спокойно, когато опасен човек бе избягал – човекът, който беше извършил

покушение срещу нея! Слава Богу, казваха всички, че кралицата ни е измъкнала оттам

преди Виктор да ни намери. Пътуването до Лас Вегас бе отворило врата за нови

спекулации – такива, които включваха мен лично.

- Е, това за Василиса не ме изненадва, - дочух една жена да казва, докато работех

навън един ден. Тя и някакви нейни приятели се разхождаха покрай сградата със

захранващите и дори не ме видяха. - Бягала е и преди, нали? Тези Драгомир могат да са

доста диви. Вероятно ще отиде на първото парти, което намери, само да заловят Виктор

Дашков.

- Грешиш, - каза приятелката й. - Не заради това е отишла. Тя всъщност е доста

спокойна. Заради онова дампирско момиче, което е винаги с нея – момичето Хатауей.

Чух, че е отишла с Ейдриън Ивашков в Лас Вегас, за да избягат. Хората на кралицата

едва пристигнали на време, за да ги спрат. Татяна е бясна, особено откакто Хатауей

обявила, че нищо не може да ги раздели с Ейдриън.

Брей. Това беше шок. Имам предвид, предполагам, че беше по–добре хората да си

мислят, че Ейдриън и аз бяхме избягали, отколкото да ме обвиняват в подпомагане и

съдействане на избягал престъпник, но все пак... Бях малко изумена от това как се беше

стигнало до подобно заключение. Надявах се, че Татяна не е чула за нашето така

наречено бягство. Бях напълно сигурна, че това ще унищожи прогреса, който имахме с

нея, какъвто и да беше той.

Първият ми истински социален контакт дойде във формата на неочакван

източник. Наблъсквах пръст в гнездото на едно току-що посадено цвете и се потях като

луда. Наближаваше време мороите да си лягат, което означаваше, че лятното слънце е на

своя връх. Поне разположението ни, докато работехме беше добро: гигантската църква

на Двореца.

Бях прекарала много време в параклиса в Академията, ала рядко посещавах тази

църква, защото беше отдалечена от главните сгради на Двореца. Беше руска –

ортодоксална – преобладаващата религия при мороите – и ми напомни много за някои от

катедралите, които бях видяла, докато бях в Русия, въпреки че не беше толкова голяма.

Беше направена от красиви червени дялани камъни, кулите й бяха покрити с купета със

зелени керемиди, а купетата на свой ред завършваха със златни кръстове.

Две градини отбелязваха далечните граници на обширните земи на църквата, ние

работехме по една от тях. Близо до нас беше едно от най–забележителните места в

Двореца: гигантска статуя на някаква древна моройска кралица, която беше висока почти

десет пъти повече от мен. Съответстващата статуя на крал бе на противоположната

страна на земите. Никога не бих могла да си спомня имената им, но бях сигурна, че сме

ги споменавали в часовете ми по история. Били са утописти, променили света на мороите

за своето време.

С периферното си зрение видях някаква фигура и предположих, че е Ханс, идващ

да ни даде друга ужасна домакинска работа. Погледнах нагоре и бях изненадана да видя,

че е Кристиан.

- Смятай, - казах аз. - Нали знаеш, че ще си навлечеш проблеми, ако някой те види

да говориш с мен.

Кристиан сви рамене и седна на края на отчасти завършена каменна стена.

- Съмнявам се. Ти си тази, която ще си навлече проблеми и наистина не мисля, че

нещата могат да станат по–зле за теб.

- Така е, - изсумтях аз.

Той седя няколко секунди така, гледайки ме как трупам пръст, лопата след лопата.

Най–накрая попита,

- Добре. Как и защо го направихте?

- Какво?

- Знаеш точно какво. Малкото ви приключение.

- Качихме се на самолет и летяхме до Лас Вегас. Защо? Хмм. Нека помисля. -

Спрях, за да избърша потта от челото си. - Защото къде на друго място ще намерим

тематични пиратски хотели и бармани, които не питат много-много за личните карти?

Кристиан ми се присмя.

- Роуз, не ми говори глупости. Не сте отишли в Лас Вегас.

- Имаме самолетни билети и разписки от хотела, с които да го докажем, да не

споменаваме хората, които са видели принцеса Драгомир да удря джакпота на

ротативките.

Бях се съсредоточила върху работата си, но подозирах, че Кристиан поклаща

глава с раздразнение.

- Веднага щом разбрах, че трима души са освободили Виктор Дашков от затвора