Духовна връзка

Такова нещо ли протичаше в семейството? Това, което Андре правеше, не беше

правилно, ала имаше разлика между подвизите на тийнейджър и тези на женен мъж. Не

исках да го призная, но дори най–влюбените момчета се заглеждаха по другите жени, без

да изневеряват. Ейдриън бе доказателството. Все пак не мислех, че на Лиса ще й хареса

идеята, че баща й е флиртувал с други жени. Истината за Андре беше достатъчно тежка и

не исках нищо да разбива ангелските спомени за родителите й.

Погледнах Ейдриън с поглед, който казваше, че ако послушаме този тип още

малко, наистина ще се стигне до юмручен бой. Не исках да стоим тук, ако Лиса дойдеше

да ни потърси. Ейдриън, винаги по–проницателен отколкото изглеждаше, ми се усмихна.

- Е, сладка моя, да опитаме ли късмета си? Нещо ми казва, че ще победиш

останалите – както винаги.

Погледнах го остро.

- Супер.

Ейдриън ми намигна и стана.

- Беше ми приятно да си поговорим, - рече той на мороя.

- На мен също, - каза мъжът. Действието на внушението отминаваше. - Трябва да я

обличаш по–добре, нали знаеш.

- Не се интересувам от това да слагам дрехи върху нея, - обяви Ейдриън, като ме

насочваше.

- Внимавай, - предупредих го през стиснати зъби, - или може ти да си този с

винената чаша в лицето.

- Играя роля, малък дампир. Такава, която гарантира, че ти няма да се забъркваш в

проблеми. - Спряхме близо до стаята за покер в казиното и Ейдриън ме изгледа от глава

до пети. - Въпреки това онзи тип беше прав за дрехите.

Изскърцах със зъби.

- Не мога да повярвам, че каза онези неща за бащата на Лиса.

- Клюките и слуховете никога не си отиват – ти от всички хора трябва да го знаеш.

Няма значение дали си мъртъв. Освен това, този разговор всъщност беше в наше – с

което имам предвид в твое – предимство. Вероятно някой друг вече е обсъдил теорията

за вътрешната работа. Ако този тип помогне да се разпространи още повече, със

сигурност никой няма да помисли, че най-опасният пазител на света е замесен.

- Предполагам. - Насила успокоих раздразнителността си. Винаги съм била готова

да започна битка и знаех със сигурност, че късчетата тъмнина, които бях събрала от Лиса

през последните 24 часа, правеха нещата по-лоши, точно както се опасявах. Смених

темата, като се насочих към по–безопасна почва. - Сега си доста мил, като се има

предвид колко ядосан беше по–рано.

- Не съм чак толкова щастлив, но помислих малко, - каза Ейдриън.

- О? Би ли ме просветлил?

- Не тук. Ще говорим по–късно. Имаме по–важни неща, за които да се тревожим.

- Като например да прикрием убийство и да се измъкнем от този град без да ни

нападнат стригои?

- Не. Като например да спечелим пари.

- Ти луд ли си? - Да зададеш този въпрос на Ейдриън не беше добра идея. – Току-

що избягахме от група кръвожадни чудовища и всичко, за което можеш да мислиш, е

хазарт?

- Фактът, че сме живи, означава, че трябва да живеем, - възрази той. - Особено

когато така и така имаме време.

- Ти не се нуждаеш от повече пари.

- Ще се нуждая, ако баща ми ме изгони. Освен това, всичко е, за да се насладя на

играта.

Под „наслаждаване на играта,” както скоро разбрах, Ейдриън имаше предвид

„мамене.” Ако използването на Духа се смяташе за мамене. Защото в Духа имаше

мислена сила, впримчена в Духа, че тези, които го използваха, бяха много добри в

разчитането на хора. Виктор бе прав. Ейдриън се шегуваше и продължаваше да поръчва

питиета, ала можех да кажа, че наблюдаваше внимателно другите. И въпреки че

внимаваше да не каже нещо ясно формулирано, изражението му говореше само едно –

уверен, непостоянен, ядосан. Без думи, той все пак бе способен да използва внушението

и да блъфира останалите играчи.

- Ей сега се връщам, - казах му, усещайки, че Лиса ме вика.

Той ми махна, незаинтересован. Аз също не бях разтревожена за безопасността

му, виждайки, че в залата има няколко пазителя. Това, което ме обезпокои, бе

възможността някой от екипа в казиното да забележи внушението и да ни изхвърлят

всички. Притежателите на Духа го владееха най–добре, но всички вампири го

притежаваха в известна степен. Използването му беше определено като неморално, така

че бе забранено сред мороите. Казината определено имаха причина да наблюдават за

него.

Оказа се, че бизнес-центърът е близо до залата за покер и намерих Лиса и Еди

бързо.

- Какво стана? - попитах, докато се връщахме обратно.

- Полетът ни е сутринта, - рече Лиса. Тя се поколеба. - Можехме да заминем и

тази вечер, но...

Нямаше нужда да довършва. След това, с което се сблъскахме днес, никой не

искаше да поема дори най–малкият риск да се натъкнем на стригои. Да отидем до

летището изискваше само да се возим на такси, но дори тогава това означаваше да

рискуваме и да излезем навън в тъмнината.

Поклатих глава и ги поведох към залата за покер.

- Постъпили сте правилно. Сега имаме доста време за убиване... Искате ли да си

наемем стая и да поспим?

- Не. - Тя потръпна и аз усетих страх в нея. - Не искам да напускам тълпата. И

малко ме е страх от това, което може да сънувам...

Ейдриън може и да се държеше все едно не му пука за стригоите, но тези лица все

още преследваха Лиса – особено това на Дмитрий.