Духовна връзка

и толкова разсеяна колкото беше, заради настоящата ситуация, Лиса веднага стана

внимателна по отношение на новата им близост, начинът, по който той ухаеше, начинът,

по който светлината блестеше върху черната му коса... - Мислиш ли, че можеш да

върнеш обратно стригой?

Тя отново върна вниманието си на разговора и поклати глава.

- Не знам. Наистина не знам. Но чувствам, че... чувствам, че трябва да опитам.

Ако не друго, искам да знам какво ще направи Духът в кола. Това е достатъчно

безобидно.

- Не и според Роуз.

Лиса му се усмихна обезсърчено, осъзнала какво прави, и хвърляйки кола бързо.

- Не. Роуз не иска дори да се приближавам до тази идея – дори въпреки това, че

иска да е истина.

- Кажи ми истината. - Погледът му я изгори. - Мислиш ли, че имаш някакъв шанс

да победиш стригой?

- Не, - призна тя. - Едва ли бих могла и да го ударя. Но... както казах, чувствам, че

трябва да опитам. Трябва да опитам да се науча. Имам предвид, да намушкам някой.

Кристиан обмисли казаното за няколко секунди и след това отново посочи към

куфара.

- Отиваш в Лехай сутринта?

Лиса кимна.

- И Роуз са я отрязали за пътуването?

- Разбира се.

- Кралицата предложи ли ти да вземеш друг приятел с теб?

- Направи го, - призна Лиса. - Лично тя предложи Ейдриън. Но той се цупи... и не

съм много сигурна дали съм в настроение за него.

Кристиан изглеждаше доволен от това.

- Тогава вземи мен.

Горките ми приятели. Не бях сигурна колко още шок можеше да понесе някой от

тях днес.

- Защо, по дяволите, бих взела теб? - възкликна тя. Всичкият й гняв се завърна

след предложението му. Беше знак, че е способна дори да кълне.

- Защото, - каза той със спокойно лице, - мога да те науча как да убиеш стригой.

Глава 13

- Сигурно можеш, - казах на глас на никого.

- Не, не можеш, - рече Лиса с изражение, съответстващо на моята собствена

скептичност. - Зная, че се учиш да се биеш с огън, но досега не си намушквал никого.

Лицето на Кристиан беше като от стомана.

- Учих се... малко. И мога да се науча още. Мия има приятели пазители, които я

учат на физическа борба и аз също се научих малко.

Споменаването на това, че той и Мия са работили заедно не подобри мнението на

Лиса.

- Тук си от едва седмица! Говориш сякаш си тренирал години с някакъв експерт.

- По–добре е от нищо, - каза той. - И как по друг начин ще се научиш? От Роуз?

Възмущението и липсата на вяра на Лиса се поразсеяха.

- Не, - призна тя. - Никога. Всъщност, Роуз ще ме убие, ако ме хване да го правя.

Разбира се, че щях да го направя. Всъщност въпреки препятствията и персонала,

който ме държеше тук, се изкушавах да отида там още сега.

- Тогава това е шансът ти, - рече той. Гласът му стана ироничен. - Виж, знам, че

нещата между нас не са... страхотни, но това е без значение, ако ще се учиш на това.

Кажи на Татяна, че искаш да дойда с теб в Лихай. Няма да й хареса, но ще ти разреши.

Ще ти покажа какво мога през свободното ни време. После, когато се върнем, ще те

отведа при Мия и приятелите й.

Лиса се намръщи.

- Ако Роуз разбере...

- Точно затова ще започнем, когато си далеч от Двореца. Тя ще бъде твърде далеч,

за да направи каквото и да е.

О, Боже Господи. Бих им дала няколко урока по борба... започвайки с юмрук в

лицето на Кристиан.

- А когато се върнем? - попита Лиса. - Тя ще разбере. Неизбежно е с връзката.

Той сви рамене.

- Ако все още е на длъжност озеленител, ще може да й се измъкнем. Имам

предвид, ще знае какво правим, но няма да може да ни попречи. Много.

- Може да не е достатъчно, - каза Лиса с въздишка. - Роуз беше права за това – не

мога да се науча за седмици на нещо, което е отнело години на нея.

Седмици? Толкова време ли си даваше?

- Трябва да опиташ, - каза той почти нежно. Почти.

- Защо си толкова заинтересован от това? - попита Лиса подозрително. - Защо си

се загрижил толкова за връщането на Дмитрий? В смисъл, знам, че го харесваше, но

нямаш точно същата мотивация, каквато има Роуз.

- Той беше добър човек, - рече Кристиан. - И ако имаше начин да го превърнем

отново в дампир? Да, това би било страхотно. Но е повече от това... не е само той. Ако

има начин да се спасят всички стригои, това би променило света ни. Не че да ги палим не

е готино, особено след като са си направили купона с убиването, но ако можем да спрем

тези убийства на първо място? Това е ключът за нашето спасение. За всички нас.

Лиса остана без думи за момент. Кристиан беше говорил страстно и надежда,

която тя не беше очаквала, сякаш се излъчваше от него. Беше... трогателно.

Той се възползва от мълчанието й.

- Освен това никой не може да каже какво ще направиш без нечия помощ. А аз

искам да намаля всички шансове да бъдеш убита, защото дори и Роуз да го отрича, аз

знам, че ти ще продължиш с това.

Лиса отново остана тиха, обмисляйки ситуацията. Слушах мислите й и не ми

харесваше накъде отиваха.

- Тръгваме в шест, - каза тя накрая. - Можеш ли да дойдеш долу в пет и половина?

- Татяна нямаше да бъде въодушевена, когато чуе за новия избор на гост, ала Лиса бе

сигурна, че може да поговори набързо с нея сутринта.

Той кимна.

- Ще бъда там.

Обратно в стаята ми, аз бях поразена. Лиса щеше да опита да се научи как да