Духовна връзка

- И все още не е успяла да омагьоса кола така или иначе, така че докато не го

направи, всички кунг–фу умения на света няма да имат значение.

- Пазителите не използват кунг–фу. И как разбра за кола?

- Тя ме помоли за помощт няколко пъти, - обясни той.

- Хъх. Това не го знаех.

- Ами, ти беше малко заета. Не че би пожертвала и една мисъл за горкото си

гадже.

С всичките си задължения не бях прекарала много време в главата на Лиса – само

колкото да я проверявам.

- Хей, щях да те взема след работата на бюро някой ден. - Бях толкова уплашена,

че Ейдриън ще ми е ядосан след Вегас, а сега той беше тук, оживен и игрив. Малко

прекалено оживен. Исках да се фокусира върху проблема. - Какви са впечатленията ти от

омагьосването на Лиса? Ще успее ли да го направи скоро?

Ейдриън разсеяно си играеше с цигарите и аз се изкушавах да му кажа просто да

запали една. Това беше неговият сън, преди всичко.

- Неясно е. Не приемам омагьосването като нея. Странно е, когато и другите

елементи са в кола... манипулирането на Духа става по–трудно.

- Ти помагаш ли й? - попитах подозрително.

Той поклати глава развеселено.

- Ти как мислиш?

Поколебах се.

- Аз... не знам. Помагаш й с повечето неща за Духа, но да й помагаш с това

означава...

- ... Да помагам на Дмитрий?

Кимнах, без да мога сама да довърша.

- Не, - каза Ейдриън накрая. - Не й помагам, просто защото не зная как.

Издишах с облекчение.

- Наистина съжалявам, - рекох му. - За всичко... за това, че излъгах къде бях и

какво правех. Беше грешка. И не разбирам... е, не разбирам, защо си толкова мил с мен?

- Трябва ли да бъда лош? - Той мигна. - По такива неща ли си падаш?

- Не! Разбира се, че не. Но ти беше толкова ядосан, когато дойде във Вегас и

разбра какво става. Просто си помислих... Не знам. Помислих си, че ме мразиш.

Развеселеността изчезна от лицето му. Той дойде до мен и постави ръце на

раменете ми, тъмно зелените му очи бяха много сериозни.

– Роуз, нищо на този свят не би могло да ме накара да те мразя.

- Дори и това, че опитвам да съживя бившето си гадже?

Ейдриън ме задържа и дори в съня можех да усетя аромата на кожата и парфюма

му.

- Да, ще бъда честен. Ако сега Беликов се резхождаше наоколо, жив, както си

беше? Щеше да има проблеми. Не искам да мисля какво би станало с нас, ако... е, не си

струва да губим време за това. Той не е тук.

- Аз все още... аз все още искам това с нас да стане, - казах меко. - Все още щях да

опитвам, дори, ако той беше тук. Просто ми е трудно да забравя някой, за когото ме е

било грижа.

- Знам. Направи каквото направи заради любовта. Не мога да съм ти ядосан заради

това. Беше глупаво, но такава е любовта. Имаш ли някаква идея какво бих направил

заради теб? За да те запазя в безопасност?

- Ейдриън... - Не можех да срещна погледа му. Изведнъж се почувствах

недойстойна. Беше толкова лесно да не го дооцениш. Единственото нещо, което можех

да направя, бе да положа глава на гърдите му и да го оставя да обвие ръцете си около

мен. - Съжалявам.

- Съжалявай, че излъга, - рече той, целувайки челото ми. - Не съжалявай, че го

обичаше. Това е част от теб, част, която трябва да пуснеш да си отиде, да, но все пак

нещо, което те е направило такава каквато си.

Част, която трябва да пуснеш да си отиде...

Ейдриън беше прав и бях ужасно изплашена да го призная. Имах своя шанс.

Опитах се да спася Дмитрий и се провалих. Лиса нямаше да стигне доникъде с кола,

което означаваше, че трябва да започна да мисля за Дмитрий така, както всички останали

го правеха: Той беше мъртъв. Трябваше да продължа напред.

- По дяволите, - измърморих.

- Какво? - попита Ейдриън.

- Мразя, когато ти си разумният. Това е моя работа.

- Роуз, - каза той, опитвайки се да запази тона си сериозен, - мога да измисля

много думи, с които да те опиша, като за начало секси и страстна. Знаеш ли коя обаче не

е в списъка? Разумна.

Засмях се.

- Добре, тогава работата ми е да бъда по–малко лудата.”

Той помисли.

- Това мога да приема.

Приближих устните си към неговите и дори и да имаше някаква неувереност във

връзката ни, нямаше нищо неуверено в начина, по който се целунахме. Целуването в

сънищата беше точно както в истинския свят. Помежду ни разцъфна топлина и усетих

тръпка да преминава през цялото ми тяло. Той пусна ръцете ми и обви ръце около кръста

ми, придърпвайки ме по–близо до него. Осъзнах, че е време да започна да вярвам в това,

което не преставах да повтарям. Животът наистина продължаваше. Дмитрий може и да

си беше отишъл, но можех да имам нещо с Ейдриън, поне докато работата ми не ме

отдалечи от него. Разбира се, ако приемем, че ще имам такава. По дяволите, ако Ханс

продължаваше да ме държи на бюрото тук и ако Ейдриън продължаваше да живее по

същия ленив начин, щяхме да бъдем заедно завинаги.

Ейдриън и аз се целувахме дълго, притискайки се все по–близо и по–близо един

към друг. Накрая аз прекъснах всичко. Ако правиш секс в съня си, това означава ли, че

наистина си го направил? Не знаех и определено нямаше да разбера. Все още не бях

готова за това.

Отстъпих назад и Ейдриън схвана намека.

- Намери ме, когато имаш свободно време.