Духовна връзка

намушка стригой – зад гърба ми – и щеше да вземе Кристиан да й помага. Тези двамата

си ръмжаха откакто се разделиха. Трябваше да се чувствам поласкана, че това

промъкване покрай мен ги събираше заедно, но не бях. Бях ядосана.

Обмислих възможностите си. Сградите, в които бяхме аз и Лиса, нямаха вечерен

час като спалните в училището ни, но персоналът тук беше инструктиран да каже на

някого в офиса на пазителите, ако стана твърде общителна. Ханс също така ми беше

казал да стоя далеч от Лиса до следващо нареждане. Премислих всичко за момент,

мислейки, че може би ще си струва Ханс да ме извлече от стаята на Лиса, но накрая

измислих алтернативен план. Беше късно, но не твърде късно и аз излязох от стаята си и

отидох до тази до моята. Като почуках на вратата се надявах, че съседът ми е все още

буден.

Тя беше дампир на моите години, току-що се беше дипломирала в друго училище.

Нямах мобилен телефон, но я бях видяла да говори по нейния по-рано днес. Тя се показа

на вратата след няколко секунди и за щастие изглежда не си беше лягала.

- Здравей, - каза тя, разбираемо изненадана.

- Здрасти, мога ли да изпратя съобщение от телефона ти?

Не исках да окупирам телефона й с разговор, пък и освен това Лиса можеше

просто да ми затвори. Съседката ми повдигна рамене, влезе обратно в стаята и се върна с

телефона. Бях запомнила номера на Лиса и й изпратих следното съобщение:

Зная какво мислиш да направиш и то е ЛОША идея. Ще сритам задниците и на

двама ви, щом ви намеря.

Върнах телефона на собственичката му.

- Благодаря. Ако някой отговори на съобщението, може ли да ми кажеш?

Тя каза, че ще го направи, но аз не очаквах отговор. Щях да получа съобщението

си по друг начин. Когато се върнах в стаята си и в ума на Лиса, стигнах точно когато

телефонът й звънна. Кристиан си беше тръгнал и тя прочете съобщението ми с мрачна

усмивка. Отговорът ми дойде чрез връзката. Тя знаеше, че я гледам.

Съжалявам, Роуз. Това е риск, който трябва да поема. Ще го направя.

Подмятах се и се въртях цялата нощ, все още ядосана на това, което Лиса и

Кристиан се опитваха да направят. Не мислех, че въобще ще заспя, но когато Ейдриън

дойде при мен в съня ми, стана ясно, че изтощението на тялото ми е победило тревогата

на ума ми.

- Лас Вегас? - попитах аз.

Сънищата на Ейдриън винаги бяха на различни места, по негов избор. Тази нощ

стояхме в Стрип, много близо до мястото, където Еди и аз се бяхме срещнали с него и

Лиса на ЕмДжиЕм Гранд. Блестящите светлини и неонът на хотелите и ресторантите

проблясваха в тъмнината, но средата като цяло беше зловещо тиха в сравнение с

реалността. Ейдриън не беше довел колите или хората от реалния Лас Вегас. Беше като

призрачен град.

Той се усмихна, като се подпря на стълб, покрит с плакати за концерти и служби

за ескортиране.

- Ами, не можахме да му се насладим наистина, докато бяхме там.

- Така е. - Стоях на няколко крачки от него, с ръце скръстени на гърдите. Носех

джинси и тениска, както и моя назар. Ейдриън явно бе решил да не ме преоблича тази

вечер, за което му бях благодарна. Можеше да бъда като някоя от онези морои статистки,

цялата в пера и пайети. - Мислех, че ме отбягваш.

Все още не бях напълно сигурна къде беше връзката ни, въпреки неговото

лекомислено поведение в Магическия час.

Той изсумтя.

- Не е по мой избор, малък дампир. Тези пазители дават най-доброто от себе си да

те държат в усамотение. Е, не точно.

- Кристиан успя да се промъкне и да говори с мен по–рано, - казах аз, надявайки

се да избегна проблема, за който мислеше Ейдриън: че бих рискувала животи, за да спася

бившото си гадже. - Той ще се опита да научи Лиса как да намушква стригои.

Очаквах Ейдриън да се присъедини към възмущението ми, но той остана

небрежен и язвителен, както винаги.

- Не съм изненадан, че ще опита. Това, което ме изненадва, е, че той всъщност

иска да й помогне с тази налудничава теория.

- Достатъчно налудничаво е, че се обърна към него... и че явно могат да надвият

омразата си един към друг напоследък.

Ейдриън наведе глава, така че част от косата му падна над очите му. Сграда със

сини неонови палмови дървета хвърли страховит отблясък на лицето му, когато той ме

погледна разбиращо.

- Хайде де, и двамата знаем защо го прави.

- Защото той мисли, че следучилищната група на Мия и Джил му дава

квалификация да преподава такива неща?

- Защото му дава причина да бъде близо до нея – без да изглежда сякаш се е

предал първи. По този начин може все още да изглежда мъжкар.

Преместих се малко, така че светлините от гигантската реклама на ротативки да

не светят в очите ми.

- Това е нелепо. - Особено частта, в която Кристиан е мъжкар.

- Момчетата правят нелепи неща за любовта. - Ейдриън се протегна към джоба си

и извади пакет цигари. - Знаеш ли колко силно искам една от тези сега? Да, аз страдам,

Роуз. Заради теб.

- Не ставай романтичен, - предупредих го, опитвайки да скрия усмивката си. -

Нямаме време за това, не и когато най–добрата ми приятелка отива да лови чудовища.

- Да, но как точно ще го намери? Това е проблем.

Нямаше нужда да разяснява кой е „той.”

- Наистина, - признах.