Духовна връзка

- О. Това. - Отнасяше се за постоянния ми страх от това да бъда заклещена тук с

канцеларската работа. Опитвах се да гледам на това насмешливо и да не показвам колко

много ме плашеше тази възможност. - Сигурна съм, че Ханс блъфираше. Имам предвид,

наистина ли ще ме кара да върша това завинаги, само защото избягах и...

Спрях и зяпнах, когато възбуден поглед проблесна в очите на Михаил. Отдавна

бях чувала как се е опитал да залови госпожа Карп, ала никога досега не се бях замисляла

логично. Никой не би опростил търсенето му. Трябвало е да напусне сам, нарушавайки

протокола и да се върне обратно, спотайвайки се, когато накрая се е отказал да я търси.

Трябва да си е навлякъл точно толкова проблеми, колкото и аз, когато тръгнах към

Националното Летище на Маями.

- Заради това... - преглътнах. - Заради това ли... сега работиш тук долу в

подземието?

Михаил не отговори на въпроса ми. Вместо това погледна надолу с лека усмивка и

посочи купчината хартия пред мен.

- Ф е след Л, - каза той преди да се обърне и да си тръгне.

- По дяволите, - промърморих, поглеждайки надолу. Беше прав. Явно не можех да

подреждам нещата по азбучен ред толкова добре, докато наблюдавам Лиса. И все пак,

веднага щом останах сама, това не ме спря да се върна в ума й. Исках да знам какво

прави... и не исках да мисля за това как това, което направих вероятно ще се счита за по-

лошо от постъпката на Михаил в очите на пазителите. Или че подобно – или по–лошо –

наказание може би е приготвено за мен.

Лиса и Кристиан бяха в хотел близо до колежа Лихай. Средата на вампирския ден

важеше дори и за човешкия университет. Обиколката на Лиса нямаше да започне преди

тяхната сутрин на следващия ден, което означаваше, че сега тя трябва да запълва времето

си в хотела и да се опитва да се приспособи към човешкия график.

„Новите” пазители на Лиса, Серена и Грант, бяха с нея, заедно с още трима

допълнителни, които кралицата бе пратила така или иначе. Татяна беше разрешила на

Кристиан да дойде и не беше дори наполовина толкова против, колкото Лиса се бе

опасявала – което още веднъж ме накара да се запитам дали кралицата наистина е

толкова ужасна за колкото я мислех. Присила Вода, близък съветник на кралицата, която

и двете с Лиса харесвахме, също придружаваше Лиса, докато тя разглеждаше училището.

Двама от добавените пазители останаха с Присила; третият остана с Кристиан. Вечеряха

заедно като група и после се оттеглиха в стаите си. Серена всъщност стоеше с Лиса в

нейната, докато Грант пазеше пред вратата. Да гледам всичко това предизвика спазъм на

болка в мен. Двойка пазители – за това бях тренирана аз. Това бях очаквала да върша

през целият си живот за Лиса.

Серена беше перфектен пример за това как пазителите трябва да стоят настрана,

едновременно присъстваща и неприсъстваща, докато Лиса закачаше дрехите си.

Почукване на вратата незабавно изстреля Серена в действие. Колът й беше в ръката й и

тя застана до вратата, като погледна през шпионката. Не можех да не се възхитя на

времето й за реакция, въпреки че част от мен никога не би повярвала, че някой може да

пази Лиса по–добре от мен самата.

- Дръпни се, - каза Серена на Лиса.

Миг по–късно напрежението в Серена се изпари и тя отвори вратата. Грант

стоеше там, с Кристиан до него.

- Дошъл е да те види, - каза Грант, сякаш не беше очевидно.

Лиса кимна.

- Ъм, да. Влизай.

Кристиан влезе вътре, когато Грант се обърна. Кристиан погледна Лиса

многозначително, като кимна леко към Серена.

- Хей, ъм, ще имаш ли нещо против да ни оставиш насаме? - Веднага щом думите

излязоха от устата на Лиса, тя се изчерви. - Имам предвид... ние просто... ние просто

трябва да поговорим за някои неща, това е всичко.

Серена запази изражението си почти неутрално, но беше очевидно, че мисли, че

ще правят нещо повече от говорене. Срещите на обикновените тийнейджъри обикновено

не бяха гореща клюка в света на мороите, ала Лиса, с нейната известност, предизвикваше

малко повече внимание с романтичните си афери. Серена сигурно знаеше, че Кристиан и

Лиса ходеха и бяха скъсали. Всичко, което знаеше сега бе, че отново са заедно. Това, че

Лиса го покани на това пътешествие несъмнено го подсказваше.

Серена се огледа наоколо предпазливо. Балансът между защита и лично

пространство винаги беше труден с мороите и пазителите, а хотелските стаи като тази го

правеха още по–труден. Ако бяха по вампирски график и всички спяха по време на деня,

не се съмнявах, че Серена щеше да отиде в коридора при Грант. Но навън беше тъмно и

дори прозорец на петия етаж не можеше да бъде пречка за някой стригой. Серена не

гореше от желание да остави новата й поверена сама.

Апартаментът в хотела на Лиса имаше голяма дневна и място за работа, като

спалнята беше близо – през стъклените френски врати. Серена им кимна.

- Какво ще кажете просто да ида там? – умна идея. Спазваше личното им

пространство, но беше близо. После Серена си извади заключенията и се изчерви. –

Имам предвид... освен ако не искате вие да идете там и аз ще...

- Не! – възкликна Лиса, като се притесни още повече. – Така е добре. Ние ще

останем тук. Просто ще си говорим.