Духовна връзка

След известно време, прекарано в обикаляне, седнах на леглото и опитах да съставя план.

И не след дълго усетих, че заспивам дълбок сън.

Събудих се рязко, объркана и части от тялото ме боляха, което не бях осъзнала,

когато бях получавала удари по време на битката. Погледнах часовника, учудена от това

колко бях спала. По вампирско време беше късна сутрин. След пет минути вече бях взела

душ и се бях облякла в здрави и чисти дрехи. И просто така излязох през вратата.

Навън имаше хора, които си вършеха ежедневната работа и все пак всяка двойка,

която подминавах, изглежда обсъждаше битката в склада и станалото с Дмитрий.

- Знаеш, че тя може да лекува – чух един морой да казва на жена си. – Защо не и

стригои? Защо не мъртвите?

- Това е лудост, - отвърна жената. – Никога не съм вярвала в това за Духа. Това е

лъжа, която прикрива факта, че Драгомир така и не е специализирала.

Не чух останалото от разговора им, но другите, които подминавах, говореха почти

същото. Хората или бяха убедени, че цялата работа е измислена, или вече

провъзгласяваха Лиса за светица. От време на време чувах нещо странно, като например,

че пазителите са пленили група стригои и експериментират с тях. Във всички разговори

обаче така и не чух името на Дмитрий и така и не разбрах какво всъщност ставаше с

него.

Следвах единствения план, който имах: да ида до сградата на пазителите, в която

беше и затворът в Двореца, макар че не бях сигурна какво точно ще правя като стигна

там. Не бях дори изцяло сигурна къде беше Дмитрий, но ми се струваше като най-

подходящото място. Когато подминах един пазител по пътя, ми отне няколко секунди,

докато осъзная, че го познавам. Спрях се и се обърнах.

- Михаил! – той се извърна и като ме видя се приближи. – Какво става? – попитах,

облекчена, че виждам познато лице. – Пуснаха ли Дмитрий?

Той поклати глава.

- Не, още се опитват да разберат какво е станало. Всички са объркани, макар че

принцесата се закле след като го видя, че той вече не е стригой.

В гласа на Михаил имаше учудване и желание. Надяваше се, че това е истина, че

може би имаше шанс и неговата любима да бъде спасена. Сърцето ми се късаше заради

него. Надявах се, че той и Соня ще получат своя щастлив завършек точно като...

- Чакай. Какво каза? – думите му прекъснаха романтичните ми мисли. – Каза, че

Лиса го е видяла? Имаш предвид след битката? – веднага проверих връзката ни. Ставаше

все по-чиста, но Лиса спеше, така че не научих нищо.

- Той поиска да я види, - обясни Михаил. – Така че я пуснаха – с охрана, разбира

се.

Зяпнах, челюстта ми стигаше едва ли не до земята. Дмитрий се виждаше с

посетители. Даваха му да вижда хора. Това беше като светлинка в тъмния ми тунел,

който беше завзел ума ми. Обърнах се.

- Благодаря, Михаил.

- Чакай, Роуз...

Но не спрях. Спринтирах до сградата за задържани на пазителите, без да обръщам

внимание на зяпащите ме. Бях прекалено развълнувана, прекалено ободрена от новата

информация. Можех да видя Дмитрий. Най-накрая можех да бъда с него, какъвто

трябваше да бъде.

- Не можеш да го видиш.

Буквално залитнах, когато пазителят, който беше на пост на рецепцията, ме спря.

- К-какво? Трябва да видя Дмитрий.

- Никакви посетители.

- Но Лиса... ъъ, Василиса Драгомир го е посетила.

- Той така поиска.

Гледах невярващо.

- Трябва да е поискал да види и мен.

Пазителят сви рамене.

- Ако е искал, никой не ме е осведомил.

Гневът, който бях задържала предната нощ, най-накрая се събуди.

- Тогава иди и намери някой, който знае! Дмитрий иска да ме види. Трябва да ме

пуснеш. Кой е шефът тук?

Пазителят ми се намръщи.

- Няма да ходя никъде, докато не ми свърши смяната. Ако ти разрешат, някой ще

те информира. Дотогава никой не може да слиза долу без изрично разрешение.

След като се бях справяла с приличен брой от охраната на затвора Тарасов, се

чувствах доста уверена, че лесно можех да ликвидирам този тип. Както и да е обаче,

също така знаех, че стигна ли до килиите, щях да попадна на още пазители. За секунда

ми се струваше, че няма причина да не ги ликвидирам. Ставаше дума за Дмитрий. Бих

направила всичко за него. Леко размърдване във връзката ме накара видя причина. Лиса

току-що се бе събудила.

- Хубаво, - рекох. Вирнах брадичката си и го изгледах високомерно. – Благодаря

за помощта, - нямах нужда от този загубеняк. Щях да ида при Лиса.

Тя се намираше почти на другия край на Двореца и изминах разстоянието,

тичайки със средна скорост. Когато най-накрая стигнах до нея, тя отвори вратата на

стаята си, видях, че се беше приготвила почти толкова бързо колкото и аз. Всъщност

можех да усетя, че тъкмо е щяла да излезе. Като огледах лицето и ръцете й, с облекчение

видях, че всичките изгаряния се бяха махнали. По пръстите й лъщяха няколко червени

петна, но това си беше. Дело на Ейдриън. Никой доктор не би могъл да стори това. Със

светлосин потник, с коса, вързана назад, тя изобщо не изглеждаше като някой, който бе

преминал през такива радикални промени за по-малко от 24 часа.

- Добре ли си? – попита тя. Въпреки всичко, което се беше случило, тя не бе

спряла да се тревожи за мен.

- Да, наред съм, - поне физически. – А ти?

Тя кимна.

- Добре съм.