Духовна връзка

— Ще се науча, — решителността в гласа и ума й беше достойна за уважение, но отнемаше години на пазителите, за да се научат на тези неща и все пак много от тях биваха убити.

Ейдриън и Еди изглежда се чувстваха неудобно по средата на караницата ни, ала Виктор и Робърт изглеждаха заинтригувани и развеселени. Това не ми се нравеше. Не бяхме дошли, за да ги забавляваме.

Опитах да сменя опасната тема като отново се извърнах към Робърт.

— Ако владеещ Духа върне обратно стригой, то тогава този човек ще бъде целунат от сянката, — не изтъкнах това очевидно заключение пред Лиса. Част от причината за лудостта на Ейвъри (като изключим главното от използването на Духа) беше свързването й с повече от един човек. Това нещо беше направило нещата така нестабилни, че в крайна сметка бързо довело хората, участващи в това до лудост и мрак.

Очите на Робърт се замечтаха още повече, докато той гледаше в мен.

— Връзките се образуват, когато някой умре — когато душата всъщност си отиде и продължи към света на мъртвите. Връщането й е това, което прави целунатите от сянката хора. Знакът на смъртта ги белязва, — погледът му внезапно се фокусира върху мен. — Както е при теб.

Отказах да извърна поглед, въпреки тръпките, които ме побиха при думите му.

— Стригоите са мъртви. Спасяването на стригой означава, че душата му също е върната от владенията на мъртвите.

— Не, — възпротиви се той. — Душите им не продължават. Душите им се реят… нито в този свят, нито в някой друг. Грешно е и е неестествено. Именно това ги прави такива. Да убиеш или да спасиш стригой връща душата в нормалното й състояние. Няма никаква връзка.

— Тогава няма опасност, — каза ми Лиса.

— Освен тази, че стригоят може да те убие, — изтъкнах аз.

— Роуз…

— Ще довършим този разговор по-късно, — погледнах я строго. Загледахме се за момент и после тя се обърна към Робърт. Все още усещах упоритост през връзката ни, което не ми харесваше.

— Как омагьосваш кола? — попита го тя. — Още се уча.

Отново понечих да й се скарам, но помислих повече за това. Може би Робърт грешеше. Може би всичко, което се искаше, за да върнеш стригой, беше омагьосан кол. Той вероятно само си е мислел, че трябва да го направи владетел на Духа, защото той е трябвало да направи така. Според слуховете. Освен това, много повече бих искала Лиса да си направи защитни магии, отколкото да се бие. Ако това с омагьосването звучеше прекалено трудно, ще трябва да се откаже от всичко.

Робърт погледна към мен и после към Еди.

— Един от вас трябва да си носи кол. Ще ви покажа.

— Не можеш да извадиш кол пред толкова хора, — възкликна Ейдриън, което изглежда трябваше да бъде изключително мъдро откритие. — За хората може и да е странно, но все пак очевидно си е оръжие.

— Прав е, — рече Еди.

— Можем да се върнем в стаята след вечеря, — каза Виктор.

Той гледаше доволно и празно. Проучих го, като се надявах, че изражението ми излъчва недоверието ми. Дори и така надъхана, успях да усетя колебание и у Лиса. Тя не искаше изобщо да изпълнява каквито и да било предложения от Виктор. Бяхме видели преди колко отчаяно далеч може да стигне Виктор при опитите да изпълни плановете си. Беше убедил собствената си дъщеря да се превърне в стригой и да му помогне да избяга от затвора. От това, което знаехме, той планираше същото за…

— Това е, — ахнах аз, усещайки как очите ми се разшириха, докато го гледах.

— Това е какво? — попита Виктор.

— Затова си накарал Натали да се превърне. Мислел си… знаел си за това. За стореното от Робърт. Щял си да използваш силите й на стригой и после отново да я върнеш.

Лицето на Виктор вече беше пребледняло дори повече и сякаш се състаряваше пред очите ни. Самодоволният му вид изчезна и той извърна поглед.

— Натали е мъртва и няма как да се върне, — каза той сковано. — Няма смисъл да я обсъждаме.

Някои от нас направиха опит да хапнат след това, но яйченото ми руло сега изглеждаше безвкусно. С Лиса си мислехме за едно и също. Сред всички грехове на Виктор, винаги бях смятала, че най-лошият беше това, че убеди дъщеря си да стане стригой. Именно това ме беше накарало да го мисля за чудовище. Изведнъж се принудих да преоценя нещата — да преоценя него. Ако той е знаел, че може да я върне, това правеше стореното от него ужасно, но не толкова ужасно. Той още си беше зъл според мен, нямаше съмнение. Но ако беше вярвал, че ще може да върне Натали, тогава означаваше, че той вярва в силите на Робърт. Все още нямаше начин да допусна Лиса близо до стригой, но тази невероятна история бе станала една идея по-възможна. Не можех да оставя нещата без да проуча още.

— Можем да идем в стаята след това, — рекох накрая. — Но не за дълго. — думите ми бяха за Виктор и Робърт. Робърт изглежда се беше загубил в собствения си свят, но Виктор кимна.

Погледнах бързо Еди и получих още едно остро кимване, което обаче беше по-различно. Той разбираше риска, който криеше срещата между братята на по-усамотено място. Еди ми казваше, че ще бъде свръхбдителен — не че вече не беше.