Духовна връзка

Погледнах към приятелите си за морална подкрепа и не получих такава. Нито Лиса, нито пък Ейдриън одобряваха тази мисия, а Еди все още дори не знаеше целта ни. Преглътнах, като се стегнах и съсредоточих цялото си внимание в Робърт.

— Чухме, че сте освободили стригой. Че можете да го върнете — него или нея — към предишното състояние.

Изненада се разля по обикновено спокойното лице на Виктор. Очевидно не беше очаквал това.

— Откъде чухте това? — попита Робърт настоятелно.

— От една двойка, която срещнах в Русия. Казват се Марк и Океана.

— Марк и Оксана… — погледът му отново се разфокусира за момент. Имах чувството, че това му се случва често и че той не прекарваше много време в реалността. — Не знаех, че още са заедно.

— Заедно са. И са добре, — трябваше да го върна в настоящето. — Вярно ли е? Направил ли сте каквото те ми казаха? Възможно ли е?

Отговорите на Робърт винаги бяха предшествани от пауза.

— Нея.

— Моля?

— Беше жена. Освободих я.

Ахнах, въпреки опитите си, като трудно успявах да проследя думите му.

— Лъжеш, — проговори Ейдриън с остър тон.

Робърт го погледна с развеселено и надменно изражение.

— И кой си ти, за да го кажеш? Откъде можеш да знаеш? Така си осакатил и злоупотребил със силите си, че дори е чудо, че изобщо можеш да правиш още магии. И тези неща, които си причиняваш. не помагат наистина, нали? Наказанието на Духа още ти влияе. скоро няма да можеш да различиш реалността от съня.

Думите му накараха Ейдриън да млъкне за миг, но той продължи.

— Нямам нужда от някакви физически признаци, за да знам, че лъжеш. Знам, че е така, защото описваш нещо невъзможно. Няма начин да спасиш стригой. Щом вече ги няма, няма ги. Мъртви са. Немъртви. Завинаги.

— Това, което е мъртво, невинаги остава такова. — думите на Робърт не бяха насочени към Ейдриън. Бяха адресирани до мен. Потреперих.

— Как? Как го направихте?

— С кол. Убих я с кол, което следователно я върна към живота.

— Добре, — рекох. — Това вече е лъжа. Убивала съм доста стригои с кол и повярвайте ми, останаха си мъртви.

— Не с обикновен кол, — пръстите на Робърт затанцуваха по ръба на чашата му. — По-специален кол.

— Кол, който е омагьосан от владетел на Духа, — рече Лиса изведнъж.

Той я погледна и се усмихна. Усмивката му беше зловеща.

— Да. Ти си много умно момиче. Умно и мило. Мило и добро. Виждам го в аурата ти.

Зяпнах в масата, умът ми запрепуска. Кол, омагьосан със силата на Духа. Сребърните колове бяха омагьосани с четирите основни елемента на мороите: земя, въздух, вода и огън. Това съчетание на живот унищожаваше немъртвата сила у стригоите. Скорошното ни откритие за омагьосването на предмети с Духа въобще не ни беше подсетило за омагьосване на кол. Духът лекуваше. Духът ме беше върнал обратно от мъртвите. Обединен със силите на другите елементи в кол, дали наистина беше възможно онази чернота, която обхващаше стригоите, да бъде заличена, така да се каже да “рестартираш” човека в правилната му същност?

Бях благодарна, че храната пристигна, защото мозъкът ми все още работеше на бавни обороти. Яйченото руло осигуряваше възможност за размисъл.

— Наистина ли е толкова лесно? — попитах накрая.

Робърт изсумтя.

— Изобщо не е лесно.

— Но вие казахте… казахте, че ни трябва омагьосан със силите на Духа кол. И след това да убия стригоя с него. — Е, не да го убия. Подробностите не бяха от значение.

Усмивката му се завърна.

— Не ти. Ти не можеш да го направиш.

— Тогава кой…., - спрях, като останалите думи умряха на устните ми преди да ги изговоря. — Не. Не.

— Целунатият от сянката няма дарът на живота. Само благословените със силата на Духа, — обясни той. — Въпросът е: кой е способен да го направи? Милото момиче или Пияният младеж? — Очите му запрескачаха между Лиса и Ейдриън. — Залагам на Милото момиче.

Именно тези думи ме изхвърлиха от унеса ми. Всъщност именно те разбиха всичко, тази идеалистична мечта да спася Дмитрий.

— Не, — повторих. — Дори и да беше възможно — а не съм сигурна дали да ви вярвам — тя не може да го направи. Няма да й позволя.

И в противовес със събитията, почти толкова удивително като разкритието на Робърт, Лиса се извъртя към мен, като гняв преливаше през връзката ни.

— И откога ти можеш да ми казваш какво мога и не мога да направя?

— Откакто не си се обучавала изобщо за пазител и не знаеш как да пронижеш стригой с кол, — отвърнах равно, като опитах да запазя спокойствие. — Веднъж само удари Рийд и това беше достатъчно трудно, — когато Ейвъри Лазар се беше опитала да завземе ума на Лиса, тя бе изпратила своя целунат от сянката брат, за да й свърши мръсната работа. С моя помощ Лиса го бе ударила и го бе задържала надалеч по този начин. Беше изпълнено красиво, но тя не го одобряваше.

— Направих го, нали? — възкликна тя.

— Лис, раздаването на юмруци е нищо в сравнение с пронизването на стригой. И това всъщност въобще не включва факта, че като за начало трябва да се изправиш срещу такъв в опасна близост. Мислиш ли, че ще можеш да получиш възможност да го прободеш преди да те ухапе или да ти прекърши врата? Не.