Елитът на Дерините

— Трудно е да се каже на този етап, принце. По-късно ще го разпитам основно, но сега е прекалено слаб. Той наистина искаше да ме удари.

— Видях.

Келсън погледна върховете на обувките си, след което вдигна поглед. Всички го гледаха. Сега изведнъж си спомни каква трябваше да бъде следващата тема на обсъждане.

— Много добре, господа. Тъй като няма какво друго да сторим за Дери в момента, предлагам да се заемем с належащите дела. Аз… — той погледна Арилан и вдигна високо глава. — Епископ Арилан, ще ни кажете ли за този Кам…

— Благодаря за помощта ти, братовчеде. Би ли ми пратил баща си и епископ Кардиъл, преди да се върнеш към задълженията си? — Той махна с ръка към хората на Уорън. — Трябва да ви помоля да се върнете и вие на постовете си. Благодаря за положените от вас усилия.

Конал и останалите се поклониха и си проправиха път към изхода на палатката, а Уорън ги проследи с поглед, стана и привидно ги последва.

— Виждам, че думите ти не са за ушите на външни лица затова ще напусна, ако желаете. Не съм ни най-малко обиден — добави бързо той.

Келсън погледна Арилан, но епископът поклати глава.

— Не, имате право да присъствате Уорън, точно колкото и Кардиъл, който може би е в по-малка степен дерини, отколкото който и да е от нас. Келсън, ако нямаш нищо против, ще изчакам пристигането на Томас и Нигел, преди да отговоря на въпроса ти. Така няма да се налага да се повтарям.

— Разбира се.

Кралят прекоси стаята, разкопча плаща си и го постави върху облегалката на стола. После седна, облегна се и простря дългите си крака върху килима. Морган и Дънкан седнаха на две сгъваеми столчета отдясно на Келсън. Морган откопча ножницата си и остави меча да падне на килима. След моментен размисъл Дънкан стори същото, премествайки столчето в ляво, за да направи място на Уорън, който сложи възглавница, за да се облегне по удобно на колоната в центъра на палатката. Арилан остана там, привидно погълнат от сложните фигури втъкани в килима под краката му. Вдигна поглед в момента, когато първо Кардиъл, а след него и Нигел влязоха в палатката, направлявани от Келсън към определените за тях места — от лявата му страна. Присвитите сини очи на епископа срещнаха погледа на Келсън.

— Искате ли да разкажа в общи линии какво се случи, милорд?

— Да, моля те.

— Много добре — Арилан сви ръце в юмруци и се взря за секунда в тях, след което вдигна поглед.

— Лордове, Уенсит от Торънт ни постави ултиматум. Негово Величество искаше да се допита до вас, преди да даде отговор. Ако не отговорим до залез-слънце, Уенсит ще започне да убива заложниците.

— В името на Бога, този човек е чудовище! — възкликна Нигел, замръзнал от ужас.

— Съгласен съм — каза Арилан. — Но ултиматумът му беше много особен и не подлежащ на промени. Той предизвика Келсън на Дуел на Тайната: той и тримата му поддръжници Райдън, Лайънел и Бран Корис срещу Келсън и трима избрани от него. Мисля, че не е нужно да ви казвам, че двама от тримата ще бъдат Морган и Дънкан; може да ви учуди, но аз ще съм третият.

Уорън го погледна смаяно.

— Точно така, Уорън. Аз съм истински дерини.

Уорън едва преглътна, докато Нигел само кимна с глава и вдигна вежди.

— Говориш така, сякаш Келсън вече е приел — каза той.

— Ако Келсън не приеме предизвикателството до падането на мрака, двеста заложници ще бъдат влачени и разсечени на четири пред очите на армията ни. Ако закъснееш, двеста други ще бъдат набити на кол при изгрева на луната и оставени да умрат. Това ще стане тази вечер около четири часа след залеза на слънцето. Изглежда неизбежно, ако Келсън отхвърли предизвикателството.

Той огледа бавно всички подред, но никой не продума.

— Ако, от друга страна, Келсън приеме, битката ще бъде до смърт, оцелелият или оцелелите, взимат всичко. Очевидно Уенсит вярва, че ще победи, в противен случай не би предложил такава борба.

Уорън побеля при споменаването на влаченето, докато Нигел, по-добре привикнал с ужасите на войната, отново кимна с разбиране. След кратко мълчание, той вдигна ръка и поиска думата.

— Този Дуел на Тайната подобен ли ще бъде на предизвикателството, отправено към Келсън при коронацията му?

— Е, ще е подчинен на същите древни правила — кимна Арилан — освен, разбира се, че ще са четирима срещу четирима вместо един на един, както Келсън срещу Чариса. Има доста строги правила на ръководене на Дуел на Тайната и очевидно Уенсит е получил официално разрешение да го проведе спрямо древните закони.

— Официално разрешение от кого? — прекъсна го Келсън с жар. — Камберианският Съвет, за който Уенсит спомена ли? Защо избягваш темата, когато аз…

Гласът му секна при вида на Арилан, който застина при произнасянето на това име и погледна Морган с изненада. Морган се бе втренчил в епископа и въпреки че очевидно знаеше толкова, колкото и Келсън, изведнъж прояви огромен интерес към това, което щеше да изрече. Дънкан също се стресна при звука на името и се вторачи напрегнато в Арилан. Неочаквано Келсън се запита на какво ли се бе натъкнал.

— Арилан — едва прошепна той — Какво представлява Камберианският Съвет? Това дерините ли са?