Елитът на Дерините

— В това няма никакъв смисъл, Денис — каза той. — Как са могли коруинците да тръгнат точно срещу принц Нигел? Нима петното върху Келсън е засегнало и чичо му? Нигел не е дерини.

Арилан спря да барабани, колкото да направи жест, с който да изрази своята безпомощност и понечи да се върне към заниманието си, но се усети навреме и спря. Той също бе потресен от новините за разгрома при Дженън Вейл, преди два дни, но съобразителният му ум вече пресмяташе всичко известно за положението, като се опитваше да състави план за действие. Прокара неспокойно ръка през тъмната си коса, свали епископската си шапчица, повъртя я в ръце и я остави до себе си. Арилан скръсти ръце на гърдите си и тежкият сребърен кръст, окачен на врата му, проблесна във виолетово.

— Може би сбъркахме, като задържахме нашата армия тук в Дхаса — рече накрая той. — Може би още преди месеци, когато всичко това започна, трябваше да се присъединим към Келсън. А може би трябваше да отидем в Корът и да се опитаме да успокоим разгневените архиепископи. Докато с тях не се постигне споразумение, в Коруин няма да има мир. — Той погледна към кръста на гърдите си, преди да продължи тихо:

— Ние сме подготвили добре хората си. Ние епископите — пастири на Гуинид. Овците стават послушни, дори за тях да не се грижат добре, когато чуят тътена на анатемата, дори тя да е била необмислена, а тези, които са поразени от нея всъщност да са невинни.

— Следователно, ти смяташ Морган и Маклейн за невинни?

Арилан поклати глава и се загледа във върха на кадифения пантоф, който се подаваше изпод расото му.

— Не. Технически те са виновни. В това няма съмнение. Параклисът на Свети Торин беше изгорен. Хора бяха убити. Морган и Маклейн са дерини.

— Но ако имаше смекчаващи вината обстоятелства и на двамата им беше дадена възможност да обяснят… — промърмори Кардиъл.

— Може би. Ако ти си прав, като предполагаш, че Морган и Маклейн са действали в самозащита, за да се измъкнат от капан, в който са били вкарани чрез измама. Тогава те може да бъдат оправдани по случая Свети Торин. На човек може да му се прости дори убийство, ако го е извършил, за да защити собствения си живот — Арилан въздъхна. — Но те си остават дерини.

— Да, това е вярно.

Кардиъл спря да се разхожда и се облегна на мраморния олтар срещу събеседника си, с тъжно изражение на лицето. Епископската шапчица на главата му хвърляше червеникави отблясъци, като отразяваше светлината. Той погледна разстроен пергамента в ръцете си, след което го сгъна и пъхна в пояса си. Постави ръце на парапета пред олтара, вдигна очи към сводестия таван, след което отново насочи погледа си към Арилан.

— Как мислиш, Денис, те ще дойдат ли при нас? Ще дръзнат ли да ни се доверят?

— Не знам.

— Ако само можехме да поговорим с тях и да разберем какво наистина се е случило в параклиса на Свети Торин, тогава ще има възможност да посредничим на преговорите с архиепископите и да прекратим тези смешни противоречия. Денис, аз наистина не исках да разцепвам Курията на две точно в навечерието на войната. Но не можех и да подкрепя Възбраната върху Коруин. — Той замълча за момент, преди тихо да продължи. — Аз се вгледах в сърцето си и си зададох въпроса, имаше ли начин да не достигнем до кръстопътя, на който се намираме сега и винаги достигах до един и същи отговор — не. Логиката ми казва, че постъпих правилно и според повелята на съвестта си. Но нещо в мен продължава да ми натяква, че трябва да е имало и друг изход. Звучи глупаво, нали?

Арилан поклати глава:

— Съвсем не. Лорис отправи силно емоционален призив, като крещеше за ерес, светотатство и убийство. Той накара нещата да изглеждат така, като че възбраната е единственото подходящо наказание за херцогство, чийто управител е извършил престъпление срещу Бога и човечеството.

Но ти не се уплаши. Ти преодоля позьорството, яростните нападки, които целяха да те хвърлят в истерия и остана непоколебимо верен на принципите, които цял живот си отстоявал. Това изискваше смелост, Томас — Арилан се усмихна любезно и повдигна вежди. — Искаше се смелост и за да застане човек на твоя страна, но никой от нас не съжалява за решението, което е взел. Всички ние ще те подкрепим, каквото и да решиш да направиш. Ние всички сме отговорни за разкола.

Кардиъл се усмихна леко и наведе очи.

— Благодаря ти. Оценявам това, което каза. Проблемът е, че нямам ни най-малката идея какво да предприемем. Ние сме толкова сами.

— Сами? С целия град Дхаса и твоето опълчение зад нас? Проповедите на Лорис не са ги разколебали, Томас. Разбира се, хората знаят, че Морган и Маклейн са отговорни за унищожението на параклиса на Свети Торин и ще е необходимо време, за да им простят, без значение колко добронамерени са били те двамата. Но въпреки всичко верността им към Келсън е непоколебима. Виж големината на твоята армия.