Елитът на Дерините

— Да, виж я — рече Кардиъл. — Една армия, която не помага с нищо на краля, като стои на лагер пред стените на Дхаса. Денис, не мисля, че трябва още дълго да чакаме Морган и Маклейн да се появят. Възнамерявам да пратя вест на Келсън, с която да му съобщя, че ще го срещнем, когато и където той нареди. Колкото повече чакаме, толкова по-силни ще стават бунтовниците на Уорън, а архиепископите по-упорити.

Арилан отново поклати глава:

— Мисля, че трябва да изчакаш още малко, Томас. Няколко дни не са фатални, доколкото става дума за Уорън и архиепископите. Но ако успеем да изясним въпроса с Морган и Маклейн, това би свалило всякакво подозрение от нас. Тогава ще можем да се обединим и да тръгнем към Корът и Лорис с реалната надежда да постигнем споразумение. Нека си признаем, че като застанахме срещу Възбраната, ние, съзнателно или не, косвено взехме и страната на Морган, Маклейн и деринската кауза като цяло. За да можем да разрешим проблемите, ние на първо време трябва да докажем, че сме били прави, когато сме твърдели, че двамата са невинни.

— Е, моля се на Бога да успеем да докажем това — измърмори Кардиъл. — Лично на мен ми харесва това, което съм чувал за двамата. Мога да разбера, защо Маклейн е крил деринските си способности през всичките тези години. Не го оправдавам за факта, че е станал духовник, като е знаел, че е дерини, но трябва да призная, че той е много добър свещеник.

— Което може би ни подсказва нещо за дерините — усмихна се Арилан. — Помниш ли, че преди няколко месеца ме попита дали смятам дерините за зла раса като цяло?

— Разбира се. Ти ми отвърна, че сред тях без съмнение има зли личности, както и при хората. Също така заяви, че не ти се вярва Келсън или Морган, или Маклейн да спадат към тази категория.

Очите на събеседника му заблестяха в синьовиолетово.

— Все още мисля така.

— Е? Какво имаш предвид?

— Не разбираш ли? Самият ти каза, че Дънкан е много добър свещеник, макар и дерини. Фактът, че той е нарушил правилата, за да стане духовник и че въпреки това е добър свещеник, не те ли навежда на мисълта, че Рамоският съвет може да е сбъркал? А ако той е допуснал грешка по такъв важен въпрос, защо да не е сбъркал и по други? — Денис повдигна вежди. — Това може да ни накара да преоценим целия въпрос за отношенията дерини — човечество.

— Хмм. Не съм разглеждал проблема от тази гледна точка. Ако продължа твоята логика, това би довело до отпадане на ограниченията за придобиване на свещенически санове, за постъпването на държавна служба, за притежаването на земя…

— И край с въпроса за големия дерински заговор — кимна Арилан и по лицето му пробягна усмивка.

Кардиъл сви устни и намръщен поклати глава:

— А може би не, Денис. Преди няколко дни чух странен слух. Мислех да ти го кажа по-рано. Говори се, че наистина може да има дерински заговор, при това добре организиран. Според слуховете има съвет от върховни дерини, които претендират, че представляват своята раса и контролират действията на известните ни дерини. Те все още не са се показали открито, но… — Той спря, започна да мачка ръцете си и да си играе с аметиста на пръста си. Сивите му очи бяха тъжни и разтревожени.

— Денис, представи си, че има дерински заговор? Ами ако Морган и Маклейн участват в него? Или пък Келсън, Господ да му е на помощ? Минали са двеста години от края на Междуцарствието, два века откакто хората отново управляват повечето от Единадесетте кралства. Но човечеството не е забравило живота под тиранията на магьосниците, които използват силата си, за да творят злини. Ами ако тези времена се завръщат?

— Ако, ако? — гласът на Арилан беше остър и издаваше нетърпение, когато очите му срещнаха погледа на Кардиъл. — Ако има дерински заговор, той е в ума на Уенсит от Торънт, Томас. Няма съмнение, че авторите на слуховете, които си чул са той и неговите агенти. А колкото до заплахата от деринска тирания, това е точно описание на онова, което Уенсит прави в Торънт. Неговият род е управлявал там през по-голямата част от двата века, за които говориш. Това, приятелю, е единственият дерински заговор, с който би могъл да се сблъскаш в близко бъдеще. А колкото до съвета на дерините… — Той вдигна рамене някак разочарован. — Бих искал да видя някакво доказателство за тяхната дейност, ако те наистина съществуват.

Арилан замълча, а Кардиъл премигна няколко пъти, изненадан от емоционалния отговор на своя колега. Синьо-виолетовите очи на Арилан се смекчиха и студеният огън, който се беше разгорял в тях изчезна. Като въздъхна почти с облекчение, Томас взе мантията си от седалката до Денис и се усмихна плахо, докато се загръщаше с дрехата.

— Знаеш ли, понякога ме тревожиш. Никога не мога да предвидя, точно как ще реагираш. А някак си успяваш да ме успокоиш, макар че в същото време ме плашиш до смърт.

Арилан се протегна и успокоително стисна рамото на Кардиъл.

— Съжалявам, но понякога съм твърде напрегнат.

— Знам — усмихна се Томас. — Какво ще кажеш за нещо освежително? Когато се тревожа за дерините, гърлото ми винаги пресъхва.