Елитът на Дерините

От друга страна, Арилан бе спокоен, духовит и очевидно не се притесняваше от положението. Обаче не пропусна да посочи на останалите, преди да влязат в събранието на епископите, че тепърва предстои да се срещнат с истинските трудности. Все още имаше поне половин дузина епископи, които трябваше да бъдат убедени в невинността и искреното покаяние на деринските благородници — и освен тях още единадесет други, събрани в Корът. А решението трябваше да се вземе, преди да мислят за общата си отбрана срещу Уенсит от Торънт.

Когато четиримата влязоха в залата имаше доста първосигнални реакции. Сиуърд зина от изумление; Джилбърт се прекръсти боязливо докато се взираше с малките си свински очички за подкрепа в останалите; дори старият Уолфръм Де Бленит, най-ревностният противник на Отлъчването, пребледня леко. Никой от тях не бе стоял в присъствието на дерини, още по-малко на двама от прокълнатата раса.

Положението не бе розово. Наистина епископите в Дхаса бяха в по-голямата си част образовани и здравомислещи хора, без предразсъдъци и склонност към истерия, но с обикновените хора нещата съвсем не стояха така, а именно с тях трябваше да се съобразяват сега. Дълги години народът бе учен, че дерините са прокълнати и че самото им присъствие носи разруха и гибел на околните. Въпреки това Морган бе съумял да опази името си чисто през годините на служба при Брайън и Келсън, а репутацията на Дънкан беше безупречна преди случая в Свети Торънт. Но достойнствата и на двамата бледнееха пред факта, че са дерини.

Бяха нужни солидни доказателства, за да повярват хората, че Морган и Дънкан са се покаяли. Простолюдието нямаше да се успокои от една формална отмяна на Отлъчването им; селяните, войниците, работниците и занаятчиите бяха гръбнака на една армия. Те я създаваха и поддържаха. Трябваше да се открият убедителните думи, които да успокоят хората и да ги накарат да повярвате смирението и искреността на двамата дерински благородници. Необходима бе една официална церемония, която да увери народа, че епископите и двамата дерини са стигнали до помирение пред Всемогъщия Бог.

Това щеше да стане едва два дни преди да се уточнят окончателните военни планове; два дни преди армията на епископите да е готова за поход. Освен това Морган и Дънкан донесоха вестта, че Келсън няма да пристигне на посоченото място за по-малко от четири дни. Пътят до там бе труден.

По тази причина церемонията по отмяната на Отлъчването бе насрочена за след два дни, в навечерието на заминаването за срещата с Келсън. През това време двамата дерини щяха да обсъдят с епископите и висшите им военни съветници стратегията на предстоящите сражения. Едновременно с това монасите на Кардиъл щяха да тръгнат между хората и да разпространят вестта за покаянието на Морган и Дънкан. Церемонията трябваше да се състои в края на втория ден в голямата катедрала на Дхаса пред очите на народа и войската. Там Морган и Дънкан щяха да се преклонят пред светата мощ на църквата и отново да бъдат приети в лоното й след тържествено богослужение. Това щеше да се хареса на хората.

Два дни по-късно в подножието на обширната равнина Линдрет пред Кардоса лорд Дери свали шлема си и обърса челото си с опакото на ръката. Тук бе доста топло, въздухът вече носеше в себе си лепкавата влага на идващото лято. Шлемът спарваше неприятно главата му, а тялото го сърбеше от задушаващата прегръдка на кожените дрехи.

Дери сподави тежката си въздишка и се размърда, за да облекчи сърбежа. После предпазливо се насочи към мястото, където бе оставил вързан коня си — бодрото хрупане на добичето се чуваше поне на две левги Дери бе избрал това място за укритието си, защото пътеката бе затрупана с листа и клонки, под които можеха да се крият коварни клопки. Ако го хванеха сега, смъртта му щеше да бъде мъчителна и със сигурност бавна.

Дери се насочи наляво щом съзря храсталака, който търсеше. Далеч зад него се извисяваше източната планинска верига, заграждаща укрепения град Кардоса с могъщите си хилядаметрови склонове. Там бе и Кардоския проход, където се бе събрала армията на Уенсит от Торънт, както твърдяха хората. На запад обаче се простираха на много километри равнините Линдред. От другата страна на прохода имаше ниски възвишения. Войските на Бран Корис, графът изменник на Марли, стануваха в подножието им. Графът бе станал съюзник на Уенсит от Торънт, факт, който сам по себе си заплашваше съществуването на Гуинид.

Умът на Дери рисуваше мрачна картина. Никаква надежда не се очертаваше през идните дни. След като се раздели с Морган и Дънкан преди два дни, Дери се насочи на североизток през раззеленилите се хълмове на северен Коруин към Ренгарт. Там се надяваше да се срещне с армията на херцог Джеърд Маклейн.