Фурията на Академа

Заради атлетичното си телосложение, бледа кожа и коса – и най-вече заради бадемовите ѝ очи – Кайтай веднага щеше да бъде разпозната като варварка от Изтока. И като се имаше предвид всичко, което беше откраднала (както и унижението, на което бе подложила Градския легион, който така и не бе успял да я залови), тя нямаше да доживее да види затвора или да бъде изправена пред съда. Разярената тълпа щеше да се разправи с нея още на място, а Градският легион щеше да си затвори очите и да се престори, че не е видял нищо.

Стомахът на Тави закурка от глад и той въздъхна.

– Първо – рече той – ще отида да донеса храна и за двама ни. Ще ме почакаш ли тук?

Кайтай повдигна вежди.

– Нима смяташ, че не мога сама да си открадна храна?

– Няма да я крада – рече Тави. – Приеми го като извинение за съсипания самун.

Кайтай се намръщи за миг, после кимна предпазливо и каза:

– Много добре.

Парите му стигнаха, за да купи две големи пилешки кълки, един самун хляб и една гарафа с ябълков сайдер. Отнесе ги в тъмната уличка, където Кайтай търпеливо го чакаше. Тави ѝ подаде едната кълка, разчупи хляба на две и ѝ даде да си избере половината. След това се облегна на стената и сериозно се захвана с храната.

Очевидно Кайтай бе също толкова изгладняла и двамата унищожиха месото и хляба за нула време. Тави отпи няколко глътки от гарафата и подаде останалото на Кайтай.

Маратската девойка утоли жаждата си, избърса устата си с ръкав, обърна се към Тави и екзотичните ѝ очи заблестяха. Тя остави празната гарафа на земята и без да сваля очи от него, започна да облизва мазнината и трохите от пръстите си. Тави намери това за очарователно и не свали очите си от нея.

Накрая на устните ѝ заигра усмивка.

– И така, алеранецо – каза тя. – Искаш ли нещо?

Тави примигна и се закашля, отмествайки погледа си от нея, преди да успее отново да се изчерви. Той си напомни какъв е залогът. Сега не можеше да си позволи да отвлича вниманието си, тъй като това можеше да струва живота на много хора. Ужасяващата тежест на отговорността прогони мислите за пръстите и устните на Кайтай и ги замени с мъчителна тревога.

– Всъщност да – каза той. – Имам нужда от помощта ти.

Игривата усмивка на Кайтай изчезна и тя впери поглед в него с любопитно, дори загрижено изражение на лицето.

– По какъв начин?

– Да проникнеш в една сграда – каза той. – Трябва да ме научиш как си успяла да заобиколиш всички предпазни мерки в сградите, които си обрала.

Кайтай се намръщи.

– И защо?

– В една тъмнична кула има затворен човек. Трябва да го измъкна от Сивата кула, без да задействам капаните и без никой да ни види. А, и трябва да го направим така, че поне четвърт час никой да не разбере, че е изчезнал.

Кайтай попита само:

– Ще бъде ли опасно?

– Много – отвърна Тави. – Ако ни хванат, ще ни затворят или ще ни убият и двамата.

Кайтай кимна със замислено изражение на лицето.

– Значи, не трябва да ни хващат.

– Нито пък да се проваляме – каза Тави. – Кайтай, това е много важно. Не само за мен, а и за цяла Алера.

– Защо? – попита тя.

Тави свъси вежди.

– Нямаме много време за обяснения. Доколко си запозната с алеранската политика?

– Знам, че вие, хора, всичките сте луди – каза Кайтай.

Тави неволно се разсмя.

– Сега вече разбирам защо си мислиш така – каза той. – Имаш ли нужда от друга причина освен лудостта?

– Предпочитам нея – отвърна Кайтай.

Тави се замисли за миг и каза:

– Мъжът, който е затворен там, е мой приятел. Прибраха го за това, че се опита да ме защити.

Кайтай го изгледа за миг и кимна.

– Това ми стига – каза тя.

– Ще ми помогнеш ли?

– Да, алеранецо – отвърна тя. После го погледна със замислени очи. – Ще ти помогна.

Той кимна сериозно.

– Благодаря ти.

Зъбите ѝ проблеснаха в тъмната уличка.

– Не ми благодари. Поне докато не намерим начин да се промъкнем в онази кула.

Глава 31

Тави гледаше огромните празни пространства, които обграждаха Сивата кула, и сърцето му се свиваше от ужас.

Сравнително бързо разбра как да намери Сивата кула. Просто попита един градски легионер със зачервен нос и толкова силен алкохолен дъх, че бе достатъчна една искрица, за да пламне, като му обясни, че е на гости в града и би искал да я види. Легионерът се прояви като особено услужлив и веднага започна да му обяснява как да я намери. Говореше доста нечленоразделно, но Тави успя да го разбере. Двамата с Кайтай се промъкнаха през улиците на столицата, като се стараеха да избягват по-многолюдните празненства, като онези на улица „Занаятчийска“.