Фурията на Академа

Тави също надникна.

– И аз – каза той. После извади кинжала от колана си и се опи­та да повдигне стъклото откъм ъгъла, но то бе вградено направо в камъка. – Ще трябва да го счупим – каза той на Кайтай.

Тя кимна рязко и извади от торбата руло от някакъв дебел плат. Разви го с едно движение на ръката, след което измъкна една малка бутилка и я отвори. Отля в шепата си малко от гъстата мазна течност и я размаза върху стъклото. Разнесе се остра воня. Тя побърза да избърше течността от ръката си, после се намръщи и устните ѝ се размърдаха.

– Какво правиш? – попита Тави.

– Броя – отвърна тя. – Не ми пречи.

Минаха още минута-две, след което тя положи плата върху стъклото и го приглади така, че той веднага залепна. След като почака още малко, Кайтай извади ножа си и удари с дръжката му по стъклото.

Стъклото се счупи с хрущене. Кайтай го удари отново на още няколко места и бавно дръпна плата. Тави видя, че стъклото е залеп­нало здраво за него. След това момичето взе парцала, с който бе избърсало ръката си, и го притисна към стената до прозореца. Той се задържа.

Кайтай погледна към Тави, докато отчупваше няколкото парчета, към които парцалът не бе успял да прилепне, пусна ги долу, бързо се наведе и се шмугна през прозореца в Сивата кула.

Тави поклати глава и внимателно се добра до прозореца, без да изпуска въжето от ръката си. Чувстваше се бавен и тромав в сравнение с маратската девойка, което леко го дразнеше. Също като него, Кайтай нямаше свои фурии, но той разбираше много доб­ре, че тя не смята това за недостатък. И имаше всички основания за това – та нали през последните няколко месеца бе успяла да заобиколи всички призователски капани с помощта на ума и ловкостта си.

Тави се постара да запомни номера с лепилото и плата за по-нататък, прескочи през прозореца и приклекна до Кайтай.

Двамата се намираха в коридора. От едната му страна се намираше стената с прозорците, а от другата – поредица тежки дървени врати. Тави се приближи до най-близката и завъртя дръжката ѝ.

– Заключено е – докладва той шепнешком и бръкна с ръка в кесийката на колана си.

Измъкна оттам навито на руло парче кожа, в което бяха увити няколко малки инструмента.

– Какво правиш? – прошепна Кайтай.

– Отключвам – отвърна той.

Пъхна инструментите в ключалката, затвори очи и започна да проучва механизма. Миг по-късно стисна здраво инструментите, завъртя ги и ключалката леко изщрака.

Тави отвори вратата на малка, оскъдно обзаведена спалня. В нея имаше само легло, стол, нощно гърне и голи каменни стени.

– Килия – промърмори той и затвори вратата.

Кайтай измъкна инструментите от ръката му, вторачи се в тях, след което погледна към него.

– Как? – попита тя.

– Научих се на разни такива неща – отвърна Тави. – После ще ти покажа. А ти как крадеше, щом не знаеш как да отключваш ключалките?

– Крада ключовете – отвърна Кайтай. – Естествено.

– Естествено – промърмори Тави. – Да вървим.

Двамата продължиха нататък по коридора и Тави проверяваше всяка врата. Стаите изглеждаха по един и същи начин – сиви, обикновени, празни.

– Трябва да е на този етаж – промърмори Тави, когато стигнаха до края на коридора. Там имаше врата. Тави я отвори и се озова пред спускащо се надолу стълбище, осветено от слаби фуриени лампи. Тук звуците отекваха надалече и Тави показа с жестове на Кайтай да не говори. Чак тогава заслиза по стълбището. Успя да направи само няколко крачки, когато отдолу се дочуха пеещи гласове: поредната фестивална песен. Тя обаче навяваше мисли по-скоро за пиянска сбирка, отколкото за репетиция.

Тави се ухили и леко ускори крачка. Ако пазачите вдигаха тази гюрултия, значи, той и Кайтай щяха да се придвижат по-лесно из кулата. Двамата стигнаха до следващия етаж и Тави отвори вратата на площадката. Отново се озоваха пред поредица дървени врати, също като на горния етаж. Решиха веднага да слязат на дол­ния етаж, но Кайтай внезапно стисна рамото на Тави, предупреждавайки го за опасност.

Под тях се разнесе скърцането на отваряща се врата и мъжки гласове, които разговаряха. Тави замръзна. Стъпките на мъжете се отдалечиха в посоката, откъдето се разнасяше пеенето.

Тави изчака да утихнат напълно, преди да се спусне до края на стълбите. Той отвори вратата на поредната площадка и се озова в съвсем друго помещение.

Въпреки че всичко бе все така скромно обзаведено, целият етаж представляваше една огромна килия. Зад масивната решетка се виждаха огромна вана, няколко книжни рафта, обикновен диван и столове, където можеше да се седи и чете, както и маса за четирима и голямо легло. Прозорците също бяха преградени с решетки.

– Нали ти казах, че с мен всичко е наред – разнесе се глас изпод завивките. – Просто имах нужда от малко почивка.

– Макс – прошепна Тави.

Макс рязко седна в леглото си, все още с мокра коса, прилепнала към главата му, и ченето му увисна от изненада.

– Тави? Кои врани те доведоха тук? И защо си дошъл, враните да те изкълват?

– Дойдох да те измъкна – отвърна Тави.