Фурията на Академа

– Не, не, не! – започна да го хока Килиан. – Колко пъти трябва да ти го повтарям? Трябва да си движиш не само краката, но и главата, глупако! Не можеш да очакваш една нецеленасочена атака да успее! Трябва да обръщаш глава и да наблюдаваш целта. – Той вдигна пръчката си и чукна Тави по главата. – Освен това моментът на нападението не беше избран удачно. Ако някога ти е възложена мисия и те нападнат, подобно поведение ще означава сигурна смърт.

Тави потърка главата си на мястото, където Килиан го беше чукнал, и се намръщи. Не беше необходимо възрастният човек да го удря толкова силно.

– Да, маестро.

– Иди да си седнеш, момче. Ела, Антилар. Да видим дали можеш да се справиш по-добре.

Макс излезе на тепиха и направи подобно упражнение с маес­тро Килиан. Той го изпълни безупречно, сивите му очи проблеснаха, когато обърна глава, за да не изпусне от поглед противника си. После дойде ред на Гаел и Ерен, и те също се представиха по-добре от Тави.

– Горе-долу задоволително – отсече Килиан. – Ерен, донеси тоягите.

Ерен взе двете шестфутови тояги от стойката до стената и ги отнесе на маестрото. Килиан сложи пръчката си настрана и ги взе.

– Добре, Тави. Да видим дали си успял да научиш поне нещичко.

Тави взе едната тояга от учителя, двамата се поздравиха чрез вертикално повдигане на тоягите и леко се приведоха, заемайки бойна стойка.

– Защитавай се! – възкликна Килиан и проведе серия от нападения с тоягата си, като се въртеше, замахваше стремително и се навеждаше, целейки се в корема на Тави. Момчето отстъпваше, блокирайки и отбивайки ударите, и се плъзгаше встрани. После реши да контраатакува, но усети напрегнатост в раменете си, която забавяше реакциите му.

Килиан светкавично отби оръжието на Тави, нанесе му силен удар по пръстите и с лек удар запрати тоягата му към една от каменните колони.

Учителят удари с тоягата си по тепиха и на лицето му се изписа разочарование.

– Колко пъти трябва да ти казвам, момче? – попита той недоволно. – Тялото ти трябва да бъде отпуснато, докато не нанесеш удара. Напрягането забавя реакциите. Понякога по време на битка животът и смъртта се движат рамо до рамо.

Тави сви в юмрук ударената си ръка и процеди:

– Да, маестро.

Възрастният човек кимна към падналата тояга и Тави отиде да я вдигне. Килиан поклати глава.

– Гаел, опитай да покажеш на Тави какво имам предвид.

Останалите повториха упражнението и се справиха по-добре от Тави. Дори и Ерен.

Килиан предаде тоягите на Тави и взе пръчката си.

– На площадката, деца.

Те го последваха до тренировъчната площадка. Килиан отиде в центъра ѝ и почука по пода с пръчката си.

– И пак Тави. Хайде да опитаме и това.

Тави въздъхна и застана пред Килиан. Учителят вдигна пръчката си така, сякаш е меч.

– Въоръжен съм с меч – каза той. – Разоръжи ме, без да излизаш извън площадката.

Върхът на пръчката се стрелна към гърлото на Тави, момчето с лекота отби атаката с едната си ръка и отстъпи. Старецът го последва, целейки се в главата му. Тави приклекна, направи задно кълбо, за да избегне хоризонталния удар, скочи на крака и отрази следващата атака. После пристъпи покрай импровизирания меч, опитвайки се да хване учителя за китката.

Атаката му беше твърде нерешителна. Маестрото моментално реагира на забавянето му и успя да избегне атаката му. Старецът го шибна два пъти на кръст през гърдите и Тави усети как кожата му пламва. Учителят заби основата на дланта си в гърдите на момчето, карайки го да отстъпи, после го сръга здравата с върха на пръчката и го просна на пода.

– Какво ти става? – попита сърдито Килиан. – Дори една овца щеше да е по-решителна. Решиш ли да скъсиш разстоянието, няма връщане. Атакуваш с максимална сила и бързина. Или умираш. Всичко е много просто.

Тави кимна, без да поглежда към останалите ученици, и отговори много тихо:

– Да, маестро.

– Добрата новина, Тави – каза кисело Килиан, – е, че няма нужда да се безпокоиш за карантиите ти, които ще се изсипят върху коленете ти. Фонтанът кръв от прободеното ти сърце ще те убие много по-бързо.

Тави се изправи на крака, треперейки.

– Лошата новина – продължи Килиан – е, че не виждам причина да определя представянето ти дори близо до задоволително. Скъсан си.

Тави не каза нищо. Отиде при един от стълбовете, разтривайки гърдите си.

Учителят отново удари пода с пръчката.

– Ерен, надявам се, в името на великите фурии, че ще си по-решителен от него.

Изпитът завърши, когато Гаел прецизно отблъсна встрани ръката на маестрото, запращайки пръчката му надалече. Тави наблюдаваше как тримата му приятели постигат успех там, където той се бе провалил. Потърка очите си, опитвайки се да не обръща внимание на това, колко му се спи. Стомахът му се сви почти болезнено, когато коленичи заедно с останалите ученици.

– Крайно незадоволително – промърмори Килиан, когато Гаел приключи. – Всички трябва да прекарвате повече време в тренировки. Едно е да се представите добре на тренировката на тепиха, съвсем друго е в истинска битка. Очаквам всички да се подготвите за изпитанието по проникване в тила на врага, което ще се състои на Фестивала по изпращане на зимата.