Фурията на Академа

– Да, маестро – отговориха всички горе-долу в синхрон.

– Добре тогава – каза Килиан. – Омитайте се оттук, палета! Все още имате шанс да станете Курсори. – Той се обърна навъсено към Тави. – Или поне повечето от вас. Говорих с готвачите тази сутрин. Разбрахме се да ви запазят закуска.

Учениците се изправиха, но Килиан положи пръчката си върху рамото на Тави и каза:

– Ти остани, момче. Трябва да си поговорим за представянето ти на изпита. Останалите са свободни.

Ерен и Гаел погледнаха Тави и се намръщиха, после се усмихнаха смутено и си тръгнаха.

Макс потупа Тави по рамото с грамадната си ръка, докато минаваше покрай него, и прошепна:

– Не му се давай!

После излезе след останалите от залата и затвори след себе си масивната желязна врата.

Килиан се върна при мангала и седна, като протегна ръце, за да се сгрее. Тави отиде пред него и коленичи. Килиан затвори очи за малко и върху лицето му се изписа страдание, докато свиваше и изпъваше пръсти, протегнал ръце напред. Тави знаеше, че учителя му го мъчи артрит.

– Добре ли беше? – попита момчето.

Изражението на стареца се смекчи, той леко се усмихна.

– Ти имитира много добре слабостите им. Антилар не забрави да ме погледне, преди да нанесе удара. Гаел си спомни, че трябва да се отпусне. Ерен успя да действа без колебание.

– Това е прекрасно, предполагам.

Килиан наклони главата си.

– Огорчен си, задето изглеждаш неумел в очите на приятелите си?

– Предполагам, че да. Обаче... – Тави се намръщи при мисълта си. – Трудно ми е да ги мамя. Това не ми харесва.

– Нормално е да не ти харесва. Но ми се струва, че това не е всичко.

– Да – каза Тави. – Тъй като... е, те са единствените, които знаят, че преминавам през подготовка за Курсор. Единствените, с които мога да поговоря за всичко, което ме безпокои. И знам, че се опитват да са мили. Но знам също какво оставят неизказано. Виждам как се опитват да ми помогнат, стараейки се да не забележа нищо. Днес Ерен реши, че трябва да ме защити от Бренсис. Ерен.

– Той е верен другар – усмихна се Килиан.

Тави се намръщи.

– Но той не биваше да го прави. И без това съм достатъчно безпомощен.

Учителят се намръщи.

– В смисъл?

– В смисъл, че мога да изуча всички начини на ръкопашен бой и пак няма да мога да направя нищо срещу силен призовател на фурии. Някой като Бренсис. Дори и да съм с оръжие.

– Несправедлив си към себе си.

– Защо да съм несправедлив? – попита Тави.

– Ти си много по-способен, отколкото ти се струва – отвърна Килиан. – Може и никога да не станеш такъв майстор на меча, какъвто може да бъде един силен призовател на метал, или толкова бърз като призовател на вятър, или силен като призовател на земя. Но призоваването не е всичко. Малцина призователи имат дисцип­лината да развиват нови умения. А ти го правиш. Сега си доста по-боеспособен от мнозина от слабите призователи на фурии. Имаш с какво да се гордееш.

– Щом така казвате... – въздъхна Тави. – Но аз нямам такова усещане. Не чувствам, че има с какво толкова да се гордея.

Килиан се разсмя изненадващо топло.

– И това го казва юношата, който попречи на маратските орди да нападнат Алера и си спечели покровителството на самия Първи лорд? Твоята неувереност произтича от факта, че си на седемнайсет, а не защото не можеш да призоваваш фурии.

Тави почувства как се усмихва в отговор.

– Искате ли да си взема изпита сега?

Килиан махна с ръка.

– Няма нужда. Намислил съм нещо друго.

Тави примига.

– Наистина ли?

– Аха. В легиона има проблем с престъпността. През последните няколко месеца са извършени редица кражби от търговци и жилища, като при това някои от тях са били защитени от фурии. Засега легионът не успява да хване крадеца.

Тави замислено започна да хапе устни.

– Мислех, че използват градски фурии. Нима те не могат да разкрият кой е заблудил фуриите пазачи?

– Използват. И да, би трябвало да могат, но не успяват.

– Как е възможно това? – попита Тави.

– Не знам със сигурност – отвърна Килиан. – Но си имам теория. А ако крадецът извършва кражбите, без да призовава фурии? В такъв случай не би имало никаква полза от градските фурии.

– Но ако крадецът не използва фурии, как успява да проникне в охранявани от фурии жилища?

– Именно – каза Килиан. – В това ще се състои изпитът ти. Открий как действа този крадец и се погрижи да го хванат.

Тави почувства как веждите му се вдигат.

– Защо аз?

– Ти имаш уникална гледна точка към случая, Тави. Вярвам, че си много подходящ за тази задача.

– Да хвана крадец, когото Градският легион не е успял да открие?

Усмивката на Килиан стана още по-широка.

– Това ще е лесна работа за славния герой от долината Калдерон. Постарай се да се справиш – при това дискретно – преди фестивалът да е свършил.

– Какво? – възкликна Тави. – Маестро, а моите уроци, а нощните ми дежурства в Цитаделата? Не знам как очаквате да се справя.

– Без хленчене – отсече Килиан. – Имаш реален потенциал, младежо. Но ако е проблем да се организираш, може би трябва да помолиш Негово Величество да те върне вкъщи.

Тави преглътна.

– Не – каза той. – Ще се справя.

Учителят се изправи, с усилие запазвайки равновесие.