Фурията на Академа

Леля Исана беше изчезнала. Ако беше действал по-бързо или по-мъдро, или ако беше спал по-леко и беше чул пристигането на куриера с писмото ѝ, то почти сигурно тя нямаше да бъде отвлечена. Ако наистина беше отвлечена. Ако не беше отведена някъде, за да бъде убита.

Сълзи замъглиха погледа му и той леко залитна. В главата му вече нямаше мисли, които да го ангажират с нещо друго. Докато преследваше Кайтай, промъкваше се в Сивата кула, спасяваше Макс и лъжеше маестро Килиан, той се съсредоточаваше върху нас­тоящата си задача. А сега, когато бе временно освободен от задълженията си, всички чувства, които досега бе потискал надълбоко, изплуваха на повърхността, неизбежни като прилива.

Тави рязко отвори вратата на стаята си, затръшна я зад гърба си и се облегна на нея, вперил поглед в тавана. Сълзите не искаха да спират. Би трябвало да може да се контролира, но не успяваше. Може би беше просто твърде изморен.

В следващия миг той усети движение в тъмната стая и Кайтай тихо го попита:

– Алеранецо? Зле ли ти е?

Тави избърса сълзите си с ръкав и погледна маратската девойка, която стоеше пред него с озадачено лице.

– Аз... притеснявам се.

– За какво?

Той стисна ръцете си върху корема.

– Не мога да ти кажа.

Бледите вежди на Кайтай се стрелнаха нагоре.

– Защо не?

– За безопасност.

Тя го погледна неразбиращо.

– Опасни тайни – поясни той. – Ако враговете на Гай ги научат, много хора ще бъдат наранени или убити.

– Аха – рече Кайтай. – Но аз не съм враг на Гай. Значи, можеш да ми кажеш.

– Не, Кайтай – започна Тави. – Ти не разбираш. Това...

Той примигна, обмисляйки думите си. Кайтай очевидно не представляваше заплаха за Гай. Всъщност от всички хора в Алера Империя тя сигурно бе единственият човек (освен самия Тави), за когото можеше да е сигурен, че не е враг на Короната. Кайтай нямаше никакви политически интереси, не беше заложила власт­та или авторитета си, нямаше конфликт на интереси. Тук тя беше чужденка и точно заради това нито една политическа фракция не можеше да ѝ окаже влияние.

А той отчаяно искаше да поговори с някого. Дори само за да успокои свитата на кълбо змия, която се беше настанила в стомаха му.

– Ако ти разкажа всичко – каза той, – обещаваш ли да не говориш за това с никого, освен с мен?

Кайтай леко се намръщи, очите ѝ придобиха напрегнато изражение и тя кимна.

– Много добре.

Тави си пое дълбоко дъх. След това плъзна гърба си по вратата и леко се отпусна на земята. Кайтай седна с кръстосани крака пред него и на лицето ѝ се изписа смесица от любопитство, загриженост и недоумение.

Тави ѝ разказа какво му се беше случило през последните няколко дни. Тя търпеливо го изслуша, като го прекъсваше само за да го попита за някои думи или хора, които не познаваше.

– А сега – завърши Тави – леля Исана е в опасност. Може би вече е твърде късно да ѝ помогна. И най-лошото е, че съм почти сигурен, че тя е искала да се срещне с Първия лорд, защото в Калдерон става нещо.

– Ти имаш приятели там – каза тихо Кайтай. – И семейство.

Тави кимна.

– Но не знам какво да правя. И това ме притеснява.

Китай подпря брадичката си с ръка и леко намръщена, погледна изучаващо лицето му.

– Защо?

– Защото се тревожа, че има нещо, което пропускам – отвърна той. – Че мога да направя още нещо, с което да помогна. А ако има някакъв начин да разреша този проблем, но просто не съм достатъчно умен, че да се сетя за него?

– Ами ако от небето падне камък и те убие на място, алеранецо? – попита Кайтай.

Тави примигна изненадано.

– Това пък какво би трябвало да означава?

– Не всички неща се намират под твой контрол. Тревогите няма да променят нищо.

Тави се намръщи и наведе глава.

– Може би – каза той. – Може би.

– Алеранецо?

– Да?

Кайтай замислено прехапа долната си устна.

– Казваш, че това същество, Варг, се държи странно?

– Така изглежда – отвърна Тави.

– Възможно ли е да го прави, защото е замесен в онова, което се случва с твоя вожд?

Тави се намръщи.

– Какво искаш да кажеш?

Кайтай сви рамене.

– От това, което ми разказа, излиза, че Варг е онзи, чийто стомах не отговаря на ръцете му.

Тави примигна.

– Какво?

Тя се намръщи.

– Това е поговорка на племето на Конете. Не може да се преведе добре. Означава, че Варг няма причина да се държи по този начин. Трябва да си зададеш въпроса защо го прави?

Тави се намръщи и се замисли.

– Може би защото има причина. Може би ние просто не можем да я разберем.

– Тогава каква трябва да е тя? – попита Кайтай.

– Не знам – отвърна Тави. – А ти?

– Не – отвърна спокойно момичето. – Може би трябва да попиташ Варг.

– Той не е от ония, с които може да се води дружески разговор – отбеляза Тави.

– Тогава го наблюдавай. Действията му ще го издадат.

Тави въздъхна.

– Трябва да поговоря с маестро Килиан за това. Според мен той няма да ми позволи да следя Варг. А и честно казано, не ме е грижа за това.

– А за леля ти? – каза Кайтай.

Леля Исана. Изведнъж го заболя цялото тяло и тревогата отново заплашваше да го завладее целия. Чувстваше се толкова безпомощен, а през целия си живот беше мразил това усещане. Гърлото му отново се сви и той затвори очи.