Фурията на Академа

Той се приближи до решетката, а междувременно Кайтай прит­вори вратата и остана да наблюдава стълбата. Младежът се зае с ключалката.

– Не се мъчи – каза Макс. – На масата до северната стена.

Тави се огледа, забеляза ключа и го грабна.

– Не са се загрижили особено за сигурността.

– Всички, които се оказват в тази килия, обикновено са тук по политически причини – каза Макс. – Решетките са просто за показност. – Той се намръщи. – Освен това тук призоваването не действа.

– Горкото то, няма му фуриите – каза Тави и пъхна ключа в ключалката. – Хайде. Обличай се и да вървим.

– Шегуваш се, нали?

– Не. Имаме нужда от теб, Макс.

– Тави – каза Макс. – Стига глупости. Не знам как си влязъл тук, но...

– Алеранецо – изсъска Кайтай. – Остава ни малко време преди зазоряване. – Тя се обърна към Тави и качулката се отдръпна от лицето ѝ. – Трябва да тръгваме, с него или сами.

– Кой е това? – попита Макс и примигна. – Тя е марат.

– Това е Кайтай. Кайтай, това е Макс.

– Тя е марат – изпъшка Макс.

Кайтай повдигна бледата си вежда и попита Тави:

– Той да не е слабоумен?

– Има дни, в които и аз си мисля така – отвърна Тави. Той влезе в килията и се приближи до Макс. – Хайде. Виж какво, не можем да позволим на онзи идиот Бренсис да хвърли в хаос цялата държава. Ще те измъкнем от тук. Ще се спуснем в подземията, ще излезем близо до двореца и ще те отведем при Килиан – никой нищо няма да разбере. Трябва да се захванеш за работа и да помогнеш на леля ми.

– Бягството от затвора е сериозно престъпление – заяви Макс. – За това може да ме обесят. Може да обесят и теб за това, че си ми помогнал. Велики фурии, Тави, на всичкото отгоре го правиш с помощта на марат!

– Не споменавай Кайтай пред Килиан и Майлс. Останалото ще го оправим – каза Тави.

– Как?

– Не знам. Все още. Но ще го оправим, Макс. Много хора ще пострадат, ако ситуацията излезе изпод контрол.

– Няма да стане – каза Макс. – Тави, ти може и да си успял да влезеш тук, но фуриите, които блокират изходите, са два пъти повече и по-силни. Ако усетят, че се каня да правя нещо, и...

Тави грабна едни широки ленени панталони и ги хвърли по главата на Макс.

– Обувай ги. Влязохме без помощта на никакви фурии. Ще излезем по същия начин.

Макс впери скептичен поглед в Тави.

– Как?

Кайтай изпръхтя отвратено.

– Всички тук си мислят, че нищо не може да стане без магия, алеранецо. Пак ще го повторя. Всички сте луди.

Тави се обърна към Макс и каза:

– Макс, тази вечер ти вече ми спаси живота веднъж. Но сега отново имам нужда от помощта ти. Кълна ти се, че щом семейс­твото ми е в безопасност, ще направя всичко по силите си, за да се погрижа да не бъдеш наказан за това.

– Всичко по силите ти, а? – каза Макс.

– Знам. Не е много.

Известно време Макс гледа Тави, после свали краката си от леглото и нахлузи ленените панталони.

– Това ми е напълно достатъчно. – Когато стана, той изсъска недоволно и се олюля. – Извинявай. Излекуваха ми раните, но все още съм доста схванат.

Тави натъпка възглавниците под одеялото така, че да създават впечатление за наличието на тяло в леглото, след което преметна ръката на Макс през рамото си, за да го подкрепи. С малко повече късмет пазачите щяха да оставят „Макс“ да поспи още няколко часа, преди да забележат, че затворникът вече не е в килията си. Двамата излязоха от килията, Тави заключи решетката подир себе си и остави ключа на мястото му.

– Тави – промърмори Макс, докато двамата започнаха да се изкачват по стълбището, следвани от Кайтай. – Никога не съм имал приятел, който да направи нещо такова за мен. Благодаря ти.

– Хе-хе – засмя се Тави. – Недей да ми благодариш, преди да си разбрал как смятаме да се измъкнем от тук.

Глава 32

– И после си тръгнахме по същия начин, както влязохме вът­ре, маестро, и ето ни тук. Никой не ни видя как се спускаме в подземията или влизаме тук, с изключение на пазача на стълбището.

Тави погледна към Килиан, опитвайки се да запази спокойно изражение на лицето си и най-вече твърд и спокоен тон.

Килиан седеше на стола до леглото на Гай и бавно барабанеше с пръсти по пръчката си.

– Да видим дали съм те разбрал правилно – каза старият учител. – Намерил си Сивата кула. Влязъл си през прозорец на седмия етаж с помощта на въже и абордажна кука, хвърлени от акведукта, прикрил си се от въздушните фурии чрез осолени наметала, а от земните – като не си докосвал земята. След това си претърсил етаж по етаж за Антилар, намерил си го и си го освободил, без да те видят.

– Да, маестро – каза Тави и смушка Макс в хълбока.

– Като че ли той не пропусна много – каза Макс. – Всъщност стаята, в която ме бяха затворили, беше по-добра от всички, в които съм живял досега.

– Хм – каза Килиан със сух глас. – Гай Секундус е направил тази килия, когато арестувал съпругата на лорд Родос преди осемстотин години. Тя била обвинена в измяна, но така и не се стигнало до съд и произнасяне на присъда. Първият лорд се ограничил до три разпита седмично в продължение на петнайсет години.

Макс се разсмя.

– Това е доста краен начин да си поддържаш любовница.