Фурията на Академа

– Когато някой казва нещо, което не е така. Говорещият греши, но сякаш го е направил нарочно.

Тави се замисли върху думите ѝ и изведнъж ги проумя.

– Имаш предвид лъжите.

Кайтай примигна объркано.

– Какво лежи? Къде лежи?1

1 На английски думите „лъжи“ и „лежи“ се пишат и произнасят по един и същи начин. – Б. пр.

– Не, не – поправи я Тави. – Това е друга дума. Лъжи. Когато умишлено казваш нещо, което не е истина, но искаш другите да си мислят, че е.

– „Лежи“ означава да... се отпуснеш някъде. За да поспиш. Понякога се използва за чифтосване.

– Освен това означава да казваш нещо, което не е точно така – рече Тави.

Кайтай примигна.

– Защо използвате една и съща дума за различни неща? Това е смешно.

– Имаме много такива думи – каза Тави. – Те означават повече от едно нещо.

– Това е глупаво – рече Кайтай. – На хората и без това им е трудно да се разбират един друг, а вие усложнявате още повече нещата с думите, които означават повече от едно нещо.

– Така е – отвърна тихо Тави. – Вместо това я наричай „неистина“. Мисля, че всеки алеранец ще те разбере.

– Искаш да кажеш, че всички алеранци го правят? – попита Кайтай. – Да говорят онова, което не е истина? Да говорят неистини?

– Повечето.

Кайтай изпръхтя отвратено.

– Сълзи в очите на Единствения, защо

? Нима светът и без това не е достатъчно опасен?

– Твоите хора не казват ли лъ... ъъъ, неистини? – попита Тави.

– Че защо да го правим?

– Ами понякога алеранците казват неистини, за да не наранят чувствата на другите.

Кайтай поклати глава.

– Като кажеш, че нещо не е така, няма да го накараш да стане не така.

Тави се усмихна леко.

– Вярно е. Предполагам, че се надяваме, че ще стане.

Кайтай присви очи.

– Значи, твоите хора казват неистини дори на себе си. – Тя пок­лати глава. – Лудост.

Момичето леко потърка с пръсти ухото си.

– Кайтай – каза съвсем тихо Тави. – Помниш ли, когато се катерехме нагоре по въжето в Долината на тишината?

Тя потрепери, без да отмества очи от неговите, и кимна.

– Тогава нещо се случи между нас, нали? – Тави не осъзнаваше, че е протегнал ръка към лицето на Кайтай, докато не усети топлата ѝ гладка кожа под пръстите си. – Погледът ти се промени. Това означава нещо за теб.

Тя стоеше умълчана пред него, а после, за голяма негова изненада, очите ѝ се напълниха със сълзи. Устните ѝ потръпнаха, но тя не каза нищо, а просто кимна бавно.

– Какво се случи? – попита нежно той.

Тя преглътна и поклати глава. Следвайки интуицията си, Тави каза:

– Това си имала предвид, когато каза, че си дошла да наблюдаваш. Ако е бил гаргант, ти ще наблюдаваш гаргантите. Ако е бил кон, си щяла да наблюдаваш конете.

От големите ѝ зелени очи покапаха сълзи, но дишането ѝ остана спокойно и тя не отмести погледа си встрани.

Тави погали нежно светлата ѝ коса. Тя бе невероятно фина и мека.

– Племената на народа ти. Стадомор, вълк, кон, гаргант. Те... се сливат с тях по някакъв начин.

– Да, алеранецо – отвърна тихо тя. – Нашите чала. Нашите тотеми.

– Тогава... значи, аз съм твоят чала.

Тя силно потрепери и от устните ѝ се отрони тих звук. После главата ѝ полегна на гърдите му. Тави я прегърна през раменете и я притисна към себе си. Непознатото усещане леко го изненада. Досега не бе прегръщал така момиче. Тя беше топла и мека, а ароматът на косата и кожата ѝ го замайваше. Той почувства как пулсът и дишането му се ускоряват, а тялото му реагира на близостта ѝ. Но под всичко това се появи още едно, съвсем различно ниво на усещания. Неясно защо му се струваше, че е абсолютно правилно да я усеща до себе си, сгушена под ръката му. Той леко я притисна и тя се премести по-плътно до него, потрепервайки от беззвучния си плач.

Тави понечи да заговори, но нещо го възпря. Вместо това той продължи да мълчи и да я прегръща.

– Исках кон, алеранецо – прошепна тя с пресеклив глас. – Бях планирала всичко. Щях да яздя със сестрата на майка ми Хашат. Да препускам към хоризонта без особена причина, просто за да видя какво има там. Щях да се надпреварвам с ветровете и да предизвиквам гръмотевиците на летните бури с тропота на копитата на препускащото ми през равнините племе.

Тави чакаше. После намери ръката ѝ, пръстите им се преплетоха и той отново почувства, че всичко това е правилно.

– След това се появи ти – каза тихо тя. – Предизвика Скагара пред всичките ми хора в хортото. Осмели се да влезеш в Долината на тишината. Победи ме в Изпитанието. Върна се за мен, рискувайки собствения си живот, макар че можеше да ме оставиш да умра. И имаше такива красиви очи. – Тя повдигна обляното си в сълзи лице и очите ѝ отново потърсиха неговите. – Не съм искала това да се случи. Не съм го избирала.

Тави не отместваше поглед от нея. Вената на шията ѝ пулсираше в ритъма на сърцето му. Те вдишваха и издишваха едновременно.

– И сега ти си тук – каза тихо той. – Опитваш се да научиш повече за мен. Всичко ти е толкова непознато.

Тя бавно кимна.

– Това не се е случвало с никой от народа ми – прошепна тя. – Никога.