Фурията на Академа

Той повдигна вежди.

– Изпратил е и за сестра ми?

– Най-вече за нея – отвърна Амара. Тя се намръщи, докато се изкачваха по стълбите към личния кабинет на Бърнард. – Трябва да знаеш някои неща, Бърнард. Негово Величество ме помоли да ра­зясня и на двама ви ситуацията около нейното гостуване. Насаме.

Бърнард кимна и отвори вратата.

– Досетих се. Тя вече си приготви багажа за пътуването. Ще изпратя куриер и до довечера ще е пристигнала тук.

Амара влезе, погледна го през рамо и вирна брадичка.

– Още тази вечер, така ли?

– Хм... Може би чак утре сутринта. – Той затвори вратата зад гърба си. Съвсем небрежно бутна резето и се облегна на нея. – Знаеш ли, Амара, Джиралди е прав. Една жена не бива да се облича в такива тесни кожени дрехи.

Тя го погледна и примигна невинно.

– Така ли? И защо не?

– Кара мъжете да си мислят разни работи.

Тя тръгна бавно из стаята. Бърнард бе ловец по душа и когато бе необходимо, можеше да бъде изключително търпелив. Амара бе установила, че ѝ доставя огромно удоволствие да подлага търпението му на изпитание.

И още по-голямо да го накара да се предаде.

Тя започна да разплита меднокестенявата си коса.

– И какви точно неща, Ваша светлост?

– Че трябва да носиш рокля – каза той, а в гласа му бе започнало да се промъква слабо, ниско ръмжене.

Докато я гледаше как разпуска косата си, очите му сияеха.

Тя разплете плитката си с преднамерена прецизност и започна да разресва косата си с пръсти. По-рано я носеше доста къса, но започна да я пуска, след като разбра колко много харесва Бърнард дългите коси.

– Ако бях облечена с рокля – каза Амара, – вятърът щеше да я разкъса на парчета. И когато се спуснех долу, за да се срещна с теб, милорд, Джиралди и хората му щяха да се зазяпат във всичко, което парчетата не могат да покрият. – Тя отново примигна и остави косата си да пада на вълни пред лицето и върху раменете ѝ. Видя как очите му се присвиват от удоволствие пред гледката. – Едва ли щях да мога да се разхождам така наоколо, пред очите на тълпа легионери. Както вече казах на добрия центурион, така е по-практично.

Бърнард се оттласна от вратата и тръгна напред с бавни стъпки. Наведе се към нея и свали куриерската ѝ раница. Пръстите му докоснаха леко рамото ѝ и тя сякаш ги усети през жакета. Бърнард бе призовател на земя с невероятна сила, а такива хора винаги излъчваха аурата на чисто първично, животинско физическо желание, която се носеше около тях като парфюм. Амара го беше усетила първия път, когато го срещна, и всеки път то ставаше все по-силно.

Достатъчно бе само той да направи опит и собственото ѝ търпение щеше да се изпари за миг. Не беше справедливо, но тя трябваше да признае, че едва ли може да се оплаче от резултата.

Той остави раницата настрани и продължи да пристъпва нап­ред, притискайки я леко с тялото си към бюрото, принуждавайки я да се извие назад.

– Да, не трябва – рече той с тих глас и тя почувства как близостта му постепенно пробужда в нея животински копнеж.

Той повдигна ръка и докосна бузата ѝ с върховете на пръстите си. След това нежно отпусна ръката си върху рамото ѝ и бавно я плъзна надолу до хълбока.

Докосването му я накара да остане без дъх от внезапно връхлетялото я желание. Ръката му полегна върху хълбока ѝ и той каза:

– Ако дрехите ти бяха практични, щях да успея да ги сваля с един замах. Можехме да спестим време. – Наведе се напред, устните му докоснаха леко бузата ѝ и той зарови лице в косата ѝ. – Ммм. Да те получа цялата наведнъж. Това вече би било практично.

Амара се опита да продължи играта, но не го беше виждала от седмици и почти против волята си почувства как тялото ѝ се поддава на удоволствието от допира до него и се извива така, че бедрото ѝ да се притисне към неговото. Той се наведе над нея и я целуна и меката топлина на устните му и чувствената наслада от тях изпразниха главата ѝ от всякакви мисли.

– Играеш нечестно – прошепна тя миг по-късно, докато плъзгаше ръце под туниката му, за да почувства силните горещи мускули на гърба му.

– Не е нарочно – изръмжа той и разтвори предницата на жакета ѝ, а тя отметна глава назад, усещайки докосването на хладния въздух върху тънката ленена долна риза. – Желая те. Твърде дълго чаках.

– Не спирай – прошепна тя и гласът ѝ премина в тих стон. – Твърде дълго.

По стълбите, водещи към кабинета на Бърнард, се разнесе тропот на ботуши.

Човекът се изкачваше бавно.

И шумно.

Бърнард изръмжа раздразнено и затвори очи.

– Кхм – покашля се Джиралди пред вратата. – Апчх. Леле, яко съм настинал. Да, сър, настинка. Ще трябва да потърся лекар.

Бърнард изпъна рамене и Амара с огромно усилие се откъсна от него. Изправяйки се, тя леко се олюля. За да не изгуби равновесие, се подпря на ръба на бюрото на Бърнард и с пламнало лице започна да закопчава жакета си.

Бърнард запаса набързо туниката си в колана, но в очите му тлееше сподавен гняв. Той отиде до вратата и Амара остана поразена колко огромна изглеждаше фигурата му. Графът отключи и се изправи срещу застаналия на прага центурион.

– Извинявай, Бърнард – каза Джиралди. – Но...