Фурията на Академа

Бърнард и рицарите му стигнаха до границата на кроача. Той се спря, давайки възможност на легионерите да се престроят, пос­ле си пое дълбоко дъх и се отпусна на едно коляно, вдигайки лъка си с поставена стрела на тетивата. Бърнард насочи стрелата към повърхността на кроача и отпусна тетивата. Големият лък изсвистя. Стрелата се плъзна над земята и след трийсет-четирийсет ярда започна да дълбае дълга и тънка бразда в субстанцията.

В гнездото на вордите избухна бурна активност, понесе се странен, подсвиркващ рефрен, който се издигна към нощното небе. От кроача изскочиха восъчните паяци, същества с размера на средноголямо куче. Телата им бяха защитени от застъпващи се плочи, а членестите им хитинови крака им позволяваха да прескачат по двайсетина ярда наведнъж. Докато бързаха към браздата в

кроача, паяците надаваха виещи писъци и пронизителни подсвирвания. Амара стреснато потрепна. Въобще не беше предполагала, че толкова наблизо, буквално под носовете им, ще се крият толкова много от тези чудовища. По кроача пълзяха десетки същества, чийто брой пред очите ѝ се удвои, а после се утрои.

Бърнард и неговите рицари Флора опънаха лъковете си и се заеха за работа. Стрелите им, оборудвани с метални наострени върхове, способни да проникнат и през броня, се забиваха безпог­решно във восъчните паяци, които се разбягаха, подскачайки по кроача. Изстреляни от тежките лъкове, които можеха да бъдат огънати само от призователите на дърво, стрелите се оказваха смъртоносни. Те не спираха да разсичат телата на паяците и мина повече от минута, докато съществата се усетят, че са нападнати.

Част от паяците се обърнаха към алераните и започнаха да ги оглеждат със светещите си очи, като не спираха да подскачат и да издават свирукащите си писъци. Останалите подеха сигнала и само за секунда около наранения кроач се събра цяла орда, която се спусна към нападателите.

– Сега! – изрева Бърнард.

Стрелците отстъпиха назад, без да спират да стрелят, и стрелите им свалиха още няколко паяци, докато те летяха към алераните. Половината от пехотинците на Джиралди стъпиха на повърхността на кроача и забиха щитовете си във восъчното вещество, издигайки стена пред връхлитащата ги вълна от паяци.

Легионерите работеха задружно. Те се бяха отказали от обичайните си дълги копия в полза на късите, тежки мечове, които разсичаха телата на паяците безмилостно и без колебание. Един от мъжете залитна, нападнат едновременно от три паяка. Отровните им зъби се забиха във врата му и той падна, отваряйки опасна пролука в стената от щитове. Джиралди излая някаква заповед и един от легионерите във втората редица бързо издърпа ранения назад и зае мястото му. Касапницата продължи около половин минута, след което в атаката на паяците започна да се усеща колебание.

– Втори ред! – изкрещя Джиралди.

Легионерите от първия ред отстъпиха назад като един, освобождавайки място на свежите бойци, които бяха забили щитовете си в кроача и заразмахваха мечовете си със смъртоносна ефективност. Няколко безкрайни секунди по-късно ново колебание в атаката на паяците позволи на третата редица да излезе напред, а след това и на четвъртата. И всеки път на паяците им се налагаше да се сражават с отпочинали легионери.

Тежките ботуши на алераните трошаха повърхността на кроача и шляпаха в гъстата течност, която затрудняваше придвижването им – но те бяха газили, маневрирали и водили боеве в кал и преди. Ветераните на Джиралди удържаха позицията си и започнаха постепенно да напредват към пещерата. Стрелците на Бърнард защитаваха фланговете им, като поразяваха паяците, които се опит­ваха да ги заобиколят отстрани.

– Преминахме половината разстояние – избоботи Дорога. – Скоро ще се появят. Тогава ние...

От входа на пещерата се разнесе пронизителен писък, но някак по-дълбок, по-рязък и заповеден от останалите. За секунда нас­тъпи тишина, последвана от трескаво движение. Паяците започнаха да отстъпват пред алераните, а междувременно от устата на пещерата започнаха да се изсипват воините ворди.

Те се устремиха към редицата алерани, щракайки заплашително с тежките си челюсти.

– Дорога! – извика Бърнард. – Джиралди, назад!

Вождът на маратите излая нещо на Уокър, гаргантът се обърна и тръгна обратно по пътеката, която си бяха проправили през кроача. Амара се наведе над буретата, прикрепени към седлото му, и изби дървените им запушалки. По прокопания канал потекоха две струи лампово масло, смесено с най-силния алкохол, който ветераните на Джиралди бяха успели да открият. Хората на Джиралди се затичаха с всички сили към края на кроача, преследвани неотстъпно от вордите.

Когато първите легионери стигнаха до непокрита земя, Джиралди изкрещя друга заповед. Мъжете се обърнаха, сформираха отново боен ред, но този път от двете страни на канала, вкарвайки вордите помежду си. Без да обръщат внимание на маневрата им, съществата се втурнаха след алераните – но този път двете стени от щитове ги насочиха право към Дорога, Уокър и смазващата сила на Бърнардовите рицари Тера.