Фурията на Академа

– Чудесно – отвърна Лар. – А сега, да видим кой следва. А, Ания Деметрия, би ли дошла? Ти си следващата. Би ли изброила икономическите достижения на управлението на Гай Терций и ефекта им върху развитието на долината Амарант...

Девойката заговори неуверено под твърдия заплашителен пог­лед на Лар.

Тави се наведе към Ерен и прошепна:

– Това няма смисъл. Защо атакуващ стрелец да гаси лампите? Как ще уцели?

Ерен погледна протестиращо към Тави, а после кимна към Лар.

Тави се намръщи.

– Просто говори по-тихо. Няма да ни чуе при всичкото това къркорене на стомаси.

Ерен въздъхна.

– Не знам защо са постъпили така, Тави.

Гаел, която се наведе към Тави откъм другата страна на Ерен, прошепна:

– Аз също не открих кой знае какво. Никой от прислугата не е запомнил хората, за които ти спомена. Но аз прерових боклука и намерих няколко комплекта съвсем прилични дрехи, малко одеяла, малко чаши, сякаш някой е изхвърлил всичко от една или две стаи. Бяха под остатъците от закуската – значи, е станало през нощта.

– Врани! – промърмори Тави.

Отново се облегна на стената, разтревожен. Изпитът траеше твърде дълго. Кайтай се беше съгласила да поседи тихичко в стаята на Тави, докато се стъмни, за да може да напусне незабелязано територията на Академията, но той ѝ бе обещал да се върне много по-рано. С всеки изминал момент вероятността тя да си тръгне ставаше все по-голяма.

– Тави – попита Ерен, – а Градският легион откри ли нещо?

– Не – поклати разочаровано глава Тави, – поне преди да дойда тук преди двеста години. – Той изгледа мрачно ученичката, която говореше неуверено по толкова лесния въпрос. – Врани, политиката на Терций е довела до спиране на инфлацията, което направило възможно опитомяването на копринодайните прилепи и положило началото на производството на коприна. Врани, ябълковите градини нямат нищо общо!

– Не бъди взискателен към нея, Тави – прошепна Гаел. – Тя е от Рива – говори се, че тамошните хора не блестят с интелект.

– Никога не съм чувал за това – намръщи се Ерен. – Нали Тави живееше близо до Рива и... – Той примигна, после завъртя очи. – О!

Тави изгледа свирепо Гаел, която само се усмихна, слушайки как Ания най-накрая спомена нещо несвързано за копринените ферми. Маестро Лар я освободи с жест и с кисел поглед, отбеляза още нещо в дневника и го обърна на последната страница.

– Е – промърмори Лар, – остана ни само още един ученик. Тави Патронус Гай, моля, ела. – Той изгледа строго Тави и каза: – Ако можеш да се откъснеш от разговора.

Тави почувства как се изчервява, но не каза нищо, стана от мястото си до стената, прекоси стаята и седна пред катедрата на маестро Лар.

– Много добре – провлече маестрото. – Ако не те затруднява, ще ни просветлиш ли относно така наречената римска култура и ролята ѝ в ранната история на Алера?

През залата премина ропот. Въпросът беше преднамерен, и всички знаеха това. За изминалите две години Тави беше спорил четири пъти с Лар по този въпрос – а сега маестрото го даваше на изпита. Явно възнамеряваше да принуди Тави да приеме неговата гледна точка или да го скъса. Това беше подла тактика, която се стори на Тави особено жалка и дразнеща сега, на фона на проблемите му от последните дни.

– От каква гледна точка, сър?

– Гледна точка? – примигна Лар. – От гледна точка на историята, разбира се.

Тави стисна устни.

– Чия история, сър? Както знаем, има няколко схващания за римската култура.

– Аз не го знаех – изрече меко Лар. – Защо не започнем с точното определение за римска култура?

Тави кимна.

– Общо взето, тя представлява съвкупност от умения и методи, съдържащи се в най-ранните летописи на Алера.

– Създадени по предания, искаш да кажеш, нали? – вметна спокойно Лар. – Както знаем, не са се запазили автентични документи от тази епоха.

– Точно така – съгласи се Тави. – Тя включва военна тактика, стратегически доктрини, философия, психология, политическо устройство и инженерни науки без призоваване на фурии.

– Да – каза Лар самодоволно. – Безфурийно инженерство. Към нея могат да се причислят и предсказването на бъдещето по вът­решности на животни, почитането на същества, наричани „богове“, и нелепи твърдения, като например, че на войниците се е плащало със сол вместо с монети.

Из залата се разнесе сподавен смях.

– Сър, за руините на град Апия в южната част на долината Амарант, а също и за дългия десет мили стар каменен път, водещ към реката, има доказателства, че са строени без призоваване на фурии.

– Наистина ли? – попита кротко Лар. – Според кого?

– Според предшественика ви, маестро Магнус – отвърна Тави. – Писал е за това в неотдавнашната си книга „За древните времена“.

– Така е. Горкият Магнус. Навремето беше наистина добър оратор. Докато не го уволниха от Академията, за да не окаже влияние умопомрачението му върху младежта на Алера. – Помълча и добави: – Винаги е бил малко неуравновесен.