Фурията на Академа

– Може и да е така – съгласи се Тави, – но книгите му, изследванията му и изводите му са напълно логични. Руините на Апия показват, че тогавашната архитектура е сравнима със съвременната – както по качество, така и по мащаби – но явно се е строяло с ръчно обработени каменни блокове, което е било...

Маестро Лар махна небрежно с ръка, отхвърляйки доводите на Тави.

– Да, да, сега ще се опиташ да убедиш всички нас, че хората без никакво призоваване на фурии са били способни да изсичат мраморни блокове с голи ръце. След което, пак без помощта на фурии, са вдигали тези огромни блокове – някои от които тежки шест или седем тона – само с голите си ръце!

– Подобно на маестро Магнус...

Лар изсумтя подигравателно.

– ...и мнозина преди него – продължи Тави, – смятам, че способностите на координирани групи от хора, използващи инструменти и съоръжения, са много недооценени.

– Звучиш като Магнус в последните му трудове – отговори Лар. – Ако наистина са се използвали такива методи, защо хората са се отказали от тях?

Тави спокойно си пое дъх и отвърна:

– Откриването на призоваването направило тези методи излишни, скъпи и опасни.

– Или тези безполезни методи изобщо не са съществували.

– Не са безполезни – възрази Тави. – Просто са различни. Съв­ременните сгради не превъзхождат с нищо онези, които са били построени в Апия.

– Стига си ревал, Калдерон! – извика някой откъм центъра на залата. – Те не са можели да направят нищо без призоваване! Били са толкова безполезни, колкото си и ти! А всички тук, които не са изроди, са гладни!

Из залата премина нервен смях. Тави усети внезапна ярост, но запази безизразно лице. Продължи да гледа спокойно маес­тро Лар.

– Академи – каза Лар, – такава гледна точка е интересна – бих казал даже романтична. Но не може да се отрече фактът, че малкото примитивно общество на древните алерани не е било способно на колективните целенасочени усилия, необходими за построяването на такива съоръжения. Те просто не са имали средства за изграждането им, без да прибягват до призоваване на фурии. От това следва, че алераните винаги са имали способността да призовават, макар и не толкова развита като днес, но позволяваща да се издигат конструкции от отделни части, докато съвременните методи дават възможност да се изграждат монолитни каменни съоръжения. Това е единствената разумна гледна точка.

– Това е вашата гледна точка, маестро – отвърна Тави. – Но има и много други учени и историци, освен Магнус, които не биха се съгласили с нея.

– В такъв случай би трябвало да са в Академията, където да споделят възгледите си – каза Лар с унил поглед. – Е, предполагам, че трябва да поощря... уникалната ти гледна точка.

Лицето на Тави пламна отново от гняв и унижение, но вече му беше трудно да остане безизразен.

– И макар възгледите ти да са явно погрешни, трябва да приз­ная, че си чел материала. А това май е повече, отколкото са направили по-голямата част от останалите. – Лар погледна към дневника си и постави на Тави най-ниската положителна оценка. Махна с ръка. – Достатъчно.

Тави стисна зъби и се върна на мястото си, а маестро Лар огледа дневника.

– Нали не съм пропуснал никого? – попита той. – Ако не сте си взели устната част от изпита, ще получите отрицателна оценка. – Той огледа залата, вече изпълнена с глъчка и движение. – Е, много добре. Свободни сте.

Още преди той да довърши думите си, учениците наставаха и поеха към изхода.

– Жалък тиранин – каза Гаел на Тави, докато излизаха. – Фурии, това не е човек, а арогантен задник!

– Той е идиот – рече Тави. – Никога не е бил в Апия, не я е проучвал. Магнус може и да е побъркан, но това не значи, че греши.

– Не беше в това проблемът – каза Ерен тихо. – Тави, не можеш просто така да спориш с маестро от Академията. Той искаше да те постави на място.

Тави изръмжа и няколко пъти удари с юмрук дланта си. После се намръщи. Наранените кокалчета на ръката го заболяха и на няколко места потече кръв.

– Фурии, Тави! – възкликна Гаел разтревожено. – Как се нарани?

– Не искам да говоря за това – отвърна Тави.

– Нека да отидем да хапнем нещо – предложи Ерен.

– Отидете вие – отвърна Тави. – Аз трябва незабавно да се явя при Гай. Сигурно ще е бесен, че изпитът е продължил толкова дълго.

– Може вече да са намерили леля ти – предположи Ерен. – И дори може тя да те чака.

– Възможно е – каза Тави. – Ще се опитате да научите каквото успеете, нали? Аз ще ви потърся веднага щом имам възможност.

Той се обърна и закрачи към стаята си, без да обръща внимание на тревожните погледи, които си размениха приятелите му. Стори му се, че чува смях, когато преминаваше покрай останалите ученици, но не беше сигурен. Във всеки случай нямаше нито време, нито намерение да си изяснява отношенията с тях. Вече почти се бе стъмнило, а трябваше да изведе Кайтай от Академията, преди Килиан да се опита да изясни кой е бил с него в Сивата кула. Тави не се притесняваше, че Килиан може да застраши Кайтай – или поне не и след като изслушаше обясненията му, – но щеше да се чувства по-добре, ако първо момичето напусне Цитаделата.