Фурията на Академа

Канимът изръмжа.

– В моя народ има няколко... касти, както ги наричате вие. Най-силна е кастата на воините. Но също така силни са и иларумите. Кървавите пророци. Магьосници. Измамници, предатели. Сарл е един от тях, макар да се преструва, че е от по-нисша каста, за да може да работи за мен. Сякаш нямам ум в главата си. Кървавите пророци мразят вашия вид и са решени да ви унищожат с всички възможни средства.

– Значи, Сарл работи заедно с онзи с наметалото – каза Тави.

– И отива да убие Гай – каза Варг. – Иска да ви лиши от водач. Да ви направи уязвими. – Канимът облегна ръка на дръжката на меча си и оголи зъби в лека усмивка. – Опитах се да предупредя вашия Първи лорд. Но едно пале с повече кураж, отколкото мозък, ме спря с ножа си.

– Значи, си се опитал да ме предупредиш – каза Тави. – С надеждата, че сам ще успея да го разбера. Затова изпрати онова писмо на Гай. За да може да провери кораба и да види, че стражите всъщност не си тръгват.

Варг утвърдително изръмжа.

– Не се получи. Затова те доведох тук.

Тави леко наведе главата си настрани и погледна канима:

– Защо?

– Защо какво?

– Защо ни показваш всичко това? Ти си враг на народа ми.

Варг го погледна за миг и отговори:

– Да. И един ден моите хора ще дойдат за теб, пале. И когато аз разкъсам гърлото на твоя Първи лорд, това ще стане на бойното поле, след като съм изгорил земите ви, унищожил съм домовете ви и съм посякъл воините ви – и теб. Тогава няма да има никакви тайни. Никаква магия. Никакво предателство. Ще настъпи денят, когато ще унищожа народа ти, алеранецо. И през цялото време ти ще ме гледаш как се приближавам.

Тави преглътна, внезапно вцепенен от страх.

Варг продължи.

– Но на мен ми се повръща от игрите на Сарл. Той е готов да жертва живота на моята глутница заради някакво предателство, което според него ще ни даде вашите земи. Той погази моята власт. Сключи договор с непозната сила, която използва странна магия. Той ще лиши победата ни от чест, от страст. – Варг изкара ноктите на дясната си ръка и впери поглед в тях. – Няма да го позволя.

– Той иска да убие и теб – посочи Тави.

Варг отново оголи зъби.

– Твърде късно разбрах за предателството му. Всички стражи, освен двама, са омагьосани. А сега и тях вече ги няма. Те ще ме преследват. Може да ме убият. Но аз няма да позволя на Сарл да каже, че ме е победил. Така че следващата стъпка е твоя, пале.

– Моя? – попита Тави.

Варг кимна и изръмжа:

– Разполагаш с много малко време, преди Сарл да направи своя ход. И двамата знаем, че ако говоря с Гай, той няма да ми повярва веднага. – Варг дръпна качулката на наметалото над лицето си и тръгна към страничния коридор, по който се излизаше от стаята. – Съвсем скоро Сарл ще тръгне по петите ми. Аз ще го отведа далеч. Сега ти си единственият, който може да ги спре, пале.

Варг изчезна в тъмнината на тунела, оставяйки слабата си лампа на Тави.

– Проклети врани – изруга младежът със слаб глас, – защо все на мен ми се случват такива неща?

Глава 38

Фиделиас не можеше да не отдаде на холтър Исана дължимото: тази жена беше куражлия. Само няколко часа по-рано тя бе ранена по време на нападение, в резултат на което бяха загинали всичките ѝ приятели в столицата. Самата тя бе избегнала смъртта като по чудо – ако Фиделиас бе пуснал стрелата си миг по-късно, изстрелът на стрелеца щеше да се окаже по-точен. Дори сега, поне според нея, тя се намираше сред убийци и предатели на държавата.

Въпреки това, когато напуснаха сравнително безопасната стая в бордея, Исана се държеше с невероятно достойнство. Тя се беше наметнала с голямата пелерина без възражения, макар че когато влезе в шумната голяма стая на къщата, лицето ѝ леко се изчерви, щом забеляза какво се върши вътре.

– Този помощник на вашия работодател – каза Исана, когато излязоха на улицата, – ползва ли се с неговата подкрепа?

Фиделиас се замисли над думите, които жената бе избрала, за да изрази мисълта си. Тя лесно би могла да каже „лорд Акватайн“ или „лейди Акватайн“, но бе предпочела да не го прави. Разбираше, че Фиделиас избягва да споменава имената им на места, където лесно може да бъде чут, и уважаваше решението му. Това му вдъх­на надежда, че Исана притежава достатъчно гъвкаво мислене, че да се съгласи да работи за тях.

– Абсолютно – каза ѝ той.

– Имам условия – предупреди го тя.

Фиделиас кимна.

– Трябва да ги обявите по време на срещата, холтър – отвърна той. – Аз съм само пратеник и ескорт. Но смятам, че това може да се уреди.

Исана кимна.

– Много добре. Още колко трябва да вървим?

– Не много, холтър.

Исана въздъхна раздразнено.

– Имам си име. Уморих се всички да се обръщат към мен с „холтър“.