Фурията на Академа

– Защото не ме харесва особено. Може дори да не ми повярва. А ако му кажа, че съм получил тази информация от марат, ще извадя късмет, ако само напусне ядосано стаята.

– Той ни мрази – рече Кайтай.

– Да.

– Лудост – каза маратската девойка. – Вордите са заплаха за всички ни.

– И сър Майлс ще го разбере – каза Тави. – В края на краищата. Просто не съм сигурен дали разполагаме с достатъчно време, за да чакаме да му мине инатът. – Младежът поклати глава. – Маестро Килиан е човекът, когото трябва да убедим. Ако успеем, той ще нареди на Майлс да го направи.

Двамата стигнаха до последния белег, който Тави беше оставил на стената, и навлязоха в познатите тунели. Бързият ход на младежа премина в лек бяг, а в главата му препускаха мисли за това, какво трябва да извърши и кой е най-добрият начин да го направи.

Внезапно той долови някакво движение пред себе си и отскочи настрани. Иззад воал от фурии го нападна някаква закачулена фигура, размахала тежък жезъл в ръка. Жезълът се плъзна по лявата ръка на Тави и младежът почувства как тя изтръпва. Зад гърба му Кайтай изръмжа. Тави се блъсна в стената, залитна и едва успя да се удържи да не падне. Той извади ножа си и се обърна срещу нападателя си тъкмо навреме, за да види жезъла на няколко инча от лицето си.

Пред очите му проблеснаха ярки искри и всичко потъна в мрак.

Глава 40

Бърнард и Амара се събудиха заедно още преди зазоряване. Целунаха се бавно и продължително, изправиха се мълчаливо и започнаха да обличат дрехите и броните си. Точно когато приключиха, пред импровизираната стая се разнесоха стъпки и Дорога рязко дръпна завесата от наметала. Широкото грозно лице на марата имаше свирепо изражение.

– Бърнард – прогърмя гласът му. – Съмна се. Те идват.

Глава 41

Исана придружи убиеца до една винарна в тихата, слабо осветена част на улица „Майсторска“, където най-сръчните майстори занаятчии на Алера предлагаха уменията си на богатата клиентела от града. Самата винарна се намираше между два големи магазина – в единия продаваха скулптури, а в другия – фуриени лампи. Над входа ѝ нямаше никаква табела, никакъв знак, който да показва, че това е нещо по-различно от врата за персонала или вход към някоя кантора, който не бе предвиден за непрекъснат поток от клиенти.

Въпреки късния час, вратата се отвори веднага щом убиецът почука, и един мълчалив служител в ливрея ги поведе по коридора към частните помещения.

Стаята беше уютна и богато обзаведена – в единия ѝ ъгъл бяха разположени в полукръг малки диванчета, които осигуряваха интимна обстановка за спокоен разговор на чаша вино. Едно от диванчетата беше заето.

Инвидия Акватайн се беше разположила удобно в него, облечена със същата червена рокля от приема на Калар. Кристалната чаша в ръката ѝ беше напълнена до половината със светло вино. Лицето ѝ бе покрито в прозрачна тъкан – воал, реши Исана – чието предназначение бе да осигури анонимността ѝ, в случай че разговорът им по някакъв начин предизвика нечий интерес. Когато двамата влязоха, лейди Акватайн извърна главата си към тях и леко кимна.

– Добре дошли, холтър. Доколкото разбирам, сътрудникът ми е успял да ви убеди да се съгласите на тази среща.

– Беше доста убедителен – предвид обстоятелствата – отвърна Исана.

Лейди Акватайн посочи с жест диванчето пред себе си.

– Моля, седнете. Желаете ли малко вино? Отлична реколта.

Исана отиде до посочения диван, но не се разположи удобно, а просто седна на ръба и погледна намръщено лейди Акватайн.

– Благодаря, но виното не ми понася – отвърна тя.

Учтивата усмивка на лейди Акватайн се стопи.

– За вас ще бъде по-лесно, ако се опитате да се държите учтиво, холтър. Поне няма да ви навреди.

– Но и полза не виждам – само се губи време – отвърна Иса­на. – А в момента всеки миг е ценен. Дойдох тук да говорим по работа.

– Както желаете – каза лейди Акватайн. – С какво искате да започнем?

– Кажете ми какво искате – рече Исана. – Какво мога да направя за вас?

Инвидия бавно отпи от виното си.

– Първо, публично да подкрепите Акватайн и лорд съпруга ми – каза тя, – който ще стане ваш политически покровител. Което означава, че ще се появявате на публични събирания с цветовете на Акватайн – най-вече на представянето при закриването на фестивала. Може да бъде поискано от вас да присъствате на вечери, да изпълнявате определени социални функции, такива неща. Съпругът ми ще покрива всичките ви разходи.

– Аз сама си изкарвам хляба – отвърна Исана. – И съм отговорна за повече от трийсет семейства в моя холт. Ако непрекъснато присъствам на разни приеми, няма да мога да се грижа за тях.

– Така е. Желаете ли тогава да уговорим някакъв приемлив брой дни годишно?

Исана стисна устни и кимна, опитвайки се да скрие чувствата си.

– Добре. Това ще го решим допълнително. Второ, необходима ми е вашата поддръжка като член на Дианическата лига, което означава да присъствате на събранията на Лигата веднъж в годината, когато се определя курсът ѝ на действие през следващата година.

– А като член на Лигата очаквате от мен да ви подкрепям.