Фурията на Академа

Двамата се спряха точно под решетката. Фиделиас преброи до третия прът вдясно, после го завъртя и натисна. Металният прът се измъкна от гнездото си, Фиделиас се промуши през образувания проход и помогна на лейди Акватайн също да се изкачи.

Двамата се озоваха в един от сервизните коридори в самия дворец, който свързваше кухните със залата за приеми и кралските покои. Биеше камбаната за обща тревога и Фиделиас знаеше, че звънът се чува във всяко кътче на двореца. Той не се и съмняваше, че нощем тук няма жива душа, но винаги съществуваше възможността да се натъкнат на някой случаен гвардеец, използващ коридора като кратък път, за да се отзове на тревогата. Освен това до час първите прислужници щяха да се запътят към кухнята, за да започнат приготвянето на закуската. Колкото по-бързо се махнеха от тук, толкова по-добре.

– Все още смятам, че това не беше мъдър ход – промърмори Фиделиас. Той извади късия си тежък лък, постави една от стрелите в тетивата и провери дали останалите са му подръка. – Беше глупаво от ваша страна да рискувате да ви видят с мен.

Лейди Акватайн се изкиска и размаха ръка с лекомислено през­рение.

– Трябва просто да ме отведеш до схватката и после си тръгвай – каза тя.

После леко потрепна и притисна длан към челото си.

– Добре ли сте? – попита Фиделиас.

– От призоваването на вятър понякога получавам главоболие – отвърна тя. – Трябваше да изтегля целия този вятър от реката през подземията, за да ни повдигне. Беше много тежък.

– Вятър? – попита Фиделиас. – Тежък?

– Когато е толкова много, съвсем не е лесно, скъпи ми шпионино, повярвай ми. – Тя отпусна ръката си и се огледа намръщено. – Сервизен коридор?

– Да – отвърна Фиделиас и тръгна напред. – Намираме се близо до кралските покои и стълбището, водещо към залата за медитиране. От тази част на двореца има няколко прохода, стигащи до подземията.

Лейди Акватайн кимна и продължи да върви на крачка зад Фиделиас. Двамата изминаха кратко разстояние по коридора и стигнаха до пресечка, която щеше да им позволи да заобиколят часовите – макар Фиделиас да подозираше, че цялата Кралска гвардия се е отзовала на тревогата, нямаше смисъл да рискуват. Шпионинът влезе през сервизния вход в една богато обзаведена дневна, която не се използваше, откакто преди двайсет години бе починала първата съпруга на Гай, и се отваряше само за почистване. Фиделиас притисна част от дъбовата ламперия и я отмести встрани, разкривайки тесен проход.

– Тези много ги харесвам – промърмори лейди Акватайн. – Накъде води?

– До някогашните покои на лейди Аналайза – отвърна тихо Фиделиас. – Тази стая тук някога е била кабинет на Гай Пентий.

– С директен проход до покоите на любовницата му, а? – Лейди Акватайн поклати глава и се усмихна. – Дворец или не, като се заровиш под повърхността, всичко изглежда толкова жалко.

– Така си е.

Фиделиас дръпна скрития панел зад гърбовете им и двамата се озоваха в голяма спалня, насред която, върху леко издигнат подиум, имаше огромно легло. Тази стая също имаше занемарен вид. Фиделиас отиде до отсрещната врата, леко я открехна и надникна в коридора.

Вътре веднага нахлуха трясъкът и виковете от вихрещата се битка. На около трийсет крачки от тях Кралската гвардия се бе струпала около входа към стълбището, което водеше надолу до залата за медитиране на Първия лорд. Фиделиас рязко си пое дъх. Металната врата бе откъсната от някакъв невероятно силен удар и лежеше на пода. Пред очите му един гвардеец влезе вътре, стиснал оръжието си в ръка, но почти веднага изскочи навън, стиснал с две ръце раната на корема си. Отведоха го настрани, при другите ранени, около които се суетеше лечител, опитвайки се да запази живота им до пристигането на по-силни призователи на вода. Останалите войници се опитаха да си пробият път с бой, но беше очевидно, че тревогата ги бе хванала неподготвени и в действията им нямаше никаква организация.

– Чакай тук – заповяда лейди Акватайн и забърза по коридора. Тя се приближи до най-близко стоящия гвардеец и му каза с уверен и авторитетен глас: – Гвардеец, кой отговаря за този хаос?

Мъжът завъртя рязко глава и примигна изненадано към Върховната лейди. Отвори уста няколко пъти, преди да успее да каже:

– Оттук, Ваша светлост. – Той я заведе при лечителя и извика: – Йенс! Йенс! Лейди Акватайн!

Лечителят вдигна рязко глава и огледа за части от секундата лейди Акватайн, преди да ѝ кимне и да се върне към задълженията си.

– Ваша светлост.

– Вие ли сте командващият офицер тук? – попита тя.

От караулното излетя копие – като че ли бе изстреляно от огромен лък – и порази един от гвардейците. Той започна отчаяно да крещи.