Фурията на Академа

– Донесете го тук! – изрева лечителят, погледна отново лейди Акватайн и каза: – Не можахме да намерим капитана. Всички центуриони са убити, но технически аз имам ранг на центурион. – Гвардейците донесоха ранения мъж, лечителят отвори торбата с инструментите си и измъкна един хирургически трион, с който започна да реже дръжката на копието. – Враните да го изкълват! – изрева той. – Дръжте го неподвижно! – Той се мръщеше, докато режеше копието, а после измъкна дървото от ранения гвардеец. – Моля да ме извините, Ваша светлост. Ако не посветя цялото си внимание на тези мъже, те ще умрат.

– Ако няма кой да ги ръководи, ще ви се отвори още много работа – каза лейди Акватайн и се намръщи. – Аз поемам командването, докато не пристигне някой от центурионите или капитанът.

– Да, добре – отвърна лечителят. Той погледна към гвардейците и каза: – Нека лейди Акватайн организира нещата, Викт.

– Да, сър – рече гвардеецът. – Ъъъ, Ваша светлост, какви са заповедите ви?

– Докладвай – каза рязко тя. – Какво точно става тук?

– Четирима или петима каними удържат караулното – отвърна гвардеецът. – Избили са хората в помещението, убиха и около десетина други, които се опитаха да влязат вътре, включително центурион Хир. Идват още хора, но рицарите ни са в отпуск тази вечер и все още се опитваме да ги намерим.

– Кой е долу?

– Не сме сигурни – отвърна гвардеецът. – Но пажът на Първия лорд мина през нас и ни предупреди за нападението, а по това време на нощта Гай обикновено е в залата за медитиране. Стражата в първото караулно е загинала с оръжие в ръка, което означава, че сигурно ги е предупредил.

– Канимите са останали тук, за да удържат вратата срещу вас, докато останалите тръгнат към Първия лорд – каза лейди Акватайн. – Откога бие тревогата?

– Може би от десет минути, Ваша светлост. Дайте ни още десет и рицарите ни ще бъдат тук.

– Първият лорд не разполага с толкова време – каза тя и се обърна към вратата. После заговори, без да повишава тон, но гласът ѝ се извиси над грохота от битката и в него прозвуча увереност. – Гвардейци, веднага освободете вратата.

Лейди Акватайн се приближи бързо до входа, а гвардейците отскачаха от пътя ѝ. Тя погледна към помещението, намръщи се и вдигна ръката си с дланта нагоре. Проблесна силна червена светлина и над ръката ѝ се издигна огнена сфера с размера на голямо гроздово зърно.

– Ваша светлост – възрази гвардеецът. – Призоваването на огън може да се окаже опасно за хората долу.

– На голям огън – със сигурност – отвърна лейди Акватайн и запрати огнената топка през вратата.

От мястото си Фиделиас не можеше да види какво точно се случва, но се разнесе оглушителен грохот и в караулното помещение избликна ослепителна светлина. Той видя как сферата прелетя покрай входа няколко пъти, отскачайки от всички стени в помещението. Лейди Акватайн постоя пред вратата още няколко мига, след което кимна решително.

– Помещението е чисто. Господа, напред към Първия лорд!

В този миг инстинктът предупреди Фиделиас за приближаваща опасност. Той отвори по-широко вратата и погледна на другата страна, докато кралските гвардейци се изсипаха в помещението.

Тогава за пръв път той видя ворди.

По коридора се придвижваха две тъмни изгърбени фигури, всяка една с размера на малък кон, покрита с тъмни хитинови плочи. Те имаха крака на насекоми и се придвижваха със странна походка, но достатъчно бързо. Заедно с тях по пода, стените и дори по тавана пълзяха десетки бледи същества с размера на диви кучета, които също бяха покрити с хитинови плочи и се плъзгаха напред с помощта на по осем елегантни, насекомоподобни крайника.

Той остана вперил поглед в тях още около секунда и отвори уста, за да извика предупредително, но изведнъж нещо го възпря. В коридора имаше трийсет-четирийсет гвардейци и всеки момент щяха да пристигнат още. Достатъчно бе един от тях да го зърне и той никога нямаше да напусне жив двореца. Единственото рационално решение бе да запази мълчание.

Съществата се приближаваха все повече и Фиделиас забеляза мощните челюсти на по-големите зверове и проблясващите зъби на по-малките. Колкото и невероятно да беше, все още никой в коридора не ги беше забелязал. Всички се бяха съсредоточили върху вратата на караулното, нетърпеливи да се втурнат на помощ на Първия лорд. Лейди Акватайн стоеше с гръб към приближаващите се ворди и слушаше молбите на развълнувания лечител.

Вордите се приближиха още повече.

Докато ги гледаше, Фиделиас изведнъж осъзна нещо. Той се притесняваше за мъжете в коридора. Страхуваше се за ранените, които лежаха безпомощно на мраморния под, за отчаяния лечител, който се опитваше да се погрижи за тях, страхуваше се за лейди Акватайн, която бе действала с такава решителност и бе успяла да овладее хаоса, който я беше посрещнал при пристигането ѝ тук.

Един от бледите паяци направи дълъг, пикиращ скок и се приземи далеч пред останалите, върху мраморния под на двайсетина фута от лейди Акватайн. Без да се колебае, съществото се хвърли към гърба ѝ.

Ако се покажеше сега, това щеше да е равносилно на самоубийство.