Фурията на Академа

Фиделиас вдигна лъка си, опъна тетивата и простреля паяка във въздуха, на три фута от лейди Акватайн. Стрелата прониза съществото и се заби в дървената ламперия на стената. Паякът се загърчи в безпомощна агония.

– Ваша светлост! – прогърмя гласът на Фиделиас. – Зад вас!

Лейди Акватайн се обърна и очите ѝ проблеснаха едновременно с меча, който тя извади от ножницата си при вида на приближаващата заплаха. Предупредените гвардейци реагираха моментално, оръжията им се появиха в ръцете им като с магия, а срещу тях като вълна се издигна облак от бледи паяци.

Виковете от болка се смесиха с пронизителните свистящи писъци на паяците. Стоманата разсичаше бледите същества. Зъбите им намираха оголена плът на шиите, хълбоците и всяко място, което не бе защитено с броня.

Фиделиас беше виждал много битки. Пред очите му бяха действали най-различни бойни призователи. Беше се сражавал редом с рицари, беше се изправял срещу призователи с различна сила и беше видял смъртоносните последствия от призоваването.

Но никога не беше виждал някой от Висшите кръвни линии на Алера да влиза в сражение. Само за секунди той успя да осъз­нае дълбоката пропаст, която зееше между силата на рицарите, неговата собствена и силата на някой с кръвта и уменията на лейди Акватайн.

Когато паяците се хвърлиха в атака, в коридора настъпи същински хаос, с изключение на пространството около лейди Акватайн. Мечът ѝ се движеше като лъч светлина, прихващаше с удивителна точност носещите се към нея същества още във въздуха и ги поразяваше със смъртоносна точност. Докато помиташе първата вълна паяци, изражението на лицето ѝ оставаше все така спокойно. Щом ѝ се отвориха няколко свободни секунди, тя вдигна лявата си ръка, очите ѝ проблеснаха и тя изкрещя няколко думи.

Внезапно половината коридор бе обхванат от пламъци, които заляха вордите със заслепяваща горещина. Огнената вихрушка профуча през коридорите, но успя да възпре потока от паяци само за кратко. Оцелелите от пламъците просто продължиха напред, прегазвайки изгорелите тела на своите събратя.

А след това се появиха и по-големите.

Един от вордите воини хвана някакъв гвардеец. Хитиновата му броня с лекота издържа на ударите на тежкия меч и той просто разтърси човека като куче, захапало плъх. Фиделиас чу как вратът на войника се счупи, вордът просто го захвърли настрани и скочи към следващия поред – лейди Акватайн.

Щом видя приближаващото се същество, Върховната лейди пусна меча си и когато то се опита да се докопа до шията ѝ, хвана челюстите му с облечените си в ръкавици ръце.

Устата ѝ се разтегна в развеселена усмивка и земята под краката ѝ се разтресе. Призовавайки силата на земната си фурия, жената бавно разтвори челюстите на чудовището. То се съпротивляваше отчаяно, но Върховната лейди Акватайн продължаваше да ги разчеква все повече, докато не се разнесе неприятно хрущене и вордът не започна отчаяно да драпа с крайниците си. Лейди Акватайн подхвана по-удобно челюстите с двете си ръце, завъртя ворда воин и го запрати далеч в коридора – той се блъсна в една мраморна колона, хитиновата му броня се пропука и падна на пода като строшена играчка. От тялото му потече странна течност, той потрепери и умря.

Срещу нея се хвърли втори ворд воин. Лейди Акватайн го видя и със същата развеселена усмивка отскочи назад и нагоре в грациозен полет, повдигната от фурията си, извън обсега на ворда.

Но въпреки всичката си сила, тя нямаше очи на гърба си. Когато паяците на тавана, които не беше видяла, скочиха върху нея, Фиделиас не изгуби нито миг за мислене. Той се съсредоточи и бързо изстреля две тежки стрели, улучвайки първо единия, а след това и втория паяк, намиращи се съвсем близо до главата на лейди Акватайн.

Тя рязко обърна глава, видя резултатите от стрелбата на Фиделиас и го дари със свирепа усмивка. Под нея, след първоначалния шок от вордската атака, гвардейците вече се сражаваха заедно, а и подкрепленията пристигаха. Те включваха двама рицари Флора и половин дузина рицари Фериси, чиито лъкове и мечове се справиха бързо и с втория вордски воин.

Лейди Акватайн се носеше над ранените гвардейци и небрежно поваляше приближаващите се към тях паяци с юмруци от вятър и огън. Пристигнаха още войници и тя леко се приземи на мраморния под точно пред вратата, зад която се криеше Фиделиас.

– Много добра работа, Фиделиас – рече тихо тя. – Стрелбата ти е безупречна. Благодаря ти.

– Нима смятахте, че няма да ви подкрепя, когато сражението започне, милейди?

Тя леко наклони глава и каза:

– Ти се разкри, за да ме предупредиш, Фиделиас. И за да предупредиш гвардията. Ако нямаха по-голям проблем пред себе си, тези мъже щяха да те заловят и да те убият.

Фиделиас кимна.

– Да.

– Тогава защо рискува живота си заради тях?

– Защото, милейди – отвърна тихо той, – аз се обърнах срещу Гай. Не срещу Алера.

Тя присви очи и кимна замислено.

– Разбирам. Не го очаквах от теб, Фиделиас.

Той приближи главата си към нейната.

– Някои от тези паякообразни твари успяха да преминат, милейди. Тръгнаха надолу по стълбището.