Фурията на Академа

– Заплатихме с кръвта си за унищожаването на ворда в това гнездо. Но мъдростта ни каза, че когато вордите напускат гнездото си, те се разделят на три групи, за да построят нови гнезда. Да се размножават. Ние проследихме и унищожихме една такава група. Но има още две. Според мен едната от тях е тук, в твоята долина, и се крие в склоновете на планината, наречена Гарадос.

Бърнард се намръщи.

– А къде е другата?

Вместо отговор, Дорога бръкна в торбата си и измъкна оттам една окъсана стара кожена раница. Подхвърли я в скута на Бърнард.

Амара почувства как цялото тяло на мъжа се напряга и той впери очи в раницата.

– Велики фурии – прошепна Бърнард. – Тави.

Глава 5

Срутването напълни с облаци прах конюшните на Исанахолт и през процепите в покрива проникнаха меките златисти лъчи на слънцето. Исана се взираше в огромната напречна греда на пос­тройката. Тя се беше строшила и рухнала на пода в конюшнята без всякакво предупреждение, миг след като Исана влезе в плевнята, за да сипе храна за животните. Ако беше тръгнала в погрешната посока или просто се беше забавила малко, сега, вместо да стои на място и да трепери от спотаен ужас, тя щеше да лежи мъртва на пода, заедно с размазаните и окървавени тела на двете нещастни кокошки.

Първата ѝ мисъл бе за хората от холта. Имаше ли някой от тях в плевнята или на тавана? О, фурии, не, дали някои от децата не са играли тук? Исана призова фурията си и с нейна помощ създаде водна завеса, която премина през цялата постройка – но в плевнята нямаше никой.

„Може би това е била целта“, помисли си тя, досещайки се внезапно за едно възможно обяснение за инцидента. Изправи се и все още разтреперена, отиде да огледа гредата.

Единият ѝ край беше отчупен и от него стърчаха неравни трески. Другият бе далеч по-гладък и изглеждаше така, сякаш бе отрязан с трион. Но тук не бе използвано никакво острие. Дървото бе раздробено и прашно, сякаш го беше нападнала цяла армия от термити.

„Призоваване на фурия – помисли си Исана. – И то умишлено.“

Произшествието не беше случайност. Определено не беше случайност.

Някой се беше опитал да я убие.

Внезапно Исана почувства още по-осезаемо, че е съвсем сама в конюшнята. Повечето от хората ѝ вече бяха излезли на полето – оставаха им само още няколко дни за оран и сеитба, а пастирите трябваше да следят размножителния цикъл, да помагат при израждането на новите агънца, теленца, деца и две гаргантчета. Дори кухнята, която се намираше най-близко до конюшнята, в момента беше празна, защото работещите вътре жени бяха отишли да вечерят в холтърската къща.

Казано накратко, едва ли някой бе чул падането на гредата – и естествено, никой нямаше да я чуе, ако беше извикала за помощ. За миг ужасно ѝ се прииска брат ѝ все още да живееше в холта. Но Бърнард го нямаше. Трябваше сама да се погрижи за себе си.

Исана си пое дълбоко дъх, за да се успокои, и направи няколко крачки към стената, където на една кука висеше вила. Тя я откачи, стараейки се да не вдига шум, и накара Ручей още веднъж да провери плевнята. Не можеше да разчита напълно на фурията си – дори убиецът да се намираше някъде наблизо, ако бе достатъчно сдържан човек, Ручей нямаше да успее да долови чувствата му. Но и това бе по-добро от нищо. При нужда призователите на дърво можеха да използват силата на фуриите си, за да скрият присъствието си от очите на другите, ако наблизо имаше достатъчно растителност. По заповед на призователя дърветата изместваха сянката си, тревата се прегъваше, за да го замаскира, и неуловимата игра на светлосенки можеше да го скрие дори от най-бдителните очи. А подът на плевнята бе покрит почти до глезените с тръстика, за да се запази топъл през зимата.

Исана остана неподвижно на мястото си в продължение на няколко безмълвни секунди, като се ослушваше за някой звук, който да издаде присъствието на друг човек. Търпеливостта щеше само да ѝ е от полза – не след дълго хората ѝ щяха да започнат да се прибират от полето в холта, за да се навечерят. Нападателят ѝ, ако все още беше тук, досега да я е нападнал, ако я смяташе за уязвима цел. Най-лошото, което можеше да направи в този момент, е да изгуби ума и дума и да хукне да бяга, попадайки в някой хитър капан.

Навън се разнесе тропотът на приближаващи се копита и някой на кон мина през портата на холта. Животното тупна раздразнено няколко пъти по земята, след което се разнесе младежки глас:

– Хей, има ли някой в холта? Холтър Исана?

Исана затаи дъх, после бавно въздъхна и се поуспокои. Някой беше дошъл. Тя отпусна вилата и тръгна към вратата, през която беше влязла.

Зад нея се разнесе тихо тупване, едно кръгло камъче подскочи и падна върху сламата. Внезапно Ручей я предупреди за вълна от паника, извираща някъде зад гърба ѝ.