Фурията на Академа

– Не знам, сър – обади се Арик със съмнение в гласа. – Никога не съм чувал за нещо подобно. Метаморф кръвопиец? Ако такова нещо съществуваше, щяхме да сме чували за него, нали?

– Според Дорога тогава, когато чуеш за него, вече ще е твърде късно – отвърна Бърнард. – Ако е прав за местоположението на гнездото му в Гарадос, това може да обясни изчезванията в холта ти, Арик.

– Сигурен ли сте, че не ви е разказвал някоя легенда? – попита Арик.

– Видях със собствените си очи как нашите лечители закърпват към двеста марати и поне още толкова от животните им, Арик. Никой не се шегува с такива неща. Щом Дорога казва, че е изгубил близо две хиляди бойци, аз му вярвам.

И той им разказа останалото от историята на Дорога.

Исана скръсти ръце и потрепери.

– А третото гнездо?

Бърнард и Амара си размениха един от онези погледи и на Исана не ѝ беше необходимо да прибягва към призоваване, за да разбере, че брат ѝ лъже, когато отвърна:

– Дорога е пратил следотърсачи след него. Щом открием нещо, ще нанесем удар. Но ми се иска първо да съсредоточим вниманието си върху гнездото, за което вече знаем.

– Две хиляди бойци – промърмори Арик. – Как ще нападнем това гнездо? В цялата долина няма толкова хора, Бърнард.

– Маратите са нямали рицари. Ние имаме. Мисля, че ще успеем да удържим тези ворди в гнездото им, докато не пристигне подкрепление от Рива.

– Ако пристигне подкрепление от Рива – обади се Исана.

Бърнард рязко се обърна към нея.

– Какво имаш предвид?

– Нали видя как реагира Арик, когато му разкри откъде знаеш всичко това, а той лично се е срещал с Дорога. Затова не се изненадвай, ако Върховният лорд Рива изобщо не обърне внимание на думите на един варварин.

Амара прехапа устни и присви очи.

– Мисля, че е права. Рива има много причини да мрази маратите.

– Но тук умират алерани, Амара – каза Бърнард.

– В доводите ти има смисъл – отвърна Амара. – Но това не означава, че Рива ще прояви благоразумие. И без това средствата му са ограничени след възстановяването на гарнизона и помощта, която оказа за ремонтите в холтовете. Ако мобилизира легионите си, ще се окаже с празни джобове. Ще се старае по всякакъв начин да избегне това и съм почти сигурна, че ще предпочете да протака колкото се може повече, отколкото да харчи пари по разни призрачни истории, разказани от някакъв си варварин, който дори няма фурия. Напълно е възможно дори вече да е заминал за столицата, за да присъства на откриването на Фестивала по изпращането на зимата.

– Но е възможно и да не е.

Амара вдигна ръка в успокояващ жест.

– Казвам само, че ще ни бъде трудно да получим помощ само въз основа на думите на един маратски предводител. Рива презира Дорога.

– Предпочитам да направя нещо, отколкото да стоя със скръстени ръце. А и вече изпратих куриер. Стореното – сторено. Няма време за губене.

– Защо? – попита Арик.

– Според Дорога до една седмица гнездото ще се размножи и ще се раздели на три. Ако не го намерим веднага, вордите ще започнат да се разселват по-бързо, отколкото ние ще можем да ги намираме и унищожаваме. Така че, ако Рива не ми отговори веднага, ще бъдем принудени сами да ги отстраним.

Арик кимна, макар изобщо да не изглеждаше доволен.

– Как мога да помогна?

– Върни се в холта си – каза Амара. – Започни да пълниш съдове с питейна вода, да подготвяш вани за лечителите, превръзки, всякакви такива. Докато открием гнездото, ще използваме Арикхолт за наша база.

– Много добре – отвърна Арик и стана от масата. – В такъв случай по-добре веднага да се връщам там.

– Може да е опасно да пътуваш по тъмно – предупреди го Амара.

– Ще заобиколя планината отдалече – каза Арик. – Мястото ми е при моите хора.

Бърнард го погледна изпитателно и кимна.

– Внимавай, холтър.

Всички се сбогуваха с младежа и Арик излезе от кабинета.

След като вратата се затвори зад гърба му, Амара се обърна към Исана и ѝ подаде един плик.

– Какво е това? – попита Исана.

– Покана от Короната за Фестивала по изпращането на зимата.

Исана повдигна вежди.

– Но той е само след няколко дни.

– Беше ми съобщено, че Негово Величество вече е изпратил насам няколко рицари Аери, които ще те отведат в столицата.

Исана поклати глава.

– Боя се, че това е невъзможно – отвърна тя. – Не и докато не решим този проблем с вордите. Ще имаме нужда от лечители.

Амара я погледна намръщено.

– Това не е точно покана, холтър Исана. Присъствието ти е задължително. Ти се превърна в истинска ябълка на раздора.

Исана примигна.

– Така ли?

– Да. След като те издигна на пост, който те поставя на равна нога с мъжете дворяни, Гай тихомълком установи нещо като равенство между мъжете и жените. В резултат на това много хора го разтълкуваха като разрешение да предоставят на жените права, които досега им бяха отказвани. А други безсрамно се възползваха от възможността. В много градове започнаха да облагат продажбата на робини със същите високи данъци, както при мъжете роби. Консорциумът на роботърговците е бесен и настоява да бъде възстановено статуквото, а Дианическата лига провежда демонстрации срещу тях.

– Не виждам какво общо има това с присъствието ми на фестивала.