Фурията на Академа

– Абсолютно – отвърна Инвидия. – Съдбата на тази жена представлява демонстрация на способностите на съпруга ми. – Тя поклати изморено глава. – Изходът от тази ситуация е от критично значение, Фиделиас. Успехът ни ще затвърди съюзите на съпруга ми и ще отслаби вярата на последователите на Калар. Провалът ще осакати фатално плановете ни за бъдещето.

– Струва ми се, че времето за сблъсък с Калар все още не е настъпило.

Тя кимна.

– Аз лично не бих избрала точно този момент и място, но подарявайки гражданство на тази жена, Гай принуди Калар да действа. – Тя махна презрително с ръка. – Така или иначе, сблъсъкът с фракцията на Калар бе неизбежен.

Фиделиас кимна.

– Какви са заповедите ви, милейди?

– Искам веднага да се върнеш в столицата за фестивала.

Фиделиас се втренчи във фигурката. След това рече:

– Шегувате се.

– Не – отвърна тя. – На края на фестивала Исана ще бъде официално представена пред страната и Сената като поддръжник на Гай. Трябва да попречим на това.

Фиделиас се взря за миг във фигурката. Раздразнението му бе толкова силно, че не можа да го скрие, и то прозвуча в гласа му.

– Аз съм търсена личност. Ако някой ме разпознае в столицата, където лицето ми е известно на мнозина, ще бъда заловен, разпитан и убит. Да не говорим, че самата жена ще ме разпознае, щом ме види.

Фигурката вдигна глава и го погледна.

– И?

Той се постара гласът му да прозвучи невъзмутимо.

– Това ще затрудни придвижването ми из града.

– Фиделиас – пропя фигурката, – ти си един от най-опасните мъже, които познавам. И със сигурност си най-изобретателният. – Тя го възнагради с откровен, почти копнеещ поглед. – И точно това те прави толкова привлекателен. Ще се справиш. Това е заповед на мъжа ми – както и моя.

Фиделиас стисна зъби, но леко ѝ се поклони.

– Да, милейди. Аз... ще измисля нещо.

– Отлично – отвърна фигурката. – Подкрепата на Исана за Гай ще струва на съпруга ми подкрепата на Дианическата лига. Трябва да се попречи на това на всяка цена. Нашето бъдеще – и твоето – зависи от твоите действия.

Водният образ се стече обратно в купата и изчезна. Фиделиас я гледа намръщено известно време, след което изруга и запрати съдината към отсрещната стена. Керамичната купа се пръсна на парчета в камъните на камината.

Фиделиас разтри лицето си с длани. Невъзможно. Онова, което искаха лорд и лейди Акватайн, беше невъзможно. Това щеше да означава смъртта му. Фиделиас се намръщи. Нямаше никакъв смисъл да се опитва да отдъхне тази нощ; дори гладът му бе отстъпил пред напрежението, което го бе обзело в началото на разговора му с лейди Инвидия.

Той се преоблече в сухи дрехи, грабна наметалото и багажа си и отново се изгуби в нощта.

Глава 8

Краката на Тави го боляха от клеченето на покрива на сградата, която се извисяваше над Домус Малеус, някогашната голяма ковачница, която бе превърната в едно от най-популярните гостилници в търговския квартал на град Алера. Денят бавно отстъпваше пред натиска на здрача и по улиците плъзнаха сенките. Магазините и дюкяните лека-полека затваряха прозорците и вратите си за през нощта и прибираха стоките си до следващия ден, когато пазарът щеше да отвори отново. Въздухът бе изпълнен с аромат на прясно опечен хляб и печено месо.

Кракът на Тави изтръпна, на път да се схване. Неподвижността и търпението бяха изключително важни за всеки ловец, а чичо му го беше научил на всичко, което знаеше за проследяването и лова. Тави бе преследвал по скалистите планински пътеки огром­ните овце, отглеждани от чичо му, беше откривал заблудени коне и телета, бе проследявал дивите котки и танадентите, които нападаха стадата на чичо му, и беше изучил навиците им.

Последният му урок бе как да проследява диви елени – безшумни, плашливи и ужасно бързи същества, които можеха да бъдат уловени само от най-умелите и упорити ловци. Този крадец не беше планински елен; но Тави стигна до извода, че коварният престъпник, когото не можеха да заловят дори опитните градски легионери, притежаваше много от качествата му. Крадецът беше изключително предпазлив, бдителен и ловък. Единственият начин да се залови човек като него бе, като се отгатне какво търси и къде би могъл да го намери.

Затова Тави бе прекарал целия следобед в разговори с офицерите от Градския легион, разпитвайки ги за местата, където бе тършувал крадецът, и какво бе отнесъл. Извършителят имаше изтънчен вкус. Бижутерът се бе простил с ценна сребърна игла за пелерина и няколко абаносови гребена – макар че много по-ценните дребни украшения, които бяха прибрани на същото място, не бяха докоснати. От шивача бяха отмъкнати три скъпи наметала. От обущаря бе взет чифт ботуши от кожа на гарим. Но от честите нощни обири най-много бяха пострадали гостилниците, бакалиите и пекарните.