Фурията на Академа

Фиделиас вдигна качулката на наметалото си. През последните няколко години косата му бе съвсем оредяла и ако не покриеше главата си, студеният дъжд щеше да бъде хем неприятен, хем нездравословен. Никой уважаващ себе си шпионин не би си позволил да настине. Фиделиас си представи колко смъртоносни биха били последиците от евентуалното му кихане или кашляне, докато се намираше в плевнята заедно с Исана и набедения за неин убиец.

Мисълта да умре по време на мисия не го плашеше, но враните да го изкълват, ако някога позволеше това да се случи заради някаква си жалка грешка.

Ханът не се различаваше по нищо от всички останали ханове в северната част на страната – десетфутова стена заобикаляше столовата, конюшните, две жилищни сгради и скромна ковачница. Фиделиас подмина столовата, където пътешествениците си купуваха топла храна. Стомахът му изкъркори. Музиката, танците и пиенето щяха да започнат чак късно вечерта, а дотогава той не искаше да рискува да бъде разпознат от скучаещите посетители, чието единствено забавление беше да зяпат наоколо и да разговарят със спътниците си.

Промъкна се до втората жилищна сграда, отвори вратата на стаята, която се намираше най-далеч от входа, и я залости зад себе си. Погледът му се спря на леглото. Болката в мускулите и ставите напомни за себе си, но дългът винаги бе преди всичко. Той въздъх­на, запали камината, хвърли настрани наметалото и наля вода от каната в широка купа. След това извади малка манерка от чантата си, отвори я и ливна в купата малко от водата, налята от изворите, които се намираха дълбоко под Цитаделата на Акватайн.

Водата в купата се раздвижи, появиха се кръгове и от повърхността ѝ се откъсна продълговата капка, от която постепенно се оформи фигурата на жена във вечерен халат. Тя бе около трийсетгодишна, по-скоро ефектна, отколкото красива.

– Фиделиас – каза женската фигура. Гласът ѝ прозвуча слабо, неясно, като че ли много отдалече. – Закъсня.

– Лейди Инвидия – отвърна ѝ Фиделиас и леко наклони глава. – Боя се, че противниците ми не бяха наясно, че времето ми е ограничено.

Тя се усмихна.

– Агентът е ликвидиран. Успя ли да научиш нещо от него?

– Нищо конкретно. Но той носеше каларански изкормващ кинжал и си разбираше от работата – отвърна Фиделиас.

– Каларански кръволок – каза фигурката. – Значи, слуховете се потвърждават. Калар е обучил свои собствени Курсори.

– Очевидно.

Тя се засмя.

– Само един настина почтен човек би устоял на желанието си да отвърне: „Нали ви казах“.

– Благодаря, милейди.

– Какво се случи?

– Беше близо до успеха – каза Фиделиас. – Но когато първоначалният му план се провали, той се паникьоса и ѝ се нахвърли с изкормващия кинжал.

– Холтърът е мъртва?

– Не. Усети го малко преди да я нападне, и го уби с една вила.

Фигурката вдигна изненадано вежди.

– Впечатляващо.

– Тя е забележителна жена, милейди, дори и без умението ѝ да призовава вода. Ако смея да запитам, милейди, какви са резултатите от срещата на Лигата?

Жената наклони леко глава и го изгледа замислено. След това рече:

– Гласуваха да подкрепят и поощрят ранга на холтър Исана.

Фиделиас кимна.

– Разбирам.

– Наистина ли? – попита фигурата. – Наистина ли разбираш какво означава това? Как би могло да повлияе на нашата история?

Фиделиас сви устни.

– Предполагам, че в дългосрочен план би могло да означава постепенното установяване на законово и политическо равенство между половете. Опитвам се да не мисля от гледна точка на историята, милейди. Интересуват ме само практическите причини и последствия.

– В смисъл?

– В смисъл, че това най-бързо ще окаже влияние върху икономиката, а след това върху политиката. Издигането на жената до пълноправен гражданин ще окаже незабавно влияние върху търговията с роби. Ако продажбата и покупката на робини стане също толкова скъпа, колкото на мъжете роби, това ще окаже пагубно влияние върху икономиката на южните градове. Което според мен е причината Калар да изпрати агент, който да премахне Исана от Калдерон.

– Върховният лорд Калар е развратна свиня – каза сухо Инвидия. – Убедена съм, че щом научи новините за холтър Исана, ще получи припадък.

Фиделиас присви очи.

– Ах. Първият лорд знае съвсем точно как ще реагира Върховният лорд Калар.

Устните ѝ се изкривиха в иронична усмивка.

– Така е. С това назначение Гай много умело раздели враговете си. Съюзниците на мъжа ми се намират на север, а интересите на Калар са на юг – и ако се окаже, че холтър Исана го подкрепя, той може да отмъкне подкрепата на Дианическата лига изпод носа на съпруга ми.

– А нима те не следват вашия пример, милейди?

Фигурата на Инвидия махна с ръка.

– Ласкаеш ме, но аз не контролирам до такава степен Лигата. Никой не би могъл. Съпругът ми просто разбира предимството, което му дава подкрепата им, а те са наясно какво могат да спечелят в замяна. Връзките ни са взаимноизгодни.

– Предполагам, че сътрудниците и съюзниците ви са наясно с положението.