Фурията на Академа

– В Сената се забелязва промяна в баланса на силите. За да не изгуби контрола си в него, Гай се нуждае от подкрепата на Дианическата лига. Затова има нужда от теб на фестивала, за да покаже на всички в страната, че разполага с твоята силна подкрепа.

– Не – отвърна Исана с равен тон. – Тук имам по-важни задължения.

– По-важни от стабилността на страната? – попита меко Амара. – Ами! Сигурно си много заета?

Исана рязко стана, присви очи и изръмжа:

– Нямам нужда от някое дете като теб да ми казва какви са ми задълженията.

Бърнард се изправи и погледна стреснато Исана.

– Сана, моля те.

– Не, Бърнард – отвърна му тя. – Аз не съм домашното кученце на Гай, че да сядам и да скачам през обръчи, щом щракне с пръсти.

– Разбира се, че не си – рече Амара. – Но си единственият човек, който може да му осигури предимството, от което се нуждае, за да предотврати избухването на гражданска война в страната. И точно затова

някой е изпратил убиец при теб – или може би това не ти е минавало през ума?

Бърнард постави топлата си длан върху рамото на Исана, за да я успокои, но думите на Амара я накараха да се почувства като залята с ледена вода.

– Гражданска война? Дотам ли се стигна?

Амара уморено отметна косата си назад.

– Вероятността да избухне нараства с всеки изминал ден. Консорциумът на роботърговците е подкрепян от няколко южни града, а Северът и градовете на Стената симпатизират на Дианическата лига. Наложително е Гай да задържи контрола над Сената, а Дианическата лига е лостът за упражняване на натиск, от който се нуждае той. Беше ми заповядано да ти предам тази информация, а след това да придружа теб и брат ти до столицата.

Исана се отпусна бавно в стола си.

– Но ситуацията се промени.

Амара кимна.

– Ако Дорога е прав за вордите, те може да се окажат смъртоносна заплаха. Трябва да се разправим незабавно с тях, затова двамата с Бърнард ще останем тук и веднага щом ни се удаде възможност, ще се присъединим към теб.

– Освен това – изръмжа Бърнард – мислим, че знаем къде се намира третата група ворди.

Исана повдигна въпросително вежда.

Бърнард бръкна в торбата, която носеше със себе си, и измъкна стара, изтъркана кожена раница.

– Дорога е намерил това край пътя, който води директно към столицата.

Щом видя раницата, Исана примигна.

– Това не е ли старата торба на Фейд?

– Да – отвърна Бърнард. – Но Фейд я даде на Тави преди влизането му във Восъчната гора. Тави я изгуби някъде вътре по време на битката. Цялата е пропита с неговата миризма.

– Кръв и врани – изруга Исана. – Да не би да искаш да ми кажеш, че това същество го преследва?

– Така изглежда – каза Амара. – Исана, рицарите Аери ще пристигнат на зазоряване. Трябва да отидеш в столицата и да поискаш аудиенция при Гай колкото се може по-скоро. Разкажи му за ворда и го накарай да ти повярва. Той трябва да намери гнездото им и да ги спре.

– Защо вместо това не му изпратиш куриер?

– Твърде е рисковано – отвърна Бърнард. – Ако куриерът се забави или ако Гай е твърде зает с приготовленията, няма да е зле да разполагаме с човек, който да ни осигури допълнителна помощ.

Амара кимна.

– Той ще те приеме, холтър Исана. Ти може би си единственият човек, който ще може да наруши протокола и веднага да се срещне с него.

– Добре. Ще го направя. Ще говоря с него – рече Исана. – Но чак след като се убедя, че Тави е в безопасност.

Амара се намръщи, но кимна.

– Благодаря ти. Никога не съм имала намерение да те изпращам сама в онази яма със змии. Там е пълно с хора, които ще проявят интерес към теб. Някои от тях са много добри в измамите и са опасни. Мога да ти осигуря ескорт – един мъж, на когото вярвам, името му е Нидус. Той ще те посрещне в Цитаделата и ще може да ти помогне.

Исана кимна леко и се изправи.

– Благодаря ти, Амара. Ще се справя.

Тя се запъти към вратата, но потрепери и едва не се строполи на земята. Бърнард успя да я подхване навреме.

– Леле. Добре ли си?

Исана затвори очи и поклати глава.

– Просто трябва да си почина. Сутринта ще ставам рано. – После отвори очи и погледна намръщено брат си. – Нали ще внимаваш?

– Ще внимавам – обеща той. – Ако и ти ми обещаеш същото.

Тя му се усмихна едва-едва.

– Готово.

– Не се тревожи, Сана – промърмори той. – Ще се постараем всички да са в безопасност. Особено Тави.

Исана кимна и отново тръгна към вратата, този път с по-уверена крачка.

– Непременно.

Ако, разбира се, вече не бяха закъснели.

Глава 7

От момента, в който видя как хората на холтър Исана я намират в плевнята, до залязването на слънцето, Фиделиас бе пробягал повече от сто мили и бе оставил долината Калдерон далеч зад гърба си.

Павираният с помощта на фурии път отдаваше силата си на собствената му земна фурия, а чрез нея – и на самия Фиделиас. Макар мъжът да наближаваше шейсетте, продължителният бяг му бе коствал сравнително малко усилия. Когато пред очите му се появи ханът, той затича по-бавно и последните неколкостотин ярда измина почти ходом, задъхан, с леко пулсиращи от усилието ръце и крака. Огненият залез скоро се скри зад оловносиви облаци и започна да вали.